С личен указ Владимир Путин нареди най-великото произведение на древноруското изкуство – „Троицата“ на преподобния Андрей Рубльов – да бъде иззето от Третяковската галерия и да бъде дадено на разположение на Руската църква. Защо? На това основание, че някога тази икона, още непочистена и практически неоценена, е стояла в иконостаса на Троицкия събор на Троицко-Сергиевата лавра.
Цяло събитие е било откриването ѝ за руската култура. В нашата (на проф. Зубов) История на Русия, в първата глава се разказва за това велико за руския народ събитие:
„Необходимостта от грижа спрямо собственото наследство е обусловила отделянето изсред художниците и иконописците (най-вече сред старообрядците) на специални занаятчии, владеещи укрепването и почистването на иконите. През 1902 г. в учредения с Върховен указ през 1895 г. Руски музей на Петербург е бил поканен първият такъв реставратор. През 1904 г. в Троицко-Сергиевата лавра започва „разкриването“ (от късни обновявания, потъмнели лакове и вековни сажди) на знаменития образ на „Светата Троица“ на Андрей Рубльов от началото на ХV в. Оттогава насетне се извършва преврат в отношението към древноруското художествено наследство – разширяват се границите на неговото възприемане и изучаване“.
Тази икона е пренесена в музей именно защото съхранението на живописното произведение с половинхилядолетна давност не е можела да бъде гарантирана в храма, който се посещава от стотици хиляди поклонници. Самата църква е смятала това решение за правилно.
От канонична гледна точка всяко свещено изображение е равноценно, тъй като възвежда ума на молещия се от образа към божествения Първообраз. В това е неговото единствено предназначение. Никаква друга „сила“ няма в иконата и не може да има. Това е само суеверие, православен магизъм. Разбира се възторжените хора могат и да говорят за някакъв особен „магнетизъм“ на древните икони, за тяхната „намоленост“, но всичко това са емоции. От гледна точка на християнската догматика хартиеното копие на „Троицата“ на Андрей Рубльов е не по-малко молитвено полезно от своя оригинал.
За сметка на това от художествена гледна точка между илюстрацията и оригинала зее бездна. Ние нямаме други шедьоври на древноруското изкуство с такава значимост, каквато има „Троицата“ на Андрей Рубльов. Това е, ако щете, еталон на московската школа, в който са се вплели византийският исихазъм, аскетиката на преподобния Сергий, атонската иконописна традиция, първите повеи на европейския Ренесанс и руските традиции в живописта. Тази икона трябва да пазим като зеницата на окото си. Тя струва колкото целия музей.
Защо Путин е наредил да я предадат на църквата, обричайки я на очевидна гибел? Дори Сталин, продавайки картините от Ермитажа в Америка, е постъпвал по-хуманно. Картините и до ден днешен съставляват основата на колекцията на столичната картинна галерия във Вашингтон. А иконата е пратена на гибел.
Ако някой го е убедил, че с това ще успее да изпроси Божията милост и да победи Украйна, това е чиста лъжа или пък тотална дивотия на съветниците. Така или иначе няма да победи Украйна. Няма у Бога воля за това и няма да има. Путин ако иска може до кръв да бие чело в земни поклони. Най-доброто, което може да чака от Бога е вразумление. А да умилостиви Бога може не с жертвоприношение на великата икона, а единствено с милост. Пусни затворниците на свобода, върни на народа гражданските му права, прекрати войната и излез от чуждата земя, нареди на съдиите да съдят справедливо, а на избирателните комисии да броят бюлетините правилно, накажи онези, които с ковашки чукове разбиват глави – и тогава Бог ще ти прости. Нито с иконата, нито даже с цялото църковно имущество, намиращо се в музеите, не би могъл да се откупиш.
С това по-скоро ще се умножат престъпленията и почитането на тварите вместо Твореца, а също и примитивният магизъм, който разтваря пропаст между Бога и човека.
Не знам кой е посъветвал Путин да издаде този нечестив указ, но вината му е дори по-голяма от тази на богословски невежия тиран.
———-
Превод: Слава Янакиева
Източник: фейсбук профил на Андрей Зубов