Маргарита Генчева
Национализмът или поне това, което аз виждам в него – афиширане, гръмки думи за велико и славно бъдеще, използване на нашите велики личности за евтина политическа пропаганда – е като замърсена от радиация област, откъдето трябва да бягаме надалеч. Защото може да стане страшно! Имаме достатъчно примери в историята докъде може да доведе това… Родолюбието е вид обич, но нима на обичта е присъщо всичко, изброено по-горе? Родолюбието е обич към Родината въпреки всичко, дори тогава, когато човек остава да живее в нея въпреки всичко.
Родолюбие е да се грижиш за старите си родители, като проявиш същата любов, която те цял живот са проявявали към теб. Да пазиш природата дори е също обич към Родината. Св. апостол Павел в Химна на любовта дава много добри и ясни определения за това какво е тя. Любовта не завижда, не безчинства, не дори своето, на неправда се не радва, а се радва на истина. Любовта е гореща и смирена и със сигурност не афишира по жълтите павета с развети знамена и гръмки думи.
Патриотизмът е родолюбие, а не национализъм. Защо обаче избуяват националистическите движения? Мисля, че причината е достигането на обществото като цяло до крайността на пълното отричане на своето, до пълното безродие. Тогава човек лесно изпада в заблудата, че едната крайност се побеждава с друга крайност. Не мога да приема това. Някои мислят, че единственото решение срещу насилието е насилие и че по друг начин не може.
Въпреки че нямам голям опит в живота, знам какво казва Господ в Евангелието: „… който нож вади, от нож умира“ (Мат. 26:52). Със сигурност има и мирно решение на проблемите. Христос казва: „… върни ножа си на мястото му“ – затова, макар да разбирам мотивите на хората, призоваващи за „народен съд“ над „предателите“ в нашата страна), бих искала да ги попитам: когато стане революция и избесите всички, от които сте недоволни, какво следва?
Нима ще сме станали по-добри и по-мъдри, за да изградим– както си мечтаем – живота в България? Няма ли опили се от кръвта, за да установим и ние диктатура за несъгласните спрямо нас? Не се ли случи точно това през 1917 г. в Русия след Октомврийската революция?
В България бабите и дядовците ни си спомнят с лека носталгия времето на комунизма, когато животът е бил евтин. Разбирам ги. И сега не е по-добре. Но бих искала да ги попитам: нима нещо, което е започнало с кръв и насилие може да просъществува дълго? Те са усетили хубав живот, а сега мизерстват – това е тъжно и много трагично, разбира се. Но една хубава по начало идея (за всички да има всичко), положена на кървави основи, не може да просъществува дълго. Както и се е случило…
Не казвам, че сега животът в България е по-добър. Не. Дори може би е по-зле в много отношения, но за да стане наистина промяната, тя трябва да се случи във всеки един от нас. Както беше казал един св. отец, никоя земна система, колкото и справедлива да е тя, не може да излекува грехопадналостта в човека. Законите само целят да вкарат обществото в някакви поносими граници. Рай на земята не може да има. Единствено Господ Иисус Христос може наистина да ни излекува.
Аз съм православна християнка и според мен „християнският“ национализъм е особено опасен, защото придава качества на човек или държава, които притежава само Господ Иисус Христос – прочетох някъде това и съм съгласна с него. И въобще, това не може да бъде християнство.
Затова твърдения като тези, например, че „Русия ще спаси православието“ не вървят. Православието няма нужда от спасяване. Центърът на християнството е Христос и нима ние ще Го спасяваме? Нито една държава, независимо дали е Русия или САЩ не може да ни спасява, това е дело на Господа! Затова аз вярвам, че промяната първо трябва да се случи във всеки един от нас. Тогава и материалното благосъстояние на Родината ни ще се подобри. В крайна сметка изборът, пред който всеки един от нас е поставен, е: ще бъдеш ли човек или не. Или, както казва Сръбският патриарх Павле, не зависи от теб къде и кога ще се родиш, но зависи дали ще си човек или не. Затова нито една държавна система няма да е виновна, ако ние не сме човеци.
