Християнство.бг
На книжния пазар излезе книгата за живота на отец Евстати Янков с автор Стефан Илчевски – богослов и историк, събрал целия му живот в документи, писма и свидетелства. Първата страница започва текст от Свещ. Писание на Новия Завет:
„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7).
Стефан Илчевски разказва как негов приятел, студент по богословие в далечната 1993 г. го убеждава, че трябва да се запишат спомените на все още живите духовни чеда на отец Евстати Янков, за когото до този момент са слушали само разкази. Приятелите се събират и решават да издирят спомени за видния чепеларски свещеник, за да не бъдат забравени и животът му да се помни. Започват срещи с негови съвременници и много други хора, които искат да разкажат своите свидетелства. Когато хората, посещаващи богослужението в енорийския храм, разбират, че младежите ще събират свидетелства за живота на отдавна починалия местен свещеник, служил там, започват да търсят Стефан, за да запише техните спомени. Авторът попада и на доклад на архим. Серафим Алексиев за живота на отец Евстати, прочетен на опреснителни курсове за свещеници през 1953 г. и публикуван по-късно през 2002 г… Започва голямото търсене на архиви, документи, записване на свидетелства и разкази.
В края на 2000 г. голяма част от събрания материал е използван от режисьора Мартин Градинаров в поредицата на БНТ „Път към Голгота“, където се разказва за живота и делото на отец Евстати Янков. Филмът е излъчен по БНТ през пролетта на 2001г. в три части: „Светецът“, „Родопският владика“ и „Пасха“. Процесът на заснемането на филма дава възможност още хора да се свържат със Стефан Илчевски и да му разкажат своите спомени.
Целта на книгата е да представи живота на един праведник и изповедник на християнската вяра през ХХ век. Тя съвместява труда на много хора през тези години, докато излезе на бял свят – монаси, монахини, служители в държавните архиви, редактори, фотографи, художници и др. Самият автор пише:
„Съставянето на жизнеописание на духовник, който е почти наш съвременник, не е лесно. Това начинание може да се сравни само с изписването на икона на новопрославен светец от времето, когато вече е съществувала фотографията“.
Свързахме с него, за да ни разкаже впечатленията си от работния процес и някои интересни детайли, които биха заинтересували читателите на Християнство.бг.
– Г-н Илчевски, захванали сте се с изследователски труд – исторически и житиен, който никак не е лесен. Това е много отговорна работа, още повече, че книгата е за изповедник на вярата. Разкажете накратко за нея.
– Да, книгата е жизнеописание на прот. Евстатий Янков, който е един от новите свещеномъченици и изповедници на вярата – това е засвидетелствано с неговия живот.
– Защо точно него избрахте, за да опишете живота му?
– Аз съм от неговата енория, от Чепеларе. Слушал съм още от малък разкази за неговия живот и служение. В книгата няма само жизнеописание, има свидетелства и спомени на много хора, повечето от тях са духовни чеда на отец Евстати, както и от учениците му – разбира се, тези, които все още бяха живи преди години. Използвана е много литература, 145 съчинения, спомени на 67 души, повечето духовни чеда на отеца и 170 архивни документи. Обемът е 488 страници, с твърди корици, издава се от Руенския манастир, а финансирането изцяло е на Община Чепеларе. Общината изкупи изданието по време на отпечатването – идеята е да се популяризира един виден чепеларец, като жителите и гостите на града могат да си купят книгата от сградата на общината, църквите и музеите в града с 20% отстъпка.
– Има ли предложение той да е почетен гражданин? На много места в страната видни културни дейци и известни духовници имат бюстове или паметни плочи.
– Има паметна плоча на къщата му. Доскоро беше жива снаха му, която почина преди няколко години, а сега в къщата живее неговата внучка. Отец Евстатий е почитан на гроба му, където и до днес се извършват посмъртни чудеса – има свидетелства за изцеления, молитвена помощ и др.
