Маргарита Генчева
Проблемът с нетърпението е ужасен.
Казвам го по себе си. Когато видя някакво противоречие в тези, изказвания, нечии идеи, започвам да ровя, да разпитвам, неистово търсейки разрешение на това противоречие в собствената си душа. В резултат на което то само се задълбочава, а аз само си вредя на здравето.
Може би просто… трябва да се смирим. Че няма да получим отговори на всички въпроси и недоумения веднага, а понякога и до края на живота си.
Времената са динамични, всичко се случва невероятно бързо.
Чувстваме, че се задушаваме в целия този свят, изпълнен с болка и проблеми.
Затова може би прот. Александър Шмеман е прав, когато казва, че понякога просто трябва да се зарадваме на слънчевия лъч, който оставя светли петна по някоя стена, или на тихия пролетен дъжд…
Наистина сме забравили да живеем живота.
И това само задълбочава проблемите, противоречията и недоуменията.
Може би, когато разсъждаваме за хората и техните възгледи, не трябва да забравяме, че всеки от тях е личност.
И тогава, предполагам, част от недоуменията ще отпаднат.
Християнството носи истинска свобода на човека. И ако това не го разбираме, значи просто все още не сме заживели тази свобода.
Вчера се чества паметта на моя любим светец – св. Порфирий Кавсокаливит. В неговите слова се усеща именно тази свобода. Той в пълния смисъл на думата е бил „свободен човек в Христа“.
Тогава просто обичаш. Просто благодариш на Бога и се радваш.
Ако братът ти е паднал, не го замеряш с камъни, а се молиш на Господ да го вдигне.
В такова състояние човек не афишира колко велик е и колко са грешни останалите, не подменя Истината с полуфабрикати за защита на някакви ценности.
Той просто ги живее. Защото е с Христос. А всичко, което би било добро, е добро и ценно заради Него.
Когато поставиш Христос в центъра на живота си, всичко си идва на мястото.
Св. Порфирий Кавсокаливит не е имало нужда да защитава (както се разбира това понятие в определени среди: с походи и размахване на знамена) Истината. Той просто е живял в Истината.
А когато в теб е Христос, тогава няма как мракът да се настани в сърцето ти.
Човек, когото много уважавам, веднъж беше отбелязал в една своя публикация, че ние просто се страхуваме да не излезем от зоната си на комфорт. Толкова ни е страх да живеем в Содом и Гомор, защото осъзнаваме, че не можем с живота си да защитим Истината. Ако Бог е с нас кой е срещу нас?
Много е лесно да генерализираме проблемите. Защото не ни стига търпение да ги погледнем в дълбочина.
И в крайна сметка изпадаме в греха на първите хора. Опитваме се насилствено, за кратко време да станем богове. По лесен начин, ако е възможно, с натискане на едно копче, с изпиването на едно хапче (което в случая е проблем на консуматорското общество, но не сме ли ние част от него?).
Много по-лесно е да разсъждаваш за нации, класи и общества, отколкото за отделния конкретен човек (по К. С. Луис).
По-лесно е да говориш за „развратения Запад“, отколкото да видиш един конкретен човек в него, да усетиш проблемите му. Да се молиш Бог да му помогне. Да свидетелстваш за Христос, да живееш християнските ценности, които са непреходни и са ценности заради Него и само в Него.
Затова считам, че повечето граждански движения за защита на определени групи от хора или защита на ценности, идеи и други такива, просто няма да успеят.
Защото всички те разглеждат повърхностно човешката личност.
Сякаш със създаването на определени закони, проблемите на човека ще се решат. Всички ще станем добри и толерантни (от едната страна) или неразвратени и традиционни( от другата страна).
Добре, хора, борете се. Но докато генерализирате решения, които да приложите за цялото общество, докато говорите за общество или нации, а забравяте, че те се състоят от Личности, не мисля, че вашите борби ще се увенчаят с успех.
