Християнство.бг
Днес Сръбската православна църква празнува паметта на преп. Юстин Челийски (Попович), роден на 25 март 1894 г. и преставил се в Господа на 25 март 1979 година. Св. Синод на Сръбската църква го канонизира и прослави на 29 април 2010 г. В поместните църкви по нов стил, светецът се чества се на 1 юни. По повод новата национална доктрина на Сърбия за т.нар. „сръбски свят“, приета на Общосръбския събор, състоял се на 8 юни т.г., в която се включи активно и Сръбската църква, припомняме мнението на преп. Юстин за национализма.
Църквата е Богочовешка вечност, въплътена в границите на времето и пространството. Тя е тук, в този свят, но не е от този свят (Йоан 18:36). Тя е в света, за да го издигне до висотата, откъдето произхожда самата тя. Църквата е вселенска, католична, богочовешка, вечна и следователно е богохулство – непростимо богохулство срещу Христос и срещу Светия Дух – да се превърне Църквата в национална институция, да я ограничи до дребни, преходни, ограничени във времето стремежи и начини на действие.
Нейната цел е отвъд националността, тя е вселенска, всеобхватна: да обедини всички хора в Христос, всички без изключение на нация, раса или социален произход. „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжк(и пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28), защото „Христос е всичко и във всички“. Средствата и методите на това общочовешко богочовешко обединение на всички в Христа са предоставени от Църквата чрез светите тайнства и в нейните богочовешки дела (аскетически усилия, добродетели). И това е така: в тайнството на светата Евхаристия пътищата на Христос и средствата за обединение на всички хора са съставени, дефинирани и определени. Чрез тази тайна човек става органично цяло с Христос и с всички добродетели: вяра, молитва, пост, любов, кротост. Чрез състрадание и раздаване на милостиня човекът се консолидира в този съюз и се запазва в неговата святост, лично преживявайки Христос, както като единство на Неговата Личност, така и като същност на единството си с другите членове на тялото Христово – Църквата.
Църквата е Личността на Богочовека Христос, богочовешки организъм, а не човешка организация. Църквата е неделима, както и Личността на Богочовека, както и Тялото на Богочовека. Поради тази причина е основна грешка богочовешкият организъм на Църквата да бъде разделен на малки национални организации. В хода на своето шествие през историята, много поместни църкви са се ограничили до национализъм, до национални методи и стремежи, сред които е и нашата. Църквата се е приспособила към хората, когато трябва да е точно обратното: хората се приспособяват към Църквата. Тази грешка е правена много пъти от нашата църква тук. Но ние много добре знаем, че това бяха „плевелите” на нашия църковен живот; плевели, които Господ няма да изкорени, а ще ги остави да растат заедно с житото до времето на жътвата (Мат. 13, 29-30). Ние също добре знаем (на това ни е научил Господ), че тези плевели водят началото си от нашия първичен враг и враг на Христос: дявола (Мат. 13, 25-28). Но ние използваме това знание напразно, ако не го преобразим в молитва – молитвата, че след време Христос ще ни предпази сами да се превърнем в сеячи и култиватори на такива плевели.
Крайно време е – дванадесетият час – време е нашите църковни представители да престанат да бъдат нищо друго, освен слуги на национализма и да станат епископи и свещеници на Едната, Свята, Католична и Апостолска Църква. Мисията на Църквата, дадена от Христос и приложена на практика от светите отци, е следната: в душата на нашия народ да се насади и култивира чувството и съзнанието, че всеки член на Православната църква е Католична Личност, личност винаги и вовеки, и е Богочовек; че всеки човек е Христов и следователно е брат на всяко човешко същество, съработник на всички хора и всички сътворени неща. Това е поставената от Христос цел на Църквата. Всичко друго не е цел на Христос, а на Антихриста. За да бъде нашата поместна църква Църква на Христос, католична църква, тази цел трябва непрекъснато да се осъществява сред нашите хора.
И все пак какви са средствата за постигане на тази богочовешка цел? Отново средствата сами по себе си са богочовешки, защото богочовешката цел може да бъде постигната само чрез богочовешки средства, никога чрез човешки или чрез други. Именно по това Църквата се различава коренно от всичко, което е човешко или на тази земя. („Вътрешната мисия на Църквата”, Православна вяра и живот в Христос).
Източник: On Nationalism — Classical Christianity