– Има ли някакво постъпление, молба от страна на жители на Чепеларе той да бъде канонизиран и прославен от БПЦ заради мъченическия си подвиг?
– Имаше такава идея от жители на Чепеларе, но първо трябваше да излезе жизнеописанието му. Това е първата стъпка – да бъде основно проучен животът му и изложен в писмени свидетелства. Книгата има стандартното изложение за жизнеописание – започва с родословието, семейството, учението му, после брака, свещеничеството и самата му изява на пастир – като свещеник, духовен наставник (в каквото е била най-голямата му сила), служител на Божия олтар, проповедник с неговата огромна милосърдна дейност.
Отец Евстати е бил преподавател по вероучение и Закон Божи в училище. Когато комунистите забраняват през 1946 г. да се учи вероучение, той продължава да преподава в създаденото от него неделно училище при храм „Св Атанасий“ – гр. Чепеларе до края на живота си и всички деца посещават заниманията до самата му смърт през 1952 т. Тази „упоритост“ от страна на отец Евстати е и причина той да бъде премахнат от комунистите – те виждат, че свещеникът няма да се откаже от своята дейност.
– Само заради училището по вероучение ли е арестуван?
– Не само заради това. Пастирската дейност на отец Евстати е била забележителна. Той създава християнско братство през 1939 г. Идеята е била просвета на населението и милосърдна дейност. В това братство основно са се финансирали беседи, които той изнася, макар да не е вземал средства за тях, а братството е участвало с наем на помещения, където са били изнасяни, финансира и закупува християнска литература, която излиза тогава, получава абонамент за много издания с християнска насоченост, които след закупуването са били раздавани безплатно на населението, заделя броеве за библиотеката на храма, закупува евангелия, молитвеници, книги. Всяка година братството е заделяло средства за закупуване на популярна християнска литература, издавана през годината.
– По това време братствата са извършвали невероятна дейност, нещо което днес трудно можем да си представим като обем на катехизационна и просветителска мисия.
– Да, така е. Още като млад свещеник отец Евстати е обявен от сп. „Християнка“ за един от видните благодетели на списанието и той през целия си живот се е стараел да ги подпомага. Братството основно се е занимавало с благотворителност на територията на Чепеларе и околностите му.
Но той е бил натоварен и с други отговорности. По времето, когато отец Евстати е бил свещеник, в БПЦ не всички свещеници са можели да изповядват. Църквата е поставяла най-отговорните и съвестни свещеници за изповедници. Тази традиция и до днес се спазва в Гърция, затова там сред енориите няма младостарци и младостарчество. Изповедник или духовник е офикия, която е давана на свещеник, получил правото да изповядва и наставлява хората. Всяка духовна околия е имала духовни наставници и изповедници. След 1936 г. отец Евстати приема такава офикия и става духовник на две духовни околии – Смолянска и Асеновградска. Това е било много голяма територия и той не би могъл да се справи сам с такава дейност. Затова митрополитът оставя отец Евстати на това негово служение – без да обикаля селищата за изповед, като се е задължавал да изповядва абсолютно всички, които са идвали при него. Освен това, митрополитът го е задължил да стане духовен наставник и на свещениците.
Отец Евстати служи при двама митрополити – Максим и Кирил. Имал е голямо уважение и почит и към двамата, съответно и те към него. Митрополит Кирил, впоследствие станал патриарх, подкрепя учениците на отец Евстати, за да се запази делото му. Властта е искала от митрополит Кирил да назначи свещеник, който да бъде на негово място. В книгата е описан целият случай, в който новият свещеник е бил изпратен, за да обезличи делото на отец Евстати и да опетни името му, но хората от енорията не допускат това (виж с. 409-410 „Сбъднати предсказания“, където случаят е описан подробно, бел. ред.).
