Християнство.бг
Изразът кървав пот, употребяван в нашия език, означава голяма мъка, страдания[1]. Той се среща и в текстове на българската литература, например: 1. „Селените (така! – в с.м. – И. Б.) ги печелят с кървав пот и с мотиката в ръка, а чорбаджиите ги добиват събрани“[2]; 2. „Сочи народът, и пот от чело / кървав се лее над камък гробен“[3]; 3. „Кървав пот капе от челата им и прави червени дири по бодливото стърнище.“[4]; 4. „и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот“[5]. В следващите редове на настоящата кратка осведомителна бележка ще проследя произхода на този израз.
Изразът кървав пот води началото си от евангелския разказ за страданията на Спасителя в Гетсиманската градина: „И понеже се намираше (Господ Иисус Христос – в с.м. – И. Б.) във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.“ (Лук. 22: 44).
Трябва да посочим, че за кървавата пот се споменава единствено в св. Евангелие от ев. евангелист Лука. Причината за това навярно е обусловена от обстоятелството, че св. евангелист Лука е лекар[6] (този факт е засвидетелстван от св. апостол Павел в Кол. 4: 14) и затова тъкмо нему наличието на кървава пот е направило особено силно впечетление.
Относно спецификата на кървавата пот в Лук. 22: 44 са изказани две предположения[7]. Някои смятат, че потта на Господ Иисус Христос по своята големина и по своята тежина е наподобявала кървави капки, но не е била кървава[8]. Срещу подобно допускане обаче съществуват основателни възражения[9]:
1. Поначало човешката пот винаги е по-гъста и по-тежка от обикновените капки вода – особено пък когато появата ѝ е предизвикана от силно телесно напрежение. В такъв случай св. евангелист Лука е нямало защо специално да отбелязва обстоятелството, че потта на Спасителя е била „като кървави капки“ (Лук. 22: 44).
2. Кървави капки пот се появяват съвсем рядко и понякога могат да бъдат признак на болест. Съществуват обаче и случаи, в които кървавата пот може да се яви не само у болни, но и у здрави; при силни душевни терзания по челата на някои хора се явяват кървави капки пот, а от очите им текат кървави сълзи.
Следователно краткото споменаване на кървавата пот в Лук. 22: 44 трябва да се приеме като напълно достоверно.
В съвременния български книжовен език изразът кървав пот е загубил своята книжна стилистична окраска (това особено ясно личи в цитираните тук примери от творчеството на Л. Каравелов и на Елин Пелин).
Изразът кървав пот се употребява и в други езици, например в полски (krwawy pot), норвежки (blodsvette) и испански (sudor de sangre). В руския език се използва изразът до кровавого пота, който означава до пълно изтощение.
[1] Речник на съвременния български книжовен език в 3 тома. Т. ІІ (Л – П). С., Издателство на БАН, 1957, с. 722, кол. 2.
[2] Л. Каравелов. Маминото детенце, IV гл. – В: Л. Каравелов. Събрани съчинения в 12 тома. Т. ІІІ. С., Издателство „Български писател“, 1984, с. 70.
[3] Хр. Ботев. Елегия. – В: Автентичният Ботев. Предговор и нормализация: Илия Тодоров. С., ИК „Прозорец“, 1998, с. 76.
[4] Елин Пелин. Кошмар. – В: Елин Пелин. Събрани съчинения в 10 тома. Т. VI. С., Издателство „Български писател“, 1958, с. 9.
[5] Хр. Смирненски. Ний. – В: Хр. Смирненски. Събрани съчинения в 6 тома. Т. І. С., Издателство „Български писател“, 1978, с. 18.
[6] Вж. Хр. Попов. Изяснителен преглед на апостолските послания и Апокалипсиса. Фототипно издание. С., Синодално издателство, 1990, с. 428.
[7] Вж. напр. проф. Бор. Ил. Гладковъ. Евангелието на Царството Божие. Преведе отъ руски [ … ] Ив. Ст. Визиревъ. Издава сѫщиятъ. Пловдивъ, 1924, с. 668.
[8] Пак там, с. 668, бел. № 2 под линия от преводача.
[9] Пак там, с. 668 – 669, бел. № 2 под линия от преводача; вж. и Хр. Попов. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга „Деяния апостолски“. Трето поправено фототипно издание. С., Синодално издателство, 1991, с. 369.
