Християнство.бг
Протодяконът на Московската патриаршия Владимир Василик, член на Синодалната богослужебна комисия на Руската православна църква смята, че в Сирия трябва да се извърши „незабавна намеса на Русия – участие в сухопътна операция“.
„Могат да ми възразят, че всички наши сили са дислоцирани в Донбас, но ако желаете, можете да съберете средства за сухопътна операция. Слава Богу, имаме достатъчно резерви. Ако загубим Сирия, ние не само ще загубим лицето, ние ще загубим нещо повече: за пореден път ще покажем слабостта си и ще покажем, че всичко може да ни се направи. В този случай в Украйна и в други части на света ще получим много по-голяма агресия от тази, която съществува сега. Ние ще покажем нашата некомпетентност, а както знаете, с некомпетентните хора не се говори – те се изхвърлят и други заемат тяхното място“, казва Василик.
Подобно изявление на член на Синодалната богослужебна комисия на Руската православна църква за необходимостта от сухопътна операция на Русия в Сирия е поредната порция пропаганда на „свещената война“. Аргументите му се основават на политическата целесъобразност и желанието да се „спаси лицето” на Русия на международната арена, а не на евангелските принципи за справедливост и мир, коментира Духовен фронт на Украйна.
Политическа реторика вместо духовност
Призивите за „изчерпване“ на ресурси за нова военна операция са знак за това как реториката на „свещените войни“ развързва езиците дори на духовенството на Руската православна църква. Василик твърди, че загубата на Сирия ще застраши авторитета на Русия, създавайки впечатлението, че тя може да бъде „изтласкана“ от световната арена.
Руската православна църква все повече се превръща в част от политическата машина, оправдавайки военни действия под прикритието на защита на националните интереси. Думите на протодякона само потвърждават тази тенденция: вместо да говори за духовна мисия в региона, за помирение и уреждане, той настоява за военна експанзия, която очевидно ще доведе до нови жертви сред населението.
Защо Сирия е важна за Руската православна църква?
Сирия има символично значение за Руската православна църква като място, където се намира Антиохийската православна църква, една от древните патриаршии. Истинските мотиви за намесата на Русия в този регион обаче са по-скоро свързани с политически и икономически интереси: контрол върху геостратегически важен регион, влияние в Близкия изток и демонстрация на сила.
Руската православна църква активно подкрепя идеологията на Кремъл и „руския свят“, която се стреми да създаде образ на Русия като „пазителка“ на световния ред. Твърди се, че Русия изпълнява някаква „специална“ мисия. Реалността обаче показва, че намесата в Сирия, подобно на войната в Украйна, само задълбочава конфликтите и изолира Русия на международната сцена. Това става особено очевидно след успехите на въстаниците.
Особено цинично звучи предложението да се „изгребват“ ресурси за нова война, когато икономическата криза в самата Русия и мобилизацията за войната срещу Украйна предизвикаха протести и бягство на руснаците в чужбина. Също така Руската православна църква вече се зае с раждаемостта и призовава майките да не правят аборти, за да има кой да воюва. По същество Василиск просто подкрепя линията на Кремъл по отношение на запазването на имперските амбиции с цената на човешки животи и благосъстоянието на собствените си граждани.
Ако погледнем трезво на подобна реторика, тя дискредитира Руската православна църква като църква. Църквата, която трябва да стои на страната на мира и милосърдието, подкрепя агресията и я оправдава. Призивът за нова сухопътна операция в Сирия под прикритието на защита на интересите на Русия е поредната стъпка към милитаризирането на православието от Руската православна църква. Но няма ли това да доведе до още по-голяма изолация на самата църква и на Русия? И най-важното, наистина ли Бог е на страната на онези, които призовават към война, пренебрегвайки мира, справедливостта и живота на хората?
Тези въпроси трябва да накарат да се замислят не само вярващите, но и онези, които злоупотребяват с религиозната реторика за политически цели.
Ето още откъси от провоенната политическа и апокалиптична реторика на протодякон Владимир Василик, който е автор в сайта „Русская народная линия“ на статия със заглавие: „В противен случай Русия ще изгуби функцията си на Удържащия“:
„Удивителното бездействие, което в момента цари в руското Министерство на външните работи, е обезсърчаващо. Но невниманието към очевидното поражение и провал в Сирия ще доведе до огромни и чудовищни загуби. Сега в Сирия се решава съдбата не само на Русия, но и на целия свят. Колкото по-скоро висшето ръководство на Русия разбере това, толкова по-добре за всички нас. В противен случай катастрофата, включително и в Украйна, е неизбежна. И не се ласкайте с надежди, че ще разменим Сирия за Украйна; добрият дядо Тръмп ще ни даде Украйна в замяна на Сирия. Както се казва: на глупаците нищо не се дава, глупаците се бият пред олтара. И дори не те изгонват с пръчка, а с метла, за да е по-обидно. Време е да разберем това от опита от предишни „споразумения“. Нека това не се случва!
При апокалиптичните зверове непримиримостта и способността да се бориш докрай на много фронтове са полезни и спасителни.
Съветската република през 1919 г., намирайки се обградена от фронтове, не само оцеля, но и победи. Ние, за разлика от германците, не се страхуваме от втори фронт. Ако разберем това, тогава Бог ще бъде с нас и ние ще победим. Войната в Сирия, както и в Украйна, е благословена война, война за нашите братя, война за съществуването на руската държава и на целия свят“.
Визитка на руския протодякон можете да видите на този линк.