Ако гледате документите в книгата – как това братство, ръководено от отец Евстати през 1947 г. строи нова камбанария на църквата, какви дейности развива – ще си помислите, че в този район не е имало комунизъм по това време. Дейността продължава до забраната на братството през 1949 г.
През 1952 г. след смъртта на отец Евстати е повдигнат въпроса за множеството учители, които посещавали църквата в Чепеларе. Те редовно се черкуват, а някои дори са църковни настоятели, въпреки трудните времена след 9 септември 1944 г. Живеели са като християни така, сякаш за тях комунизмът не е съществувал.
Самите комунисти са се страхували от авторитета на отец Евстати, а учителите са заплашвани, че ще бъдат уволнени. Те отговарят, че това не е проблем за тях, че могат сами да напуснат работата си, но няма да спрат да ходят на църква. За енориашите не било проблем да ходят в храма през комунизма, проблем е бил по-скоро въпроса – като срещнат отец Евстати, какво ще му кажат – защо не са дошли в неделя в храма?
Отец Евстати не е оставял никой в енорията му да отсъства повече от 3 неделни литургии. Още първата неделя той е посещавал семейството, за да се поинтересува дали някой е болен и какво се е случило с него. Интересувал се е за всеки един човек от своята енория, макар комунистите често да са го предупреждавали да не бъде толкова усърден в пастирската си дейност.
– От разказа Ви дотук се разбира, че това е била една истинска енория – такава, каквато трябва да бъде християнската общност – пастирът като баща и молитвеник, а енориашите – като негови чеда.
– Да, точно така. Отец Евстати е имал много голям авторитет и влияние, и поради тази причина, първо комунистите отвличат сина му, за да го накарат да престане да върши своята пастирска дейност. Когато виждат, че това не помага, правят опит да го убият и след това намират начин да го извикат в милицията. Изпращат му фалшиво писмо, че е викан в архиерейското наместничество за някаква свещеническа конференция. Той разбрал, че писмото не е истинско, защото останалите свещеници не са получили такива. Отец Евстати разбира, че го викат, за да го убият, и че това е воля Божия.
– Убит ли е от ДС или умира впоследствие?
– Умира вследствие на изтезанията.
– А какво се случва след мъченията и смъртта, къде е погребан? Кой прибира тялото?
– Първоначално идеята е била той да умре в подземията на Държавна сигурност в Асеновград, но комунистите не успяват да преценят, че сред милиционерите има младежи, които са чепеларци и познават свещеника. Двама от тях са били високопоставени и когато едното от момчетата се случва на смяна, разбира, че отецът е арестуван и мъчен и казва на останалите. Има пряк разказ в книгата какво се е случило по време на мъченията. Самите милиционери, които го намират в килията, се изплашват, че може вече да е мъртъв и му помагат – свестяват го, дават му вода и храна. Свещеникът, който е бил в една килия с отец Евстати, срещнал негова духовна дъщеря, разказал ѝ какво се е случило и я помолил да разкаже това на семейството. Той завършва разказа си:
„Ние бяхме арестувани, за да ни уплашат, а отец Евстати беше арестуван, за да не се върне жив“.
Това е била идеята – свещениците да видят какво ще им се случи, ако не слушат властта. Затова е пребит така, че да не оживее. Благодарение на тези чепеларци, които му помагат, втората вечер отец Евстати не е изтезаван, изпращат го обратно в Чепеларе, но за съжаление почива няколко месеца по-късно от мъченията и раните си.
– Кога умира отец Евстати?
– Умира точно на Великден. Отива на операция в болницата и там го оперира лекар, като през цялото време по Божи промисъл все идва някой чепеларец, който го познава или му е близък, а по време на операцията присъства един лекар стажант, на когото е финансирал обучението и образованието му. Отец Евстати лежи в Първа градска болница в Пловдив, а този лекар, с когото аз лично говорих, е присъствал в момента на смъртта му.
Посмъртните чудеса започват още тогава, в момента на неговата смърт. Отец Евстати предсказва смъртта си в болничната статия – тогава стаите са били големи и с много легла.
