Атанас Димитров – АтаДим
Прот. Евстати Янков Евстатиев
„Всичкото си упование на тебе възлагаме, майко Божия, запази ни под твоя покров!“
Братя и сестри, днес тържествено отбелязваме един от най-радостните празници, защото чрез него светата Църква нагледно ни показва как пресвета Богородица ходатайства пред своя Син за нас, грешните. Добре ни е известно, че небрежните към своето спасение, докато не се покаят и поправят живота си, не могат да се надяват на застъпничество пред Господ Иисус Христос от страна на пречистата Му майка и останалите светии. Но днес чухме в светата служба, че Царицата Небесна дошла в светия храм и дълго се молила със сълзи на очи за всички в него – богати и бедни, учени и прости, знатни и отхвърлени от обществото, праведни и грешни, които просели нейната помощ и защита. Това събитие ни дава надежда, че колкото и да сме грешни, винаги можем да се обърнем към пресвета Богородица и да разчитаме на ходатайството ѝ пред Бога, стига да го направим с твърдото желание да се променим към добро. Този празник ни насърчава към благочестие и праведни дела, за да можем и ние да се удостоим с покровителството на светата Дева.
Да обърнем обаче повече внимание на самото празнично събитие, за което днес сме се събрали. В една цариградска църква, наречена Влахерна, се извършвало всенощно бдение в събота срещу неделя. Градът бил обсаден от сарацините и много от жителите му се стекли в храма на Божията майка, за да я молят за помощ и защита. На богослужението присъствал и св. Андрей Юродиви, който по време на бдението видял във въздуха как Божията майка – цяла в светлина, влязла в църквата заедно с множество ангели и светии, които били облечени в бели одежди и пеели псалми. От едната ѝ страна вървял св. Йоан Кръстител, а от другата – св. Йоан Богослов. Царицата Небесна застанала до амвона – което ще рече по средата на храма,[1] коленичила и дълго се молила със сълзи на очи за целия човешки род. После се изправила и влязла в църковния олтар, където се приближила до светия престол и отправила молитва за хората в храма. Накрая пресвета Богородица свалила покривалото от главата си и тържествено го разпростряла със светите си ръце върху всички присъстващи. От този момент насетне, докато Царицата Небесна била в храма, покривалото ѝ стояло над богомолците, блестейки по-ярко от мълния. Това било знак, че светата Дева взема под своя покров града и жителите му ще бъдат защитени от вражеските войски, които скоро се оттеглили. Така Божията майка показала на целия свят, че нейният покров е здрав щит, непревземаема крепост и сигурно убежище, където във време на войни, размирици и всякакви бедствия можем да намерим закрила.
Докато траело видението, изпълнен с духовна радост, св. Андрей Юродиви се обърнал към ученика си св. Епифаний и попитал: „Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, молеща се за целия свят?“ А той отговорил: „Виждам я, свети отче, и се ужасявам!“ Когато и останалите в храма узнали за чудото, много се зарадвали, сърцата им се изпълнили с надежда, че Божията майка ще ги защити със своя покров и няма да погинат. Всички с умиление прославили пресвета Богородица – великата ходатайка и застъпница за християните пред Бога. А император Лъв Мъдри, по молба на св. патриарх Евтимий и духовенството в столицата, наредил това събитие на утеха и надежда да се отбелязва ежегодно като празник с тържествено богослужение и всенародно веселие, та християните винаги да помнят деня, в който светата Дева разпростряла покрова си над тях.
А сега нека да разгледаме по-подробно някои детайли от историята на празника, посветен на небесната закрила на Божията майка. Първото нещо, което привлича вниманието ни е самото явяване на пречистата Дева с множество ангели и светии. Това показва, че ангелските чинове и праведниците на небето вземат голямо участие в събитията, които стават тук – в материалния свят, че Божиите угодници се грижат за спасението ни – за духовното усъвършенстване на техните по-малки братя и сестри на земята, че небесните сили присъстват с нас в храма заедно с техния Цар и Господ! Ние не ги виждаме, защото небесната им слава е непосилна за нашето тленно око, но те виждат всичко у нас – мислите, чувствата, желанията. Ще настъпи време, когато ние също ще можем да ги видим и ако сме достойни, да се присъединим към тях. Дотогава обаче трябва да вярваме в невидимото им присъствие в храма Божий и колкото може по-често да идваме в него, за да общуваме с тях чрез молитва. Когато сме с ангелите в дома Господен, трябва да стоим в него като ангели, отлагайки всяка житейска грижа. Иначе и в светия храм, както някога в райската градина, може да се промъкне изкусителят и вместо да спасим душите си там, да чуем от Бога ужасните думи: „Проклета да е земята поради тебе“ (Бит. 3:17).
