Християнство.бг
Новият закон, внесен и гласуван в Народното събрание, предлага изменения в образователната система, които на пръв поглед изглеждат насочени към защита на неутралитета в училищата и предпазване на учениците от влиянието на политически, религиозни и идеологически доктрини. Сред основните промени са забраната на налагането на такива доктрини, забрана на политическа и партийна дейност в образователните институции, както и ограничения по отношение на пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация и полова идентичност, различна от биологичната. Макар тези мерки да изглеждат насочени към защита на децата и младежите от неподходящо въздействие, те повдигат важни въпроси относно тяхното практическо приложение и възможните негативни последици.[1]
Законът, приет през 2022 г., представлява значима част от усилията на българското правителство да въведе по-строги мерки за опазване на неутралитета в образователната система. Основната цел на този закон бе да създаде правна рамка, която да регулира съдържанието и дейностите в училищата, като гарантира, че учениците са предпазени от всякакво политическо и религиозно влияние. Тази законодателна инициатива бе отговор на дългогодишни дебати относно ролята на политиката и религията в образованието, както и на опасенията за потенциалното манипулиране на учениците чрез учебния процес.
Първоначалният закон от 2022 г. включваше редица ключови разпоредби, насочени към ограничаване на политическата дейност в училищата. Това включваше забраната на политическа пропаганда, както и на религиозни доктрини, които биха могли да влияят върху учениците. Целта беше да се създаде среда, в която учениците да могат да се образоват в дух на неутралитет и обективност, без да бъдат изложени на идеологии, които могат да предизвикат разделение или поляризация.[2]
Въпреки положителните намерения, залегнали в основата на закона от 2022 г., той предизвика значителни дебати и критики в обществото. Една от основните критики се фокусира върху опасността от прекалено широко тълкуване на понятието „политическа пропаганда“. Такова тълкуване би могло да ограничи свободата на изразяване и да намали възможностите за обсъждане на важни социални и политически въпроси в рамките на образователната система. Освен това, забраната за разпространение на религиозни доктрини повдигна въпроси относно бъдещето на религиозното образование в България, особено като се има предвид разбирането за традиционната роля на Българската православна църква в учебната програма.
Предложените през 2024 г. допълнителни изменения имат за цел да усъвършенстват и затегнат мерките, въведени с първоначалния закон. Те включват разширяване на обхвата на регулиране, като се добавят нови ограничения върху съдържанието, което може да бъде преподавано в училищата. Важен акцент в тези изменения е поставен върху защитата на традиционните семейни ценности, като се въвеждат забрани за „пропаганда“ на нетрадиционна сексуална ориентация и полова идентичност, различна от биологичната.
Тези нововъведения отново предизвикват оживен обществен дебат. Привържениците на измененията аргументират, че те са необходими за защита на децата и поддържане на нравствените и етични стандарти в обществото. От друга страна, критиците предупреждават, че такива ограничения могат да доведат до дискриминация и социална изолация на определени групи ученици, както и да потиснат свободата на изразяване и дискусия в образователната среда.
Законът налага забрана на политическата и партийна дейност в училищата, което на повърхността изглежда като защитна мярка срещу политизацията на образованието. Важно е обаче да се уточни какво точно се разбира под „политическа пропаганда“. Ако целта е да се ограничи разпространението на идеологии на конкретни партии, то тази мярка може да бъде оправдана в контекста на осигуряване на неутралитет в училищата. Въпреки това, широкото тълкуване на понятието „политическа дейност“ може да доведе до непреднамерени последици, включително потискане на критични мнения и идеи, които са основни компоненти на демократичното общество.
Историческият опит показва, че ограничения от подобен характер обикновено водят до централизация на властта и елиминиране на опозиционни гласове, което е отличителна черта на тоталитарните режими. В този контекст, макар идеята за неутралитет да е важна, забраната на политическа дейност, може да бъде разглеждана като стъпка към ограничаване на свободата на изразяване и участие в обществения живот, което от своя страна поставя под въпрос здравословното функциониране на демокрацията.
Забраната за разпространение на религиозни доктрини, предвидена в закона, също представлява значим въпрос за обсъждане, тъй като обхваща всички религии, включително и християнството. Това предизвиква сериозни въпроси относно бъдещето на религиозното образование в България. Например, как ще бъде регулиран предметът ‚Религия“, който в момента се предлага като свободноизбираем за учениците? Какво означава забраната на „религиозна доктрина“ и как ще се прилага тя на практика, когато става дума за преподаването на религия и нравствени ценности?