– Колко е часът? – попитал отецът.
Присъстващите болни там отговорили, че е 12 без четвърт.
– Останаха ми още 10 минути. Може ли някой от вас да ми каже „Отче наш“? – попитал отец Евстати.
Всички започнали да отказват, в това време минава една сестра и съобщава на лекаря, че свещеникът от Чепеларе не е добре. Когато лекарят влиза, отец Евстати му казал: „Ти не можеш да ми откажеш да кажеш молитвата Отче наш, преподавал съм ти вероучение и я знаеш“.
Докато лекарят казвал молитвата, забили камбаните за Възкресение Христово и той го поздравил с „Христос воскресе“. В този момент стаята се изпълнила с ярка светлина и благоухание, което привлича вниманието на всички присъстващи. Светлината постепенно изчезва през тавана на болничната стая и когато присъстващите идват на себе си след видяното, разбират, че отец Евстати е починал.
На следващия ден, когато роднините и чепеларци отиват да вземат тялото, присъствалите на смъртта на отеца им казали:
„Вашият свещеник беше светец!“
Когато чепеларци се учудили и казали, че той е лежал само няколко дни и те не го познават, хората отговорили:
„Всички видяхме светлината и усетихме благоуханието!“
Същия ден по някаква немарливост, санитарите хвърлят халата на отец Евстати върху парализиран човек, лежащ на съседното легло и той се изцерява до края на деня. След това намира архим. Серафим Алексиев и свидетелства пред него за своето изцерение.
Има още едно свидетелство от същия ден, в който пренасяли тялото на отец Евстати по единствения тесен път Асеновград-Бачково. Един камион е карал по посока Асеновград, а тялото карали с линейка по посока – Бачково. Поради теснотата на пътя, трудно е можело две коли да се разминат. Точно на едно такова място, на което колите са можели да се разминат, камионът пристига по-рано от линейката. Изведнъж шофьорът на камиона вижда как един човек стои насреща му и маха, за да спре. Той спира и пита да не би да има някаква катастрофа. Мъжът му казал: „Отбий камиона и ще ти кажа“.
Шофьорът отбил камиона и мъжът му казал:
„Изчакай, защото пренасят тялото на един велик Божий светия“.
Не знаем дали шофьорът е бил религиозен или не, но в следващия момент случилото се го поразява. В момента, в който мъжът казва това, изчезва пред очите му. Шофьорът изчаква, линейката с тялото преминава, обръща след нея и я последва по пътя за Чепеларе. Чудесата, случили са с молитвеното застъпничество на отец Евстати са много…
Тук прекъснахме нашия разговор с г-н Илчевски, защото ако бяхме продължили, нямаше да стигне времето да ни разкаже всичко, случило се след смъртта на този изповедник и свидетел на Христовата вяра. Всички посмъртни чудеса по молитвите на отец Евстати, небесната помощ от него към тези, които му се молят, неговата духовна проницателност в много събития и в отношенията му с хората, са описани в книгата. Надяваме се с това жизнеописание да продължи събирането на свидетелства за мъчениците и изповедниците на комунистическия режим, а тази книга да даде тласък за отдавна очакваната от християните в България прослава на преследваните и убиваните заради вярата си по време на това богоборческо гонение. Животът в Христа и Неговата истина, както и паметта за нашите наставници във вярата ни задължава да направим това.
Книгата ще бъде представена на 11 октомври от 17.30 в салона на читалището в Чепеларе. Може да бъде закупена от Руската църква и храм „Св. Седмочисленици“ в София, от Руенския манастир, както и от книжарница „Паралингва“ в Пловдив, от която може да се поръча и онлайн (тук). В Чепеларе книгата се продава в храмовете, музеите и в сградата на общината.
Първа част от филма за отец Евстати Янков по сценарий на Стефан Илчевски и Ралица Георгиева
