Ренета Трифонова
Ксения Кривошеина
На 16 януари 2004 г. Светият Синод на Вселенската патриаршия в Константинопол взе решение да канонизира монахиня Мария (Скобцова), протойерей Алексей Медведков, свещеник Димитрий Клепинин, Юрий Скобцов и Иля Фондамински. Основание за канонизацията е петиция, изпратена от Париж от екзарха на Вселенския патриарх архиепископ Гавриил, който управлява Архиепископията на православните руски църкви в Западна Европа. Така Вселенската патриаршия за първи път канонизира руски емигранти, оставили ярка следа в духовния живот на Западна Европа през 20-те и 30-те години на ХХ век.
Тя беше човек на своето време, наследник на европейската култура, идеалист с романтични идеи за „равенството и братството на земята“. Майка Мария пишеше много за съдбата на Русия, за нейното бъдеще. Нейните творби звучат актуално и днес. Сега в Русия се издават книги с нейни богословски есета, стихове, репродукции на бродерии и икони. През последните години бяха проведени няколко конференции, посветени на нея, изложба на нейни творби беше организирана в дома на Пушкин и беше създаден уебсайт в интернет. Наскоро излязоха книгите „Руска равнина“, „Спасяващата красота“ и „Жътва на духа“. В тях читателят ще открие много интересни неща за живота на монахиня Мария както преди емиграцията ѝ във Франция, така и за нейното активно монашество и участие в движението „Православно дело“.
Тя отвори безплатни обществени кухни, домове за възрастни и бездомни. По време на войната и окупацията на Франция майка Мария спасява и приютява съветски военнопленници. Тази опасна дейност я свързва с Френската съпротива.
Името на майка Мария е използвано като знаме за своите идеи от представители на различни идеологически лагери. Например в СССР тя е представяна като партизанка и болшевик, а на Запад – като борец срещу ортодоксалното закостеняло православие и защитник изключително на евреите. Тази конфронтация продължава и до днес. Но може би нейната мечта, за която тя разказва на сълагерниците си най-накрая се сбъдва: „Ако оцелея, ще се върна в Русия и ще се скитам по пътищата“, често повтаряше тя. И майка Мария изглежда наистина се завръща в Русия. Очевидно ще са необходими десетилетия, за да се оцени и разбере истински коя е била монахиня Мария за Русия и какъв източник на радост, надежда и болка е била Русия за нея.
Майка Мария – това е името, с което тази необикновена жена остава в паметта на хората. Последното име, заместващо всички онези, с които е била наричана преди. В моминското си име – Лиза Пиленко, когато е била омъжена – Елисавета Юриевна Кузмина-Караваева, след това във втория си брак тя носи фамилното име Скобцова. С приемането на монашеството се появява и майка Мария. Зад всяко име има нов обрат в живота. Колко светли, прекрасни събития и колко трагични!
Николай Бердяев пише: „Майка Мария, с която имах приятелски отношения, беше една от най-забележителните и многостранно надарени руски жени на нашата епоха. И тя е много характерна за епохата, в която трябваше да живее, отразявайки най-значимите ѝ течения. Тя беше нова душа, развълнувана по нов начин. Тя съчетаваше в себе си поет, революционер и монахиня от нов тип“.
Рано започва да пише поезия. В предреволюционния Петербург лесно влиза в кръга на литературния и артистичен елит и става автор на две стихосбирки. Майка Мария трябваше да преживее Първата световна война, революцията, изгнанието, скитничеството, смъртта на най-малката ѝ дъщеря, след това на най-голямата… Нейното спасение е неуморната ѝ дейност в попрището на милосърдието – активна и разнообразна помощ за бедните, бездомните, преследваните, падналите на дъното. Когато приела монашески обет – така станала майка Мария – тя не се оттеглила зад стените на манастира, а продължила да служи на онеправданите в света. По време на войната и нацистката окупация тя активно участва във френското съпротивително движение. След това идва арестът на сина ѝ, който е предопределен да умре в Аушвиц, и ареста, който я води до Равенсбрюк.