Българската православна църква, която по традиция е силен застъпник на религиозното образование, изглежда подкрепя закона, без да обръща внимание на факта, че той може да ограничи именно това, за което тя дълго се бори[3]. В този контекст, една „религиозната доктрина“, както е формулирана в закона, поставя под въпрос правото на религиозно образование и възможността на учениците да се запознаят с различни религиозни и етични системи.
Особено спорна е и забраната на „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация и полова идентичност, различна от биологичната“. Макар законът да се опитва да защити традиционните семейни ценности, подобни ограничения могат да създадат враждебна среда за учениците, които се идентифицират по различен начин. Липсата на възможност за открита дискусия по тези въпроси в училищната среда може да доведе до сериозни психични проблеми и социална изолация сред младежите.
Научните данни показват, че не съществува „гей ген“, но причините за хомосексуалността остават обект на изследвания. Хомосексуалността не е въпрос на избор, а следователно не бива да води до дискриминация или осъждане, защото хората с различна сексуална ориентация също са личности и заслужават човешко достойнство. Иронично е да се наблюдава как определени групи в обществото, които често се идентифицират като привърженици на „традиционните ценности“, протестират в защита на тези ценности, въпреки че самите те не съблюдават принципите, които теоретично проповядват. Традиционните ценности, от историческа гледна точка, включват стабилен брачен съюз между мъж и жена, изграждане на семейство и ангажимент към взаимна подкрепа и отговорности, като мъжът традиционно се е грижил за прехраната и благосъстоянието на семейството.
Ако се върнем назад във времето, например преди сто години, ще забележим, че същите тези „традиционни“ хора биха осъдили съвременните защитници на тези ценности заради поведение, което включва отказ от брачен съюз, многобройни сексуални партньори и липса на сериозни намерения към партньорите. В този контекст възниква въпросът: защо днешното общество проявява толерантност към практики като изневяра, развод и използване на хора за сексуално удоволствие, докато едновременно с това дискриминира и отхвърля хората с различна сексуална ориентация?
Това противоречие, при което определени поведения се приемат и дори насърчават, докато други се отхвърлят, разкрива същински когнитивен дисонанс в обществените нагласи. Тази липса на логическа последователност поставя под въпрос легитимността на претенциите за защита на „традиционните ценности“ и изисква по-задълбочено разглеждане на основните принципи, върху които тези ценности се основават.
В рамките на една демократична и плуралистична образователна система, обучението по въпроси на сексуалната ориентация и половата идентичност не трябва да се разглежда като пропаганда, а като необходимост за създаване на информирано и единно общество. Пълното изключване на тези теми от учебния процес би било крачка назад в усилията за насърчаване на равноправие и разбиране в училищната среда.
Законодателни инициативи от подобен характер често се стремят да спечелят обществена подкрепа чрез възбуждане на страхове и предразсъдъци, вместо да решават реални проблеми. Това е стратегия, която може да донесе краткосрочни политически дивиденти, но същевременно нанася трайни щети на общественото доверие и на самата демократична система.
В заключение: законът, който предвижда изменения в образователната система, е изпълнен със сериозни противоречия и предизвиква въпроси, които заслужават задълбочено разглеждане. Макар предложените мерки да се представят като защита на неутралитета в образованието, те всъщност крият рискове за свободата на изразяване, религиозното образование и правото на учениците да се запознават с различни гледни точки по въпросите на сексуалната ориентация и половата идентичност.
Критичният анализ на тези промени показва, че е необходимо да се търси баланс между защитата на децата от неподходящо влияние и осигуряването на условия за свободно и информирано образование. В противен случай, рискуваме да се озовем в ситуация, в която популистки и политически интереси подкопават основите на демократичната и плуралистична образователна система.
[1] Вж. Депутатите забраниха популяризирането на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в училищата – Lex.bg News.
[2] Вж. Забранява се политическата и партийна дейност в училищата – Investor.bg.
[3] Св. Синод на БПЦ излезе със съобщение за свое съобщение относно приемането на закона: Съобщение на Св. Синод относно приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование (bg-patriarshia.bg).
