Проф. Глубоковски и реформата в духовното образование в Русия

“Проф. Н. Н. Глобуковски и реформата в духовното образование в Русия в края на ХІХ и началото на ХХ в. (Към въпроса за подготовката и образованието на пастира)“

Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

Настоящата статия има за цел да хвърли светлина на някои от възгледите на проф. Н.Н. Глубоковски във връзка с реформата във духовното образование в Русия в кр. на ХІХ и нач. на ХХ в. и по-специално във връзката им с въпроса за подготовката и образованието на пастира в Православната църква.

Още от първите християнски времена, образованието на пастира е поставено на първостепенно място наред с останалите условия, които допускат християнина до свещен сан. Християнската църква винаги е съзнавала, и според нуждите и възможностите е образовала кандидатите за свещен сан, а после е продължавала обучението на свещенослужителите през целия техен живот. За съжаление, особено в наше време, богословското образование на духовниците се смята само за нещо формално, за да се спази Устава на БПЦ – чл. 132 „За да бъде ръкоположен някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества: ал. 4. да е завършил богословско училище.”¹ От църковната история знаем, че много от св. Отци и Учители на Църквата са получили своето образование именно в езическите философски школи.² В своите творения те често препоръчват на християнина да бъде образован и придобиването на знанията за богословието да продължава през целия негов живот. Неслучайно протопр. Г. Шавелский в своето „Православно пастирство”, използвайки примера на св. Отци, пише, че различните видове пастирска дейност, изискват специална подготовка и особени знания, защото според него, пастирското служение трябва да се изпълнява по научен метод, с прилагане на многовековния пастирски опит на Църквата, но и във връзка със съвремения начин на живот.³

Според о. Шавелски, духовните училища в Русия от негово време са давали на своите учащи се, само обща подготовка без стремеж към специализиране в дадена област на богословието. Завършилите такива школи пастири, според него, са слабо подготвени, недобре обучени, неспособни за сериозна и плодотворна работа в енорийските храмове.⁴ И неслучайно положението в духовните академии и семинарии в Русия е толкова тежко. В края на ХІХ и началото на ХХ в. църковните образователни учреждения се оказват под силен натиск на различни обществено-политически и социални проблеми. Извършени са редица преустроства и реформи. Променени са преподавателския състав, студентския облик, както и съдържанието на преподаваните дисциплини, а и не на последно място – структурата на управление и ръководството на духовните школи. Извършени са редица опити да се преодолее изолацията и съсловната затвореност, властваща по това време, както в светските, така и в духовните учебни заведения. В този период духовните школи вече не са играели такава важна роля като просветителски центрове на РПЦ.⁵

Този духовен-образователен проблем занимава и една видна енциклопедична личност като проф. Николай Никанорович Глубоковски⁶, който преподавал във Воронежската духовна семинария и Санкт-Петербургската духовна академия. Въз основа на своята преподавателска и научна работа в 1905 г. проф. Глобуковски е избран за член на комисията за изработване на нов устав за духовните академии. В 1907-1908 г. работи в специалните „Съвещания по въпросите за реформата на висшите и средните духовни училища и органи на църковното управление”.⁷ Плод на тази негова реморматорска деятелност в духовното образование е издадената през 1907 г. в Санкт Петербург книга „По вопросам духовной школы (средней и высшей) и об учебном комитете при Святейшем Синоде”.

В предговора на своята книга проф. Глубоковски накратко разказва за опитите на Руската православна църква на няколко пъти да извърши реформи във висшите духовни училища в Русия. Въпреки многократните опити, според автора, те не са довели до желаните промени и духовните институции не образоват и не подготвят достатъчно добре своите студенти. Той се пита дали тези училища вече не са изживяли времето си като духовно-учебна форма в Руската църква. Основната цел на духовното училище, според проф. Глубоковски, е да подготви духовно зрели хора, които да се посветят на духовно звание в Църквата, това обаче не означава, че всички възпитаници са длъжни да се посветят на такова служение. Въпреки това всички обучени от духовните школи трябва да са пригодни и разположени да осъществяват специална църковно-благовестническа мисия. Авторът смята че младежите, които постъпват в академиите, имат недостатъчна предварителна богословска подготовка и висшето училище се превръща подготвителен богословски курс. Тогава има опасност специалната пастирската подготовка да отиде на заден план и да не може реално да се осъществи.⁸