Второ, майката Божия можеше да се яви тържествуваща в слава – седяща на престол и благославяща човешкия род като истинска Небесна Царица, но тя дойде смирена и молеща се коленопреклонно. Защо? За да разберем, че един е Владетелят на всичко земно и небесно, видимо и невидимо, временно и вечно – Бог Отец! Един е Изкупителят и Възвестителят на волята Божия, Законодател и Съдия, Който спасява и погубва – Бог Син! Един е Утешителят и Осветителят, Подателят на благодатните дарове – Бог Дух Светий! Коя е пресветата Дева? Първата приемница на Божиите дарове и първа ходатайка пред Божия престол за човешкия род. Който възнася към света Богородица молитвите си в този дух, той постъпва според нейното желание. А който сравнява пречистата Дева с Бога и я прославя повече, отколкото трябва, той не я величае, а обижда. Когато св. апостол Йоан Богослов пада пред нозете на явилия се пред него ангел, за да му се поклони, чува: „Стой, не прави това! Аз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат свидетелството Иисусово. Богу се поклони“ (Откр. 19:9-10; 22:8-9). Същото ще каже и Божията майка на онзи, който поиска да ѝ въздаде божествени почести.
Трето, ако на небето нищо не вършат без молитва, ако по-чтимата от херувимите и несравнено по-славна от серафимите майка на Сина Божий се моли, то какво остава за нас, нещастните грешници? Не случайно и св. апостол Павел ни съветва: „Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1Сол. 5:17-18). Колко много губят онези, които не се молят и тези, които с неохота вършат това? Истинската молитва е сладка за душата, затова няма човек, който да вкуси от нея и да не усети сладостта ѝ! Тя е манна небесна, която укрепва душата и дава сили на човека да се бори със своите недостатъци и грехове! И ако за някой молитвата е тежка и неприятна, това показва, че този човек е духовно загрубял и безчувствен. Той е далеч от Бога, сърцето му е студено за Христовата вяра и само формално е част от светата Църква. Но дори и тогава християнинът не бива да се предава и да спира да се моли, тъй като само заради постоянството и твърдата решимост да достигне до истинската молитва Бог ще изпрати Своята благодат и тя ще преобрази цялото му същество. Дали обаче има средства, с които може да се възроди или насърчи молитвеното чувство у човека? Единствената възможност, с която разполагаме, е размисълът за нашето съществуване – защо сме дошли на този свят, как трябва да живеем, какво ни очаква след смъртта?… Колкото повече мислим за вечността и за своето настояще – пълно с провали, нравствени падения и грехове, толкова повече ще изпитваме нужда да се молим и за преходния си живот на земята, и за бъдещия в Царството Небесно!
Братя и сестри, Влахернската църква била препълнена с народ. Там бил премъдрият император Лъв VІ Философ със свитата си, там бил патриархът – впоследствие просиял като светец, там имало хора велики и славни, знатни и богати, учени и мъдри, но никой освен св. Андрей Юродиви и ученикът му Епифаний не видял пресвета Богородица и станалото във въздуха. Това ясно ни показва, че небето е близо само до праведните и отворено само за достойните, дори те да са невежи, прости и от най-долен произход! Дано един ден, по молитвите на Божията майка, то да се отвори и за нас. Амин!
В: Протойерей Евстати Янков Евстатиев. Проповеди, съставител и редактор Стефан Илчевски. С., 2023, с. 51-59.
–––––
Източник: Вяра и Дело, брой 5 (43), година IX, октомври 2023 г.
[1] Амвонът в православния храм от византийски архитектурен тип се намира в централната част на храмовото пространство. Вж. Петровский А., священник. Амвон. – В: Православная Богословская Энциклопедия, т. І. СПб., 1900, с. 576.
