Християнство.бг
Слово на отец Павел при полагането на основния камък пред гробището и църквата „Светите жени-мироносици“ в Псков. Той беше убит на 5 август 2013 г.
„Скъпи братя и сестри!
Събрахме се днес при този паметен камък, за да си спомним имената на онези, които са били измъчвани, разстрелвани, изпращани в затвори и лагери, умирали са от глад и студ. Всички тези хора болезнено са се опитвали да разберат защо всичко това им се случва.
Най-страшното е, че те не са били виновни за нищо. Те бяха унищожени, животът им, семействата им, съпругите им, децата им и внуците им бяха отнети. Бяха им отнети без никаква вина. А след това съпругите и децата им споделиха тяхната съдба, те също бяха изпращати в затвори, в изгнание, и в лагери.
Те загубиха не само живота и семействата си, но и доброто си име. Наричаха ги престъпници без да имат вина. Наричаха ги „врагове на народа“. И те трябваше да издържат всички тези изпитания не година, не две, а десетилетия. Повечето от тях починаха, без никога да бъдат оправдани.
Реабилитацията, тоест признанието от страна на държавата, че не са били виновни за нищо, се случи десетилетия по-късно. А сега, виждате ли, имаме 200 хиляди души, живеещи в нашия град, а колко малко хора са останали, които си ги спомнят… Децата им, в по-голямата си част, са починали, а и много от внуците им вече са си отишли. И човешката памет все повече се губи назад в миналото, заедно с нашата смърт.
Сега ние провеждаме кампания под името „Връщане на имената“. За съжаление е твърде късно: няма на кого да ги върнем. Единствената надежда, за да не загубим най-важната ценност, която Бог ни е заповядал – човекът, неговият живот, неговото име, неговото достойнство – остава и единственото средство, но то е най-значимото. Това е не случайната и временна човешка памет, а вечната памет, паметта Божия. Защото наистина – съществува само това, което Бог помни. Ние съществуваме и благодарим на Бога, че ни помни. Той помни и всички онези, които са починали, които са си отишли, защото у Бога няма мъртви. Христос казва: „У Бога всички са живи“ (Лука 20:38).
Ние не сме отделени завинаги от нашите близки, ние се надяваме, че всички ще останем в Божията памет – и живите, и мъртвите. Тук, на земята, ние се молим на Бога и искаме да вървим по житейския си път с Бога и по Божия път, а във вечния живот ще срещнем нашите близки не къде да е, а в славата на Божието царство.
Човекът е най-висшата ценност в Божието творение. Бог не само е създал човека, но и е дошъл да спаси падналия човек, който е отпаднал от Него. Той е дошъл да спаси човека от неговото падение, от греха и от последствията на този грях – смъртта, страданието, болестта и тлението. В това се състои спасението на човека: да бъде той преобразен и да стане достоен за вечен живот в Божието царство. Затова Христос умря за нас. Той претърпя ужасна и мъчителна смърт на кръста, за да ни отвори дверите на Вечността, за да можем и ние да влезем в Живота, да наследим вечното Божие царство и да споделим неговата слава с Христос.
Това означава, че човекът има високо призвание. И сега от нас зависи да запазим човешкото си достойнство, да запазим връзката си с Бога, за да можем ние, заедно с нашите близки мъченици, да влезем във вечния Живот. Амин.“
Псков, 30 октомври 2010 г.
–––––––––––––––––
Превод: архим. Никанор
Източник: Леонид Виноградов
