Християнство.бг
„Настъпи сливане на руския фашизъм с руския клерикализъм.“
Това са думи на видния православен богослов прот. Александър Мен, изречени малко преди неговото коварно убийство през септември 1990 г. Точен анализ, заради който, между другото, той беше „ликвидиран“. Малко хора тогава, преди 35 години, можеха толкова ясно да видят нарастващата опасност в Русия. Днес, когато в путинска Русия идеите за „руския фашизъм, съчетан с руския клерикализъм“ са водещата идеология на управляващия режим и причина за войната срещу Украйна, думите на о. Александър звучат пророчески.
Това е именно чувството, което изпитваш, когато препрочиташ неговите трудове…
Ще дам тук откъс от едно от последните интервюта, които о. Александър Мен е дал на испанската журналистка Пилар Бонет малко преди смъртта си през 1990 г.:
Бонет: Забелязвате ли напоследък някакви тревожни признаци?
Мен: Ако не смятате за тревожно самото появяване на руския фашизъм, тогава какво би било тревожно? Разбира се, че е тревожно! И много църковни дейци го подкрепят активно. Настъпи сливане на руския фашизъм с руския клерикализъм и с носталгията по старата църква. Това е позорно за нас, вярващите, защото обществото очакваше да намери в нас подкрепа, а тя се оказва в полза на фашистите. Разбира се, не всички са такива, но процентът е значителен. Не мога да кажа колко точно, не съм го изследвал. Но накъдето и да се обърнеш, с когото и да поговориш — единият е монархист, другият е антисемит, трети е антиекуменист и така нататък. И най-интересното е, че често това са хора, които вчера още не са били такива. Разбирате ли? Това е характерно за духа на епохата — реакционен период. Когато Горбачов отвори шлюзовете, нахлуха както демокрацията, така и реакцията. Но реакцията винаги е по-агресивна…
Бонет: Консервативното течение в Църквата има ли отражение във военните и политическите среди?
Мен: Да, нашите нацисти го подкрепят, и те са много.
(в. „Панорама“, № 13-14, 1990 г.)
За мнозинството тогава тенденциите в Русия, за които о. Александър Мен предупреждаваше през далечната 1990 г., изглеждаха маргинални и не заслужаващи внимание. Този монстр растеше пред очите ни, но всички ние не го забелязвахме. Една от първите жертви на този монстр стана именно о. Александър, който безстрашно разобличаваше тези „бесове“ на руската действителност…
Между другото, малко хора обръщат внимание, че родителите на о. Александър Мен са били от Украйна (баща му – от Киев, майка му – от Харков). От Украйна е била и неговата съпруга Наталия Григоренко.
Семейството на Александър Мен е принадлежало към Катакомбната църква в СССР, която е била в опозиция на про-съветската политика на Московската патриаршия. Идеите и възгледите на изповедниците на Катакомбната църква в първоначалния етап са повлияли на светогледа и възгледите на бъдещия протоиерей Александър Мен.
P.S. В лични съобщения ме питат на какво основание пиша, че семейството на о. Мен е принадлежало към Катакомбната църква, след като самият той е бил свещеник на РПЦ. Всъщност, и това е общоизвестно, неговото семейство (майка и леля) е принадлежало към Катакомбната църква и той самият е бил тайно кръстен именно в Катакомбната църква от о. Серафим (Батюков). По-късно той постъпва в семинария и става свещеник на РПЦ, но първоначалният опит в Катакомбната църква и „антисистемното ѝ наследство“ той запазва и пренася през целия си живот. За това има цяла книга със спомени на родната леля на Александър Мен – Вера Василевска „Катакомбы XX века“. За тези, които се интересуват, вижте на този линк:
http://www.alexandrmen.ru/books/katakomb/ktkmb0.html
Бележка на редакцията: Очаквайте превод на доклада на доц. Сергий Шумило „Нелегалните връзки между РПЦЗ и катакомбните общини в СССР през 1960-е–1980-е гг.“ в Християнство.бг.
