Ренета Трифонова
31-ви ден: Към селяните против леността (Поучение на Свети Василий Велики към ленивите и неискащи да работят със своите ръце и похвала към деятелите и към всички добри)
Зная, православни, че по-голямата част от вас са честни и трудолюбиви хора. Зная, как през лятото, вие от зори до зори се трудите на полето, през есента на гумното, отделно през зимата, прекарвате времето си в работа. Зная всичко това и се радвам за вас, защото е вярно това, че Бог обича честните и трудолюбиви хора и им изпраща както в този живот помощ и благословение, така и ги дарява в бъдещия живот с вечно блаженство. Но, радвайки се за вас, честни труженици, аз заедно с това не мога да не скърбя и за ленивите и безгрижни от вас, които са свикнали да живеят не от собствената си издръжка, а често с измама за сметка на другите хора, на своите ближни, и при които на полето лежат ивици редки класове или въобще няма засеяни. Аз скърбя за такива хора и бих искал някак си да ги вразумя. Но какво да им кажа, когато вече хиляди пъти съм казвал, че леността им е грях пред Бога и срам пред добрите хора, все още досега те не са ме послушали и не са се изправили?
Освен ето какво ще направя: ще им предложа поучение от свети отец. То, разбира се, че ще бъде по-действено, отколкото моето слабо слово и затова – те няма ли да се вразумят, макар и от него!? Но и вие, честни труженици, бъдете внимателни към това слово: то и за вас не ще бъде безполезно, и ще кажем нещо и за вас, ако не за вразумяване, тогава за ваша похвала. „Ако бягате, братя, от обработването на земята, тогава няма да видите добро; защото Бог е обещал на обработващите земята здраве, а на трудещите се спасение. А ленивецът, който нищо не работи, според Апостола, не си струва да бъде и нахранен. А трудещият се земеделец е равен на монаха, по неговото постническо житие и труд, понеже оставяйки съня, отиват да обработват земята, и полето повече от дома обичат, а с тялото си понасят студ и зной. Затова и вкусват такива плодове от своите трудове, събирайки необходимото според нуждата си.
А от тях, Той и бедните нахранва – Самият Христос в тяхно лице, Който стократно ще умножи плода на сеяча, проливайки над него благовременен дъжд. Който обработва земята, се насища с хляб и неговите ръце се обогатяват, защото ще сложи голяма реколта на своето гумно. Който живее от труда си е благословен от Бога, а ленивецът обеднява. Ако леността би била угодна на Бога, то Той би заповядал и на тревата да ражда пшеница, и на гората всякакви зеленчуци. Горко ви, вие, които обичате празнотата, а сте способни да работите! Защото каква награда ще получите от Бога и какво ще Му принесете от своя труд? Не на спящите е обещал Той вечен живот, а на трудещите се с вяра във всяко дело.
Зная, че всички хора са добри и се трудят: едни пасат стадата си на полето и принасяйки от тях дар на Бога, се спасяват. Други, косейки сеното, изхранват с него овцете, и обличайки бедните от тях, с това приемат Божието благословение. Някои, плавайки по море и търгувайки, богатство си събират; и ако от него дадат част на църквите и бедните, тогава след смъртта си вечна награда ще приемат на небесата. И всички, които се занимават със занаяти, нека да подават милостиня, за да придобият чрез нея милост на Божия съд. И жените трябва да се трудят и да помнят, че трудът е добро дело и че никой без труд не се увенчава“.
Какво да ви кажа след това, лениви хора? В словото на светия отец вие чухте, че всички трябва да се трудят и че всички добри хора се трудят. Всички ние сме длъжни да се трудим защото затова има Божия повеля – заповед. С пот на челото си ще и ядеш хляба си, е казал Господ и в четвъртата Своя заповед е писал: шест дена работи. А какво следва оттук? Това, че ако има Божия заповед и повеля за работа, то, и самата работа е Божие дело. А където е Божието дело, там не трябва ли да има всякаква ревност, старание и страх? Разбира се, че трябва; а в противен случай нехайният го застрашава проклятие. Проклет е всеки, се казва в Божието слово, който върши нехайно делото на Господа (Йеремия 48:10). Виждате ли, ленивци, до какво довеждате себе си чрез леността? Побойте се от страшното Божие определение и променете безгрижието в грижа, леността в прилежен труд, познанството си с нехаещите – с приятелство с трудолюбиви и богобоязливи хора. Тогава вместо проклятие, вие ще привлечете върху себе си Божие благословение, и от чеда на гнева, ще се превърнете в чеда Неговата любов, святост и благословение ще се превърнете. Амин.
