Продължава диалогът между Православната и дохалкидонските църкви

О. д-р Джон Хрисавгис // Orthodox Observer

Диалогът между Православната (халкидонска) и Източните ориенталски (дохалкидонски) църкви¹ започва официално през 1989 г. и официалната Съвместна комисия продължава да действа оттогава, за да се справи с вековните разделения. През ноември миналата година се проведе забележителна и новаторска, макар и неофициална, академична конференция, организирана от Икуменическия институт Хъфингтън към Богословското училище „Светият Кръст“, с цел да подкрепи двете църковни семейства в техните непрекъснати усилия да утвърдят и действат съгласно своите богословски споразумения през последните десетилетия. 

В богословското училище „Светият Кръст“ видни йерарси, учени и вярващи от Източните и Ориенталските църкви се събраха на 5 и 6 ноември 2025 г. за международна конференция, предназначена предимно като възможност за източноправославните да обсъдят отговора на официалните диалози, приемането на нашите съвместни изявления и разбирането на нашите исторически разделения. Но най-важното е, че това размишление се проведе в присъствието и с критични коментари от членове на източните традиции: коптска, арменска, сирийска, етиопска и индийска. Тяхното участие гарантира, че разговорът не е едностранчив, а вместо това отразява гласовете и опита на двете църковни семейства.  

След края на това събиране, организаторите на конференцията изготвиха следното изявление, за да обобщят констатациите и да предложат препоръки към нашите църкви, енории и богословски училища относно начините, по които двете семейства биха могли да действат въз основа на това, за което вече бяха постигнали официално съгласие в Декларацията от Шамбези през 1990 г., но също и въз основа на много допълнителни прозрения, възникнали през десетилетията оттогава, особено на местно ниво, като например в Съединените щати. 

ДОКЛАД И ЗАКЛЮЧЕНИЯ 

От Конференцията за източните и ориенталските православни отношения 

„ПРОДВИЖВАНЕ НА ДИАЛОГА НАПРЕД“ 

Богословско училище „Свети Кръст“ 

4–6 ноември 2025 г. 

1. От 4 до 6 ноември 2025 г. Хъфингтънският икуменически институт към Богословското училище „Свети Кръст“ беше домакин на конференция за източните и ориенталските православни отношения. Тази среща събра водещи йерарси, богослови и учени пред публика, състояща се от над 150 участници, присъстващи лично и онлайн.

2. Тази конференция, първата по рода си в Съединените щати, имаше значително въздействие. Без намерение да се намесва или да заобикаля официалните процеси на Съвместната комисия за богословски диалог между двете църковни семейства, тя по-скоро се стреми да помогне за приемането на тези официални диалози. По-конкретно, основното намерение беше да се помогне на източноправославните християни да се координират помежду си, макар и в присъствието и с отклика на източноправославните участници.

3. За тази цел, повечето сесии включваха двама източноправославни лектори и един ориенталски православен респондент. След всяка сесия имаше обстойни разговори, а цяла сесия беше посветена на изслушване на гласовете на по-младите членове на двете семейства, от православната християнска общност и от студенти от Богословския факултет „Свети Кръст“.

4. Най-ясното послание, което произлезе от това събиране, беше чувството на участниците за неотложност диалогът, от една страна, да бъде съживен по същество. Съгласуваните декларации трябва да бъдат развити до степен, че да бъдат приети във всички поместни църкви. Тези декларации трябва или да ни доведат до видимо единство и тайнствено общение, или църквите трябва авторитетно да обяснят защо това не е възможно. В противен случай, нашето продължаващо разделение е отричане на нашите собствени официални споразумения отпреди повече от три десетилетия. 

5. Присъстващите на това събрание бяха добре наясно, че потенциалното възстановено единство между източните и ориенталските християни ще изисква местни корекции и временни договорености, за да се отговори на пастирските и литургичните съображения и да се преодолеят психологическите бариери, изградени през вековете на разделение и изолация. Богословската конвергенция обаче беше договорена преди повече от тридесет години от нашите проницателни и квалифицирани предци. Дължим едновременно на тяхното поколение и на настоящото поколение на нашите верни да завършим и осъществим това, което са започнали и за което са се трудили в продължение на много години. Възстановеното единство ще бъде изпитание както за смирение, така и за милосърдие, но в същото време и доказателство за уважение и почит към тяхната ангажираност и убеждение.

6. С всички наши официални и неофициални диалози, и непосредствено след нашето собствено събиране през ноември 2025 г., ние също така осъзнаваме продължаващото широко разпространено невежество между нас относно историческото развитие и христологичната мисъл. Освен това знаем, че има гласовити противници на нашия напредък към общение, от Света гора Атон и в много сектори на Източна Европа. За да се отстранят постоянните погрешни схващания и дезинформация и да се надгради нашият напредък, нашата конференция предложи следните осезаеми и достъпни препоръки. Някои от тях са просто по-конкретни интерпретации на пастирски препоръки, направени от Съвместната комисия в началото на 90-те години на миналия век, докато други са нови.

7. Всички богословски колежи и семинарии да предоставят информирано образование и учебни програми, с включване и участие на представители на всяка общност, с надеждата, че това обучение постепенно ще повлияе и ще оформи проповедите и учението в съответните ни енории и общности.

8. На патриаршеско и църковно ниво взаимните анатеми на светци в съответните ни общности трябва да бъдат премахнати, въз основа на историческите и богословски открития от последните петдесет години. Премахването на анатемите помежду ни върху светци не би изисквало от нас да почитаме предварително анатемосани лица като светци. Но като цяло може би е по-мъдро и за предпочитане да се осъдят богословските позиции (като „евтихианството“ и „несторианството“), а не отделните имена.

9. На местно енорийско ниво, ако географската близост позволява, може да се организира съвместна размяна на посещения по случай взаимните храмови празници, както и духовни срещи, учебни дни и социални събития с цел запознаване и опознаване.

10. На практическо ниво процесът на общение трябва да бъде стандартизиран под формата на изповед на вярата. Гласовете на зилотите от двете страни трябва да бъдат подчертани, разгледани и/или порицани в подкрепа на огромното мнозинство от вярващите, които подкрепят и се нуждаят от такова помирение. В тази връзка, с течение на времето, официалните документи, особено в образователен и академичен контекст, трябва стриктно да избягват старата полемична и фалшива терминология, като например „монофизит“ (която сега се отнася само до еретичната позиция, отричаща човешката природа на Христос – позиция, която не се заема нито в източните, нито в ориенталските църкви).

11. Накрая, на нивото на тайнствения съюз, желаната цел трябва да бъде пълно общение. Ако нашите двустранни отношения и договорени декларации се разглеждат с почтеност и искреност, трябва да признаем, че никакъв друг диалог – независимо дали с Римокатолическата църква, Англиканската общност или Лутеранската федерация – не се доближава толкова много до постигнатото напоследък между нашите две семейни църкви, чието разделение датира много по-отдавна от разделението Изток–Запад или протестантството. По пътя към такова пълно общение би било полезно да се установят междинни стъпки, като например по-широко – и по-официално – приемане на общението между смесените (по вяра) бракове, каквато вече е практиката в много части на света.

1. Дохалкидонските (ориенталски православни) църкви са: Коптската православна църква в Александрия, Сирийската православна църква в Антиохия, Арменската апостолическа православна църква, Маланкарската православна сирийска църква (индийска православна църква), Етиопската православна църква Тевахедо, Еритрейската Православната църква Тевахедо. Повече за тях виж тук. ↩︎