Ренета Трифонова
На 15 юли 2025 г. в САЩ бе обявено, че Православната църква в Америка (ПЦА) официално е признала каноничността и „автокефалността“ на Македонската православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ-ОА). Това се случи след доклад на Негово Блаженство митрополит Тихон до 21-вия Всеамерикански събор на ПЦА, в който той потвърди решението на Светия Синод, взето по искане на Сръбския патриарх Порфирий.
Канцелариите на митрополит Тихон и архиепископ Стефан в момента планират съслужение между двамата предстоятели, което ще се проведе в катедралата „Свети Николай“ във Вашингтон. На това съслужение ще стане и „официално признаване на автокефалията на Македонската православна църква, която заема своето място редом с Православната църква в Америка като напълно автокефална поместна православна църква“, съобщава пресслужбата на ПЦА.
Геополитика с епитрахил
Новината беше посрещната с ентусиазъм от Световния македонски конгрес, който я нарече „формално признаване“ на автокефалността на МПЦ-ОА. Но в църковната реалност, където символиката и каноничните процедури имат тежест, далеч надхвърляща заглавията, въпросите тепърва започват.
Руският богослов Сергей Чапнин коментира решението на ПЦА да признае автокефалията на МПЦ-ОА. На страницата си във Facebook той заяви, че признаването на МПЦ е по-скоро политически жест:
„Неочаквана история. Оказва се, че Синодът на ПЦА взема „тайни“ решения.
Едва вчера, на Събора, стана известно, че Синодът на ПЦА официално е признал автокефалията на Македонската православна църква (МПЦ). Самото решение е странно, но не по-малко странен е фактът, че е взето на 21 май и е било пазено в тайна до Събора. Защо толкова секретност? Решението е взето в отговор на искане на сръбския патриарх Порфирий, който през април посети Москва и се срещна не само с патриарх Кирил, но и с Путин. Няма практически смисъл от признаването на МПЦ. Това е по-скоро политически жест – ПЦА публично застава на страната на СПЦ и РПЦ, тъй като е съвсем очевидно, че гръцките църкви няма да приемат това решение в сегашния му вид при никакви обстоятелства. Хаосът в православния свят продължава. И няма никой, който би се дистанцирал разумно от него“, пише Сергей Чапнин.
Какво (не) е ПЦА в православния свят?
На пръв поглед решението на ПЦА изглежда като сериозен дипломатически пробив за МПЦ-ОА. Но нека припомним – самата Православна църква в Америка няма призната автокефалия от Вселенската патриаршия. Тя е получила своя Томос от Руската църква през 1970 г., но този акт никога не е бил приет от мнозинството поместни православни църкви.
С други думи, църква с оспорван статут признава друга църква с все още оспорван статут. Това не е маловажно, но съвсем не е онова всеправославно признание, към което МПЦ-ОА се стреми.
Признание без последици?
Това признание е част от по-широкото геостратегическо позициониране в православния свят, където линията между духовното и геополитическото все по-често се размива. След едностранното спиране на евхаристийното общение от страна на РПЦ към Вселенската патриаршия, някои църкви дават ясни сигнали – едни към Константинопол, други към Москва. Църквата в Северна Македония, изглежда, прави все по-смели стъпки към проруската орбита и вместо да работи по дипломатически път и да изчака Томос от Вселенската патриаршия, който би ѝ дал неоспорима легитимност и реална самостоятелност, МПЦ-ОА рискува да се позиционира в алтернативно, паралелно църковно пространство, и да бъде залъгвана с въображаема „автокефалия“.
В този контекст, ПЦА може да говори за „пълна автокефалност“ на МПЦ-ОА, но това не означава, че останалите поместни църкви ще приемат това. Отсъствието на МПЦ-ОА от официалните диптиси ясно показва какво още не достига в тази „автокефалност“ и какво не може да даде сръбският „томос“.
Пътят към истинското признание
Планираното съслужение между архиепископ Стефан и митрополит Тихон във Вашингтон е символичен акт на църковно приятелство – то може да послужи за вътрешна легитимация в Северна Македония, но няма да отвори вратите на Света Гора, Йерусалим, Вселенската патриаршия и другите гръкоезични църкви.
Църквата в Северна Македония трябва да бъде внимателна и да си дава ясна сметка, че бързото впускане в такива съюзи може да доведе до нова изолация, точно когато пътят към всеправославно признание беше отворен и може би все още е.
Истинското признание няма да дойде от съмнителни съюзници по нечия препоръка, а чрез търпение, дипломация и църковна зрялост. А това означава, че на МПЦ не ѝ трябват просто признания, а Томос от Константинопол. ПЦА подаде ръка. Символично, топло, но в каноничен аспект това е недостатъчно. Оттук насетне остава въпросът: ще използва ли МПЦ-ОА този акт като стъпка към реално признание, или ще се увлече по геополитическа лоялност, която може да я постави отново в изолация?