Според проф. Глубоковски е необходимо да се реформират средните духовни школи и тогава да се преобразуват в съответствие с това и висшите такива. Необходимо е, също така, да се променят програмите на тези училища, така че да има повече светски предмети, които да бъдат в полза на по-нататъшната дейност на духовниците и богословите в обществото. Доброто светско образование не противоречи или измества богословското и в частност пастирското, а не трябва да се забравя и фактът, че пастирската подготовка се нуждае от общообразователна такава, върху която да се опре в своята душеръководна и душелечебна дейност пастирът в енорията. В тогавашните академии, според авторът, като че ли богословското образование е притиснало светските предмети и те са на път да изчезнат от програмите им. Затова е нужно да се намери онази златна среда, която да позволи пълна и всестранна подготовка на студентите, която ще им помогне при по-нататъшното пастирско и мисионерско служение.⁹

Богословието като наука, според проф. Глубоковски, се нуждае „от научна свобода и научна независимост”.¹⁰ Въпреки това Църквата не бива да отива в другата крайност и да изоставя своя богословски авторитет при „контрола” над богословието, а самото то (богословието) трябва да върши своята работа, бивайки винаги в лоното на Църквата, без да го е страх от тирания и крайна цензура.¹¹ В тогавашното руско общество църковният пастир е загубил своята житейско-психологическа и душеръководна роля, той все по-често е формален и церемониален изпълнител на някои обреди и богослужения, които са станали неотделима част от руския обществен и частен живот и заради това богословието в Църквата и обществото се игнорира, защото то вече е почти ненужно за тях. Не са нужни образовани в богословието на Църквата пастири, а такива, които добре пеят и служат, имат добри риторически способности. А това ли е същността на пастирското служение?

От друга страна, според проф. Глубоковски голямо заблуждение е да се мисли, че ученият, т.е. този, който е получил богословската си диплома, автоматично е достоен и готов за учител и служител на Църквата, това според него е протестантска мисъл, която няма нищо общо с Православието. Богословът трябва да живее благочестив християнски благодатен живот и то в лоното на Църквата.

Според проф. Глубоковски съществува реална опасност Църквата да загуби своя „контингент” и да липсват лица, готови и достойни за изпълнението на нейната мисия тук, на земята. И самата Руска православна църква, чрез своите духовни училища съдейства за това. Духовните школи възпират желанието за духовно, научно и богословско развитие на своите учащи, техния копнеж за съзидателна работа „церковь и отечеству на пользу”. Тези желания се спират и се заместват от схоластичните принципи при образователното ръководство на студента. Самата Руска църква, разбира тези свои проблеми и се опитва да започне да ги решава, като на първо място се опита да извоюва своята самостоятелност от външните фактори (държава, законодателство, общество). Тя, според автора, не притежава добре подготвени и достойни клирици, богослови и студенти и нейната промяна може да се осъщестестви единствено чрез промяна на образователната система на висшите и средните духовни училища в Русия.¹². Според проф. Глубоковски богословското образование е нужно да се раздели на общо научно богословско и такова за църковно-пастирска подготовка, т.е. за подготовката на бъдещите клирици и ръководители на РПЦ.¹³

Нека споменем и трите основни извода, които прави проф. Глубоковски в своето съчинение:

Необходимо е да се създадат нови и да се реформират старите духовни училища въз основа на строго пастирските потребности за подготовка на просветени пастири и то от просветените среди на Църквата;

Общообразователната богословска част на тогавашните духовни учебни заведения да се прехвърли към специално създадени и обособени училища, паралелни на духовните такива (църковно-пастирските);

Богословската наука, която служи за потребностите на ума, а не за професионални църковни нужди, следва да се развива независима, специална и всестранно разработена и тя да бъде давана в богословските факултети и другите структури на университетите.¹⁴

