Маргарита Генчева
Свещ. Йоан Бурдин
Прокуратура на Ростовска област отмени решението за реабилитация на митрополит Йосиф Чернов (1893 – 1975).
Съобщението за това (и откъс от отговора на прокуратурата на запитването) беше публикувано от йеромонах Иаков (Воронцов).
Митрополит Йосиф Чернов е прекарал 20 години в съветските лагери.
За първи път е арестуван през 1925 г., когато все още е бил в сан на игумен, и осъден на две години за „съхранение на контрареволюционна литература“ (архив на архиерейската канцелария).
Вторият път попада зад решетките през 1935 г., вече като епископ, и е осъден на пет години по обвинение в анти-съветска агитация.
След освобождаването си през декември 1940 г., се връща в Таганрог, където оглавява нелегална християнска общност от почитатели на Йоан Кронщадски, наречена „Белият дом“.
Той тайно служи литургии, извършва свещенически хиротонии и монашески пострижения. Крие се в мазето на същата къща, където се провеждат службите.
По време на окупацията на града от немците, възобновява откритото си служение като епископ на Таганрог (от август 1942 г.). Отваря 4 църкви, затворени от болшевиките. Въпреки това, той отказва да участва в пропагандни акции на немците, не излиза от подчинение на митрополит Сергий (Страгородски) и го споменава в литургиите.
Спасил е няколко евреи от разстрел, благословил тайно събиране на средства за съветските войски на окупираната от немците територия и чрез партизани прехвърлил парите в Москва.
След патриотична реч за Петър I и величието на Русия през ноември 1943 г., е арестуван от Гестапо по обвинение, че „…е изпратен от митрополит Сергий да работи на окупираната територия в полза на СССР“ и е осъден на разстрел.
Спасен е по чудо, благодарение на това, че през януари 1944 г. немците в бързина напускат града, където той е бил затворен.
Няколко месеца по-късно обаче той отново е арестуван (сега от НКВД) и осъден на 10 години лагер със специално предназначение и заточение, като „лидер на йоанитското движение в Ростовска област, разпространяващо монархически възгледи“.
По време на разпитите му чупят всички пръсти на ръцете и те остават увредени до края на живота му. Освободен е едва през 1956 г. на възраст от 63 години. Излиза от затвора като пълен инвалид: спецслужбите му увреждат не само ръцете, но и краката. Той не може сам да става или да излиза от кола – само с чужда помощ – и дори трудно върви.
След освобождаването си е назначен за епископ на Петропавловск, а през септември 1960 г. – за архиепископ на Алма-Ата и Казахстан.
През февруари 1960 г. е издигнат в сан митрополит, а на Поместния събор през 1971 г. е избран за кандидат за Патриаршеския престол. Въпреки това, той се оттегля и нов патриарх става Пимен.
Той умира през септември 1975 г., а на 14 май 1992 г. Ростовската прокуратура напълно го реабилитира по делото от 1946 г. Именно това решение беше отменено от прокуратурата на Ростовска област.
В отговора на запитването е посочено, че решението за реабилитация на митрополита е признато за незаконно, тъй като „неговото сътрудничество с окупаторите през годините на Великата Отечествена война е потвърдено с материалите от наказателното дело“.
Това стана известно съвсем случайно, когато за разглеждане на въпроса за канонизацията на митрополит Йосиф бяха необходими материали от наказателното му дело и в отговор на искането дойде неочакван отговор. Кога точно и във връзка с какво е преразгледан случаят не става ясно от отговора.
На митрополит Йосиф, разбира се, вече му е все едно. Неговият живот и служение отдавна са оценени от Този, Чието име той е изповядал, без да се бои от преследвания и мъчения. Но за нас това е много важен, макар и тъжен, знак – знак на времето, в което живеем.
—————
Източник: Блог на Йоан Бурдин
