Ренета ТрифоноваГрубост, вулгарност, хула, елементарна неграмотност — с какво още са били привлечени обикновените хора от запретените от служение свещеници Владимир Головин и Сергий Романов? Защо хората, които всъщност са нашето паство, приеха за християнство именно това? Как се случи така, че те се втурнаха да четат акатисти в мрежата и да превземат манастири, и против това не помогнаха нито мисионерството, нито отчетите, нито регламентацията на църковния живот?
Ситуацията със схиигумена от Екатерининбурска епархия Сергий Романов (вече лишен от сан, бел. прев.), който не се подчини на указа на своя правоправещ архиерей и още повече, който фактически превзе манастира, където преди изпълняваше задълженията си на духовник, изглежда някак необикновена. Но тя заслужава особено внимание не просто заради своята нестандартност, а заради това, че в нея много ясно може да се проследи това, което нееднократно сме виждали и съдейки по всичко, ще бъдем принудени да виждаме отново и отново. С някои различия в много отношения тя е сродна със ситуацията, случила се по-рано с лишения от сан Владимир Головин.
И в първия, и във втория случай имаме работа не с отделни „духовни лидери“ и с техните почитатели, а с някакъв цялостен проект, който може да се окаже странен, тромаво изпълнен, но изцяло ефективен.
Защо говоря за проект? Съвсем накратко: очевидно е, че Головин не е създавал сайтове, групи в социалната мрежа, не е създавал и система, благодарение на която „четенето на акатисти по споразумение“ да се превърне във високодоходен бизнес. Явно не се е занимавал и със набиране на абонати и таргет реклама. Сигурен съм в това не само, защото се съмнявам в достатъчния за тази мрежа напредък на проповедника от Болгар. Това следва най-малкото от факта, че тук говорим за много обемна работа, която изисква привличане на значително количество разбиращи крайната цел участници.
Очевидно е също така, че схиигумен Сергий не е писал текстовете на своите потрисащи въображението обръщения, които далеч не винаги му се удаваше да прочете без затруднения. За тези, които внимателно са ги слушали, не може да е минало незабелязано това, че той се запъва ту на една, ту на друга дума, напрегнато се вглежда в листа пред него, а понякога дори се удивлява на нещо – явно за първи път вижда написаното. Той не генерира сам темите на тези обръщения, така че записаните видеа моментално да се превърнат във вирусни и да се пръснат като живак в мрежата: в този смисъл достатъчно много бяха точните, професионални попадения.
Вторият обединяващ момент е лежащата на повърхността ориентированост към монетизация на проповедническата дейност. Различни са били само нейните способи: в проекта „Головин“ парите преимуществено са постъпвали чрез интернет, а в проекта „Романов“, съдейки по отзивите на информирани източници, средствата са се предавали от покорни пламенни спонсори (а също и от обилно количество социално значими контакти).
Третият момент е ясно обозначената обособеност на „ фронтмените“ от живота на Руската православна църква в цялост, тяхната „особеност“, „изключителност“, готовност „да се отдадат в жертва за правдата“, а оттук – закономерното формиране на имиджа на бореца за истина и изобличителя на беззаконието, а по-късно, ако е необходимо и изповедник, преследван и гонен от „официалната Църква“.
Четвърто – ден след ден, месец след месец и дори година след година нищо не е възпрепятствало развитието на тези проекти. Това може да се обясни с много причини, и една от тях най-вероятно е нежеланието да се помага на Головин и на Романов да придобият мъченически ореол. И в двата случая обаче тази нерешителност доведе то това, че и двамата „говорители“ не просто излязоха от „федералното ниво“, но и наистина от провинциални отчета се превърнаха в излезли от бутилката „джинове“, и то такива, които е невъзможно да върнеш обратно.
Петата особеност, сближаваща двете ситуации, е примитивността и неграмотността на двамата „мисионери“, вулгарността, умишлената грубост, откровената понякога маргиналност в техните изказвания. И трябва да кажем, че сметката в това отношение е изключително точна: всичко гореизброено прекрасно въздейства на църковните и околоцърковните маси, хипнотизира ги и ги пленява.