Въз основа на мислите на проф. Глубоковски, изразени в това негово важно съчинение, може да се направят няколко основни извода. По това време академичното ниво в духовните училища в Русия е било значително по-ниско от необходимото. При наличието на учени от висок ранг като В. Болотов, Е. Голубинский, А. Дмитриевски и др., научно-преподавателската дейност е била на доста незавидно положение. Станало необходимо задълбочаване и усъвършенстване на специализациите, увеличаване броя на катедрите, създаването на научни кръжоци, подсилване на материално-техническата база, употребата на нови методи и форми в учебно-педагогическия процес. Висшите духовни училища престанали да удовлетворяват и практическите нужди на Руската църква, архиереите на която често ги обвинявала в прекалена секуларизация. Голяма част от завършилите студенти предпочитали светски длъжности, а много малко от тях поемали пътя на пастирството и монашеството, в което тогавашното държавно ръководство виждало главната напътствена сила в развитието и укрепването на моралните устои на руския народ. Много слаба била подготовката на мисионерските кадри на фона на увеличаване на сектанството и раскола в Русия. Тогавашното състояние на духовното образование не отговаряло на практическите нужди нито на църквата, нито на държавата, нито на научните търсения на преподавателите и стундентите, нито на религиозните щения на светското общество.¹⁵

Всички тези идеи и разсъждения на проф. Глубоковски са съвременни и днес. Архиереите на Българската православна църква като че не припознават богословските факултети като школите, които формират и образоват духовенството им, като центрове, които подготвят бъдещите учители по религия в общообразователните и неделните училища. Да не забравяме и тежкото положение в духовните семинарии, които се нуждаят от качествена и добре обмислена реформа, която св. Синод така и не извършва. Размишленията на проф. Глубоковски ни дават много от отговорите на тези въпроси и само от нас и от духовенството на Българската църква зависи дали ще се вслушаме в тях и ще пожелаем да променим пътя, по който върви богословието у нас.

Източник: Янев, Иво. Проф. Н. Н. Глубоковски и реформата в духовното образование в Русия в края на ХІХ и нач. на ХХ век (към въпроса за подготовката и образованието на свещенството). Богословска мисъл, Сборник в чест на проф. д-р Николай Никанорович Глубоковски, брой:2/2014, 2016, с.296-302.

—————

Използвана литература:

Глубоковский, Николай. По вопросам духовной школы (средней и высшей) и об учебном комитете при Святейшем Синоде. С. Петербург, 1907.

Димитров, Христо. Пастирско богословие. Т. 1, С., 2005.

Игнатьев, А. Памяти проф. Н. Н. Глубоковского. // ЖМП, кн. 8, 1966.

Тарасова, А. Профессор Н. Н. Глубоковский и реформа высшей духовной школы в России в конце XIX – начале XX в. // Вестник Московского университета. – Серия 8. – История. – 2001. – № 4.

Устав на БПЦ-Българска патриаршия. Приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008.

Шавелски, протопр. Георги. Православно пастирство. С., 1929.

—————

Доц. д-р Иво Янев е преподавател по Пастирско богословие в Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра “Практическо богословие”. На книжния пазар излезе новата му книга “Грижа за страдащата душа (Пастирски грижи за хората с психични заболявания и душевни разстройства)“, която е първата по рода си книга на български език в областта на Пастирската (Духовно-ориентираната) психология и психотерапия. Научните приноси на доц. д-р Иво Янев можете да видите на страницата на Богословски факултет при СУ “Св. Климент Охридски” (тук).

1
Устав на БПЦ-Българска патриаршия. Приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008.
2
Срв. Димитров, Христо. Пастирско богословие. Т. 1, С., 2005, с. 74.
3
Срв. Шавелски, протопр. Георги. Православно пастирство. С., 1929, с. 61.
4
Пак там, с. 62.
5
Срв. Тарасова, А. Профессор Н.Н.Глубоковский и реформа высшей духовной школы в России в конце XIX – начале XX в. // Вестник Московского университета. – Серия 8. – История. – 2001. – № 4, с. 23-24.
6
За Глубоковски и неговото творчество виж Игнатьев, А. Памяти проф. Н.Н. Глубоковского. // ЖМП, кн. 8, 1966, с. 57-77.
7
Пак там, с. 64.
8
Срв. Глубоковский, Николай. По вопросам духовной школы (средней и высшей) и об учебном комитете при Святейшем Синоде. С. Петербург, 1907, с. 1-2.
9
Пак там, с. 2.
10
Пак там, с. 4.
11
Пак там.
12
Пак там, с. 5
13
Пак там, с. 6.
14
Пак там, с. 10-11.
15
Срв. Тарасова, А. Пос. съч., с. 23.