На същия ден: Одеждата, която ние подаваме на нищия, я приема Сам Христос (Слово за монаха от Патерика, който даде своята риза на бедния, и че на Самия Христос я отдаде)
Господ на страшния съд на стоящите от дясната страна, между другото, ще каже: гол бях, и Ме облякохте. А какво означава това? Ознавача, че ако ние облечем човека, който има липса в необходимата и прилична одежда, ще направим голямо добро дело и това наше добро ще приеме Сам Христос, както за това по-нататък Той на праведниците казва: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Затова, братя, ние не трябва да забравяме и това дело на милосърдието. Полуоблеченият бедняк проси от теб дреха, дай му, като помниш, че нея ще я приеме Самият Христос и ще ти въздаде стократно.
Някой си монах имал две дрехи: едната нова, а другата стара. Веднъж дошъл през зимата един бедняк и попросил от него да му даде макар и някоя дрипа. Монахът му дал такава и казал: „Повече нищо нямам“. Но беднякът не преставал да плаче и казвал: „Помилвай ме, защото при мен съвсем нищо няма“. Монахът го съжалил, влязъл в килията си, захвърлил от себе си старата дреха и я дал на бедния, а себе си облякъл в новата. Отдавайки старата риза, монахът се замислил: „Ето, че аз не извърших съвършена любов, давайки на бедния старата риза, а за себе си оставяйки новата. Не заради Христа ли просеше той от мене? И така за какво аз дадох по-лошата на Христа? Христос не е ли по-добър от всички?“
С тези думи той върнал бедния и му казал: „Дай ми дрехата, която ти дадох: аз ще ти дам друга“. И, взимайки от него старата, му дал новата. Беднякът, като взел дрехата, я продал в града, и тя, преминавайки от ръка на ръка, накрая била купена от една жена. Минало доста време, и ето че веднъж монахът, идвайки в града да продаде своето ръкоделие, видял, че в неговата нова риза, която той дал на бедняка, е облечена жената. Той се опечалил много от това и, връщайки се у дома, започнал да плаче, казвайки си: „Лошо дело направих аз, като дадох ризата: по-добре да не я бях давал“. А когато накрая заспал наскърбен, видял насън Господа Иисуса Христа, облечен в ризата, дадена на бедния. И Господ го докоснал и казал: „Брате, брате!“
Монахът се събудил и казал: „Кой Си Ти, Господи?“ Господ казал: „Аз Съм Иисус, погледни Ме“. Монахът погледнал и видял Господа в дрехата, подадена от него на бедняка. И светлина се разнесла в килията, и Господ му казал: „Познаваш ли, тази дреха?“ Той отговорил: „Да, Господи, моя е“. И Христос му казал: „Не бъди печален и не скърби; когато ти я даде на бедния, Аз я приех“. Монахът се зарадвал на Божието милосърдие. Значи, наистина, братя, ние казахме, че ако ние облечем този, на когото му липсва необходимата и прилична дреха, ще направим голямо добро и това добро ще приеме Самият Христос.
А затова и пак повтаряме: не забравяйте и това дело на милосърдието. И как иначе, когато ние самите често ходим във великолепни тоалети, покриват ни кадифе, коприна и кожени палта, а там зад нас треперят голи, само с една дрипа, покриващи своите замръзнали членове. Как да не помогнеш на такива нещастници? Или децата: колко често те със стотици умират единствено заради липсата на дрехи? Нима и тях ще оставим без внимание? Не, братя, ако хладнокръвно преминем покрай тях, тогава да не забравяме, че на Божия съд ще чуем не: „Гол бях, и Ме облякохте“, а „гол бях, и не Ме облякохте“ (Мат. 25:36-43). А какво ще ни бъде като го чуем? Разбира се, че тогава всички ще бъдем готови да дадем на бедния, но вече ще бъде късно. Амин.
———-
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.