Щестата особеност, която според мен заслужава повече внимание и най-сериозен анализ, се заключава в това, че и двамата – Головин и Романов, не само проповядваха и популяризираха сами себе си (или техните екипи и подчинени), но и донесоха на хората някакво чуждо, дори противно християнство.
Първият (Головин) от време на време допускаше богохулни изказвания, демонстрираше своята откровена антихристиянска настроеност. Вторият (Романов), както казахме по-горе, фактически противопоставяше себе си на Църквата и говореше от амвона по-скоро като политик с достатъчно своеобразна програма, а не като православен свещеник. И ако някой се бе обърнал към схиигумена с кроткия упрек на Христа: „Не знаете от какъв дух сте вие“ (Лука 9:55), едва ли такъв опит за вразумление би завършил благополучно: с духа на вчерашния разбойник, по някакво чудо станал пастир, всичко е наред, с изключение на това, че този дух и истина, не същият, който трябва да бъде присъщ на християнина.
А ето и най-важното: огромно количество хора, живеещи църковен живот (или както е прието да се казва са в Църквата) и симпатизантите, не са забелязали тази подмяна. По-лошо – счели са я за истинско, „автентично“ християнство. Дори тайното, изтънчено хулене на Головин към Христос не е било препятствие пред това, както не станаха препятствие и заставящите ни да се усъмним в душевното здраве на схиигумен Сергий, пасажи от негови изказвания.
Действително ли са така привлекателни невежеството, грубостта, обвиненията и проклятията от устите на Головин и Романов чрез YouTube каналите и акаунтите в социалните мрежи в цялата страна (а също и цял ред други, по-малко успешни дейци от този вид)?
Може и да е така. Може би е истина, при това – с промоция за високо качество. Но аз виждам и друга, много по-сериозна причина.
Струва ми се, че ние доста се заблудихме в своя път към построяването на правилния църковен живот в съвременното руско общество. Ние се занимаваме с много необходими неща, а те отнемат на практика всичките ни сили. Ние провеждаме различни мероприятия, съставяме отчети по тях, разработваме концепция за мисионерска дейност, обсъждаме и доработваме нови документи, които да регламентират различни страни от църковния живот. И разбира се, строим, реставрираме, благоустрояваме… И ни най-малко не иронизирам, когато казвам, че всичко това е необходимо – действително е така. Бедата само е в това, че има нещо още по-насъщно, отколкото изброеното по-горе. Това е собственото пастирско душегрижие, работата с хората – ежедневна, усърдна; тази работа, чрез която се съгражда и Църквата в своята човешка част. Не само в количествено, но и в качествено отношение.
Тези, които се превърнаха през последните години в убедени адепти на Головин, Романов или някой, не толкова широкоизвестен, но не по-малко различен от тях, са от нашето паство. Освен това те не са твърди в основите на своята вяра, те са непросветени, неразбиращи самата същност на християнския живот. Да, някои от тях не я разбираха просто заради това, че е възможно изначално да са се стремели към нещо съвършено друго, а не към това да станат ученици Христови и тук няма какво да се направи.
Но има и такива – а те са много, които не са получили от нас това, от което се се нуждаели, и заради това са тръгнали по друг път: да четат акатисти в мрежата, а не в храма, да участват в превземането, а след това и в охраната на манастира… Ето това можеше и да не се случи.
Защо мисля, че при цялата болезненост на темата, а всичко това е необходимо да се говори, пише и най-важното – да се мисли?
Защото случващото се днес с участието на (или помощта, но едва ли под предводителството) Сергий Романов, както вече казах, изглежда просто необичайно. А в действителност той само стои в определен ред и този ред със сигурност ще продължи, ако не се направят правилните изводи и нищо в живота ни не се промени.
Само ни се струва, че Головините и Романовите са болест. Те са само нейни симптоми, но болестта е сериозна и опасна и тя трябва да се разпознае и да започне да се лекува.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: pravmir.ru
