Християнство.бг
Ваше Светейшество, Ваши Блаженства, Ваши Преосвещенства, Достопочтени Йерарси и Духовенство, Представители на християнските църкви, общности и организации по целия свят,
Братя и сестри в Христа:
„Ето, колко е добро и колко е приятно братята да живеят заедно в единство!“ (Псалм 132[133]:1)
Дълбоко сме трогнати, че всички вие откликнахте положително на нашата скромна покана да почетем чрез това съвместно поклонение паметта и наследството на Първия Вселенски събор, проведен тук, в Никея, преди седемнадесетстотин години. Въпреки толкова много изминали векове и всички сътресения, трудности и разделения, които те донесоха, ние въпреки това подхождаме към това свещено възпоменание със споделено благоговение и общо чувство на надежда. Защото сме събрани тук не просто за да си спомним миналото. Тук сме, за да дадем живо свидетелство за същата вяра, изразена от Отците на Никея. Връщаме се към този извор на християнската вяра, за да продължим напред. Освежаваме се от тези вдъхновени води на покой (вж. Псалм 22[23]:2), за да станем силни за задачите, които предстоят. Силата на това място не се крие в това, което преминава, а в това, което пребъдва завинаги. В Никея историята свидетелства за вечността, за факта, че нашият Господ и Спасител Иисус Христос е истински Бог от истинския Бог, единосъщен с Отца. Заложени в Никейския символ на вярата, подобни изрази събират и представят на всички вярата на апостолите.
Възлюбени братя и сестри в Христос, името Никея произлиза от гръцката дума за победа. Когато падналият свят мисли за победа, той мисли за сила и господство. Но като християни, ние имаме заповев да мислим различно. Нашият парадоксален знак за победа е непобедимият знак на Кръста. Това е „глупост“ за народите, знак за поражение, но за нас това е върховно проявление на мъдростта и силата на Бога. Ние наистина празнуваме победата на това място, но това е победа не на този свят и „не както светът дава“ (вж. Йоан 14:27). Светият Дух избра подходящо това място, за да даде на Църквата небесна и духовна победа. Апостол Йоан ни казва: „това е победата, която победи света – нашата вяра“ (1 Йоан 5:4). Като християни, апостолската вяра, изразена в Никея, е нашата победа. Чрез тази вяра тиранията на греха е премахната в живота ни, робството на покварата е освободено и земята е издигната до небето.
Никейският символ на вярата действа като семе за цялото ни християнско съществуване. Той не е символ на минималното, а на цялото. Имайки пламенността на вярата от Никея, горяща в сърцата ни, „нека тичаме по пътя“ на християнското единство, „което ни е дадено“ (вж. Евр. 12:1); нека „се надяваме докрай на благодатта“, която е обещана „при откровението на Иисус Христос“ (вж. 1 Петр. 1:13); и накрая, „нека се обичаме един другиго, и с едно сърце да изповядваме: Отец и Син и Свети Дух, Троица единосъщна и неразделна“1. Амин!
- „И ни дай с едни уста и с едно сърце да славим и възпяваме пречестното и великолепно Твое име, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин“ (Божествената литургия на Свети Йоан Златоуст). ↩︎
Източник: Вселенска патриаршия
