Християнство.бг
Съд в Руската федерация постанови присъда по наказателно дело срещу българската гражданка Росица Иванова Георгиева, обвинена в извършването на две престъпления по чл. 205.2, ал. 2 от Наказателния кодекс на РФ (публично оправдаване на тероризъм). Това съобщи BIRD.BG въз основа на информация от руския Изследователски център „Сова“.
Според материалите по делото, на 3 и 5 март, както и на 25 ноември 2024 г., Георгиева, пребивавайки във Волгоградска област, е публикувала в интернет коментари, свързани с видеоматериали и публикации относно дейността на организацията „Руски доброволчески корпус“ (РДК). Делото е внесено в съда на 24 април 2025 г. Георгиева е преминала поредица арести заради коментара си: „Крим принадлежеше на Украйна и пак ще принадлежи като си го върне!“ и все още е в следствения изолатор.
В Русия РДК е признат за терористична организация и е включен в официалния списък на забранените структури. В международен план обаче корпусът се разглежда по различен начин – като въоръжена формация, съставена основно от руски граждани, която действа срещу режима на Владимир Путин и оказва подкрепа на Украйна в контекста на продължаващата война. В този смисъл използването на понятието „тероризъм“ отразява по-скоро политическата рамка на Кремъл, отколкото общоприета международна дефиниция.
Съдът призна подсъдимата за виновна заради подкрепящи коментари в социалната мрежа и наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при общ режим в поправителна колония.
Присъдата не е влязла в сила и подлежи на обжалване пред Апелативния военен съд.
Правозащитен контекст
В този случай българката е станала жертва на цензура. Често думата „цензура“ днес се използва свободно във всякакъв контекст, но цензурата по дефиниция представлява потискане и контрол върху словото, публичното общуване или други форми на човешката изява, въз основа на това, че такива форми се считат за неприемливи, вредни, чувствителни или политически неправилни и неудобни за власта. В повечето случаи, макар и невинаги, цензурата се упражнява от държавни институции и се прилага репресивно – със силата на държавната машина, какъвто е случаят с българската гражданка в Русия.
Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека гарантира свободата на изразяване. Ограничения са допустими само ако са „необходими в демократично общество“ и пропорционални на целта – например защита на сигурността или предотвратяване на насилие. В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) често се поставя въпросът дали санкции за изказвания, свързани с „оправдаване на тероризъм“, са обосновани или представляват форма на потискане на инакомислие.
В Франция и Испания има сходни дела за „апология на тероризма“, но съдилищата държат сметка дали думите на обвиняемите пряко подбуждат към насилие.
В Германия акцентът е върху връзката между изказванията и реална обществена опасност.
В редица страни санкциите се оспорват успешно пред ЕСПЧ, когато се докаже, че наказанието е било прекомерно и е накърнило свободата на словото.
Случаят на Георгиева може да предизвика внимание от страна на българските институции, както и на международни правозащитни организации. Той поставя на преден план въпроса доколко руската съдебна практика, свързана с „оправдаване на тероризъм“, служи за реална защита на обществото или по-скоро за потискане на критика и несъгласие с политиката на Кремъл.
