Християнство.бг
Колкото и да са добри различните добродетели, с които човек угажда на Бога, любовта побеждава всички. Добре е, разбира се, и да се молим, и да постим, и да не осъждаме другите, и със смирение да се държим, и с другите християнски добродетели да се украсяваме; но да обичаме Бога повече от всичко и да го изразяваме в любов към ближните е по-високо и по-скъпо от всичко. Ето, например, как това последното нагледно се оправдало при срещата на двама светии един с друг.
Имало един старец в Сирия, който живеел на пътя, водещ към пустинята. Той постоянно седял на пътя и, щом видел беден или монах да идват от пустинята, тозчас с радост ги повиквал при себе си, успокоявал, насищал ги и ги напоявал. И ето, че веднъж, дошъл при него един отшелник. Старецът по обичая си му предложил храна; но този не я вкусил, оправдавайки се с това, че спазва пост. Колкото и да го умолявал старецът да вкуси хляб, отшелникът оставал непреклонен. Тогава старецът му казал: „Нека Самият Бог да решава между нас, какво е по-високо: твоят пост или моята любов? Ето тук има едно дърво: да се помолим, то да се наклони или към мен, или към теб. Ако се наклони към теб, ще разберем, че постът е по-високо от любовта; а ако към мен, то значи, че любовта е по-високо от поста“.
Отшелникът се съгласил и, прекланяйки колене, започнал да се моли. Дървото оставало неподвижно. Помолил се старецът страннолюбец – и то тозчас се наклонило към него. Двамата прославили Бога. И така, братя, украсявайте се с всички християнски добродетели въобще, а най-вече с любовта. Тя е основа на целия християнски закон, и без нея дори и самата вяра е бездействена и мъртва, и затова не може да приведе във вечния живот, както се и казва: вярата без дела е мъртва (Яков 2:20, 26). Любовта е дотолкова велика, че и Самият Бог Се нарича с нея: Бог е любов, казва възлюбеният Христов ученик, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него (1 Йоан 4:16). А запомнете това и повече от всичко се придържайте към божествената любов. Амин.
––––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.
