Ренета Трифонова
Поради професионални интереси следя какво пише в телеграм-канала на африканския екзарх на Руската православна църква митрополит Леонид (Горбачов). Сигурен съм, че този ресурс със своя просташко-колониален стил ще остане в историята като документ от епохата на управлението на патриарх Кирил.
Но сега не става дума за това. Действията на митрополит Леонид и неговите емисари в Африка протойерей Андрей Новиков и свещеник Георгий Максимов в момента нанасят непоправими щети на Руската православна църква, които впоследствие ще бъде доста трудно да се изчистят. Историята е класическа за това как професионалната некомпетентност и желанието на три конкретни лица да хвърлят прах в очите на висшите църковни началници, може да докара големи проблеми на всички.
Вчера митрополит Леонид написа съобщение за дейността на своите емисари в Нигерия, като спомена по-специално:„Координаторът на Нигерийското благочиние архимандрит Нифонт каза в проповед: „Както блудният син се върна при баща си с покаяние, така и ние идваме в Руската православна църква и чрез Негово Светейшество Патриарх Кирил молим Бога: „Прости нас, Господи, че поради нашето невежество се оказахме в единство с разкола, от който сега се отдалечаваме, и ни приеми в Твоята света Църква, която няма отношения с разкола! През тези години Православието в Нигерия умираше и ние вярваме, че чрез Руската православна църква Бог ще го възроди на нашата земя.“
Но истината е, че архимандрит Нифонт беше лишен от сан преди няколко години с решение на Синодалния съд на митрополията на Нигерия. Казват, че заради някакви морални престъпления. След това той премина при старостилните разколници, от които прескочи в московската юрисдикция. Попитах митрополит Леонид в коментарите: „Защо Руската църква приема запретени или лишени от сан свещеници със съмнителна репутация?“, имайки предвид бившия архимандрит Нифонт.
На това той ми отговори: „Силно твърдение. Ще дадете ли доказателства? Имате един час.“ И десет минути по-късно ме блокира. Разбира се, че ще представя доказателства, вече поисках да ми се изпрати копие от решението за лишаване на отец Нифонт от свещеническо достойнство. Но това ще отнеме известно време. Проблемът обаче е, че нито митрополит Леонид, който си седи в Москва и раздава интервюта, нито неговите емисари на терена Новиков и Максимов, които му предоставят информация, не провеждат никакво разследване за тези, които идват при тях. Те приемат всички в Африканската екзархия на Руската православна църква, а там вече е пълно с разколници, запретени от служба и лишени от сан клирици, или просто свещеници със съмнителна морална репутация.
Бившият архимандрит Нифонт не е единственият пример. Изглежда никой не си дава сметка, че африканските свещеници със съмнителна репутация са склонни да лъжат, ласкаят и правят всичко, за да подобрят материалното си благосъстояние или да придобият властови позиции за сметка на Руската православна църква. Всички тези истории за това, че в Танзания, Кения или Нигерия не могли да спят, понеже непрекъснато мислят за украинската автокефалия, са смешни и нелепи. В краткосрочен план този колониално-туристически стил (долитане, раздаване на подаръци на местните, снимане и отлитане) със сигурност създава усещане за масови преминавания към РПЦ, но в средносрочен и дългосрочен план това може да се превърне в истинско църковно бедствие. Особено ако тези свещеници без сан някой ден бъдат ръкоположени за епископи.
Интересното е, че липсата на канонично правилна хиротония е в основата на реториката на РПЦ срещу ПЦУ. Сега Руската църква вече не може да използва този аргумент, защото при нея е същото. Цялата африканска кампания на РПЦ изглежда като опасна авантюра, която е способна да подкопае каноничния ред не само в междуправославните отношения (там той вече е подкопан), но и вътрецърковно. Да си припомним скорошната история за това как РПЦЗ прекъсна общение с Парижката архиепископия (част от Руската православна църква) поради съмнения в каноничния статут на някакъв свещеник, приет там. Това, което се случва сега в Африка, е в пъти по-лошо.
––––-
Превод: архим. Никанор (Мишков)
Текстът е от профила на Andrey Shishkov