Майка Мария трябва да прекара последните две години от живота си в този лагер. Никога преди не ѝ се е налагало да се справя с такава обща и крайна нужда. Единственият въпрос е бил как човек да поддържа достатъчно сила, за да бъде полезен на другите. В условия, чийто ужас никой не може да си представи предварително, тя не се отчайва. „Тя никога не е била обезсърчена, никога“, спомня си един от нейните приятели. „Тя никога не се оплакваше […]. Беше весела: наистина весела. Имахме поименни разговори, които продължиха дълго време: събуждаха ни в три сутринта и трябваше да чакаме на открито в най-студената зима, докато се преброят всички казарми. Тя приемаше всичко спокойно и казваше: „Е, още един ден свърши. И утре ще повторим същото. И тогава ще дойде един хубав ден, когато всичко това ще свърши.“
31 март 1945 г., концентрационен лагер Равенсбрюк. Изтощена от дизентерия, глад и студ, майка Мария припада по време на преглед. Тя е изпратена в газовата камера заедно с други изтощени жени“.
„Анализирайки нашето настояще и близко минало, бих искал да припомня една забележителна личност на 20 век – преподобна майка Мария Скобцова (1891-1945). Много се знае за този аскет по пътя на създаването на доброто и съпротивата срещу злото. Грешка е да се мисли, че майка Мария е поела по пътя на Съпротивата по време на окупацията на Франция. Не, това беше последният връх на Високия път, резултат от дълга съпротива срещу насилието през целия ѝ живот и слята със същността ѝ.
Тя винаги е търсила своя път – и в поезията, и в религиозната живопис, и в богословските есета – толкова различни от приетите. Ярка личност, която не се вписва в прокрустовото ложе, винаги предизвикваща недоволство, завист и дори гняв. За обикновения човек е трудно да приеме нещо необикновено. Нейните богословски текстове и нейното въображение за „православната кауза“ предизвикаха съчувствие и отклик на съмишленици и мнозина я осъждаха за рискованите ѝ дейности по време на окупацията на Париж.
Но тя и нейните приятели продължиха да издават свидетелства за кръщение на евреи, да приютяват руски затворници и да хранят бедните. Разбира се, тя беше следена, докладвана и арестувана! Но това не беше краят на нейната съпротива. Дори в лагера тя продължаваше да утешава и говори за Русия и Франция, просвещаваше своите сълагерници със словото на Евангелието и поезията… с риск да си навлече гнева на лагерната управа“.
Последната ѝ бродерия е върху забрадка, направена от нея през 1944 г. в лагера Равенсбрюк, е озаглавена „Победа над злото!”.
Тя беше дъщеря на своето време, на онази Европа и Русия, които очакваха катастрофи и експлозии, усещаха и предричаха безнадеждност. Господ ѝ показа трънливия път, изцели раните от миналото и тя като египетската блудница падна ничком и разголи цялата си душа пред Бога.
Сега някои хора искат да представят майка Мария като недостойна за святост, упреквайки я в грехове и особено подчертавайки, че „тя пушеше и не беше традиционна монахиня“. Църквата канонизира цар Николай II, а и той пушеше! Къде минава границата между свято и нечестиво? Майка Мария със сигурност е призвана да бъде сред новомъчениците. Тя загина за вярата си, в името на спасението на хората от тоталитаризма, беше истинска християнка, истински и дълбоко вярваща в Бога. Какво би казала тя сега? Кой път би избрала? Като монахиня – със смирение, вяра и молитва за враговете? Защото знаем, че „Божията сила се в немощ проявява“ (2 Кор. 12:9).
Преживяла прокълнатите дни на Русия, описвайки ги в хрониката „Руската равнина“, през 1933 г. тя пише кратко есе „Кръстът и сърпът с чук“, включващ следните редове: „В наше време като че ли най-после стана ясно, че в света се борят две сили – силата на християнството и силата на безбожния, войнстващ комунизъм, и междинното пространство между тях все повече изчезва, рухва (…). И от такава изключителност на тези две сили става все по-ясна тяхната непримиримост, тяхната непоследователност“.
Може би това „междинно пространство“ сега е изпълнено с новото Зло, за което си мислех в началото…
Виж още:
Св. Мария Скобцова Архиви • Християнство.бг
Забравените украински корени на преп. Мария Пиленко-Скобцова • Християнство.бг
Кръстът и сърпът с чук | Преводни | Живо предание
Мария (Скобцова), преп. | М | Автори
–––––––––––––––––
Превод и редакция: Ренета Трифонова
Откъсите са от статията на Ксения Кривошеина „Светите емигранти“ в „Независимая газета“, 7 април 2004 г. в Cirota.ru и „За новата святост и вечното зло“ в сайта Мать Мария.
