Ренета Трифонова
Прот. Алексей Умински
В тези дни на страх и чувство на безпомощност пред това, което се случва, много хора, дори и тези, които изобщо не са въцърковени, биха искали да се молят за света, за да приключи немислимият кошмар на разгорялата се война възможно най-скоро. Как може неопитен човек да направи това? “Новая газета” разговаря с протоиерей Алексей Умински.
– Отче Алексей, богат ли е опитът на Руската православна църква с нейните молитви за мир, в обръщането към Бога за помощ за спиране на безумието на войната?
– Трябва да кажа, че нашата църква има много по-богата традиция да се молим не за мир, за съжаление, а за блестящи победи над противниците. И такива молитви се намират много по-лесно в нашите требници. В историята на света и в историята на Европа е имало много битки с хора, които сме смятали за свои идеални врагове. Но сега времето е различно. Думите на Христос започнаха да се сбъдват, че ще се надигнат народ срещу народ, царство срещу царство, брат ще се обърне срещу брата. И това е съвсем различна история. Защото е невъзможно човек с една и съща култура, практически същия език, една и съща вяра, една и съща, единна история – на църквата и на светиите, да се счита за враг. Днес например се чества паметта на дванадесетте гърци, които са били строители на катедралата „Успение Богородично” в Киево-Печерската лавра. Виждате, че е невъзможно да ги наречем противници. Е, можем, но това би било ужасна лъжа, прикрита зад външния вид, зад образа на врага, която да ни даде възможност да не усещаме своята съпричастност към неприятностите, да не осъзнаваме своята отговорност.
Така че молитвите за света всъщност не са толкова много. Днес православните свещеници се занимават именно с намирането на правилните молитви и изработването на служебни чинове от тях, което някак си отразяваше нашето отхвърляне на самата война. Войната като всеобщ грях. Грях, който не оправдава никакво насилие, никакво убийство, никакви насилствени действия срещу ближния. Търсим молитва, която смята войната за престъпление.
Това е молитвата, от която всички имаме нужда днес. Искаме да помолим Бог да дойде и да се намеси в тази ситуация. Защото никой друг не може да направи нищо, освен Него. Истинската беда дойде. Но виждаме, че за съжаление, Бог не бърза толкова, колкото ние бихме искали. Затова аз мисля, че всяка молитва, която трябва да казваме, е просто: „Господи, побързай. Господи, ела при първа възможност, не отлагай. Само Ти можеш да помогнеш”. Мисля, че всеки християнин може да се моли с такава молитва, независимо от правилата за богослужение, които съществуват.
В допълнение към това искам да кажа, че днес, в неделя, по молба на нашите енориаши, отслужихме просто молитва за мир. Съставихме я от различни прошения, които вече съществуват. Към тази молитва добавихме молитва за любов от добре познатия молитвеник „За умножаването на любовта и изкореняването на всяка ненавист“. Тази молитва е публикувана на страницата на нашия храм „Света Троица“ в Хохли, и аз призовах хората да я четат всеки ден.
– Невъзможно е да не ви попитам за собствените ви чувства от това, което виждате и чувате тези дни.
– Знаете ли, ние сега всички сме ужасно разделени в нашия свят, в нашата държава, в нашата родина, в нашата църква. Разделени сме се според параметрите „ти за ли си или против“. И ужасът е, че такъв въпрос не може да стои пред руския човек. Той не може да издържи принципа. В детството всички слушахме песента по думите на Евтушенко „Искат ли руснаците войни“. Спомням си чувството от нейното детство: смразявах се от нея. Всички разбираха: не може да бъде, не може руснаците да искат война. Каквото и да било – справедлива, несправедлива, каквато и да е. И изведнъж се оказа, че днес вече не можем да пеем тази песен. Тази песен не е за нас. И това е катастрофа. Затова мога да кажа точно това, което чувствам, и то е болка от факта, че вече не мога да пея тази песен.
———–
Източник: Новая газета
