Ренета Трифонова
Т. Т.
В последния месец след разгара на войната в Украйна преживяваме освен болката от убийството на хиляди невинни от един човеконенавистен режим, също и оглушителното мълчание на нашата Църква да призове към адекватна молитва и действие своите верни. Дежурните „миротворци“ веднага се хванаха за едно изказване на обичния старец Захариас от Есекс, който призова да се молим за всички, никой да не липсва в сърцето ни и да не заемаме страна политически, ако сме клирици и не сме сигурни в ситуацията.
Удобно този призив бе претълкуван в указание да не различаваме доброто от злото, а да се молим за абстрактен мир в духа на православния будизъм, според който „от Бога е всичко, а щом е допуснал, let it be“. Трябва обаче да знаем, че в Преданието на Църквата няма понятие за абстрактен мир или абстрактни врагове. Красивият кондак „Возбранной воеводе“, който доминира вечерните богослужения на Великия пост, е част от Акaтиcта нa Пpecвeтa Бoгopoдицa, cъcтaвeн oт пaтp. Сepгий Кoнcтaнтинoпoлcки пpeз VII век пo пoвoд обсадата на Константинопол от коалицията на персите и славяните. Падането на Града е висяло на косъм, в последния момент при лития се разразила страшна буря и потопила вражеските кораби. Днес пеем iа́кѡ изба́вльшєсѧ ѿ ѕлъı́хъ и много точно знаем какви са злините, кои са враговете, и Кой е спасил Града Си.
Същото е и с празника Покров, когато Богородица се явява в църквата във Влахерна през X век. Градът тогава е бил заплашен от нападението на сарацините, а сред събраното огромно множество хора в храма св. Андрей Юродиви видял Богородица да разстила покрова си над присъстващите в знак на защита. Така е и днес – Нейният град (Мариупол) е обсаден, а жителите му са безмилостно убивани от един самоназовал се “православен” владетел с благословията на един “православен” патриарх.
Мариупол, както и Константинопол, има своите реални врагове, които убиват и разрушават. И това не е политически въпрос, който да разделя симпатиите ни към различен тип управление или идеология, а цивилизационен въпрос. Въпрос е обаче какво правим, ако сме християни, които се имат за носители на православната традиция и наследници на предците ни, които приютиха арменците и спасиха евреите? Не би ли трябвало да се молим с литии на Господ и специално на св. Богородица да защити Града си и отблъсне нашествениците, а страдалците да приютим и разделим с тях залъка си? А който може и има дръзновение – дори да Й напише химн. Или вярваме в знамето „Православие“ дори с цената да жертваме нашите близки (като с коронавируса) или чуждите народи (както с настоящата война)? А химн да се окаже незабравимият стих за Партията „аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“…
