Християнство.бг
Д-р Румяна Лечева
Златоустовата св. литургия, която възглави Старозагорският митрополит д-р Киприан събра множество миряни, които изпълниха храма и двора на Казанлъшкия девически манастир „Св. Въведение Богородично” в Трета неделя след Възкресение Христово – на жените мироносици. Църковните песнопения на триото при Шипченския манастир „Св. Рождество Христово“ огласиха обителта, за да заглъхнат и да върнат спомените за Божия дом години назад.
Век по-рано, в града се учредява Съюз на православните братства, а манастирът и къщите на казанлъчани се отварят за няколкостотин гости от енорийски братства от цялата страна. През 1926 г., от 9 до 11 септември, са създавали история на обединението на православните добротворни-просветни сдружения. А днес, в храма проф. д-р Дилян Николчев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разказа история и представи монографията си „Щрихи от историята на Казанлъшкия девически манастир „Св. Въведение Богородично” .
Това е първото академично изследване на историята на Казанлъшкия девически манастир и първото научно изследване на православен манастир на територията на Старозагорска епархия.
„Книгата е свидетел на духовната мощ на обителта”, изтъкна Старозагорският митрополит д-р Киприан. Той сподели, че отбелязва 30 години от първата си литургия и припомни, че става съработник на Бога именно в този манастир, в който изпълнява послушанието ефимерий от 1996-1998. Трогателното слово на кмета на Казанлък Галина Стоянова завърши с признанието, че идва в манастира с вяра и си тръгва със смирение.
Деканатът на Богословски факултет проф. д-р Ивайло Найденов благодари на Бога, че в Казанлък в християнска симфония са заедно – Старозагорският митрополит д-р Киприан, кмета на Община Казанлък и Богословския факултет на Софийския университет.
Авторът на монографията, проф. д-р Дилян Николчев, изрази своята признателност за възможността да представи изследването си в Божия храм, който е „градината на Богородица”. Той сподели, че е правил поредица от църковни изследвания, но историята на Казанлъшката св. обител е „писал най-дълго и най-трудно”.
Историческият разказ и изследователският обектив на проф. д-р Делян Николчев в монографията му „Щрихи от историята на Казанлъшкия девически манастир „Св. Въведение Богородично” са насочени от началото на XIX век до 70-те години на XX век. Текстът проследява събития, факти и обстоятелства, свързани с неизвестни и известни моменти от историята на Божия дом, осветен в центъра на Розовата долина. В хода на проучването той установява, че не са запазени много документи и това е основната причина за избора на заглавие. По думите на консултанта на изследването проф. Павел Павлов „всяка история е щрихи, защото няма пълнота”.
Проф. д-р Дилян Николчев отдава почит на покойния почетен гражданин на Стара Загора богословът Недьо Александров (1904-2000), чиито проучвания за светата обител в голяма степен стават достъпни чрез настоящото съчинение.
„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само твърде полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю”, четем в издадената през 1762 г. „ История Славянобългарска” на преп. Паисий Хилендарски, припомня проф. Николчев и уточнява, че думите на българския светец се отнасят и за всички игумении, монахини, послушнички и ефимерии от Казанлъшкия девически манастир „ Св. Въведение Богородично”, „които са писали историята на този свят”. Авторът ни призовава да осмислим сюжетите от монографията му .
Казанлъшката света обител – първият девически манастир на територията на обширната за времето си Великотърновска епархия – е основан през 1828 г., 11 години преди издаването от султан Махмуд II на Гюлханския хатишериф (1839) и началото на реформи в Османската империя, известни като Танзимат.
Божи знак води казанлъчанката сестра Сузана, приела монашеския подвиг в Калоферския девически манастир – вече 53-годишна – в родния ѝ град. В годината на поредната Руско-турска война (1828-1829), градът е заселен предимно с турци и има осветени четири малки православни църкви, които едва надничат изпод земята. Сестра Сузана открива православно монашеско общежитие в къщата на търговеца на гюлово масло Иванчо Клатната, в близост до Къренската църква „Св. Йоан Предтеча”. За кратко време успява да събере пет благочестиви девици за послушнички. Новият метох получава името си от Калоферския девически манастир, откъдето идва и сестрата-основателка. За формиране на духовния живот сестринството получава помощ и подкрепа от съществуващите вече Мъглижка и Калоферска обители.
Две десетилетия по-късно започва изграждането на стените на настоящия манастир и се поставя началото на първите килии върху терен, на който преди това е осветен малък параклис, построен с дарения от Русия. Манастирската църква е осветена преди точно 160 години – през 1866 г. Тя е съградена по руски проект и с щедра помощ от Русия. Това е единствената кръстокуполна църква без аналог в България. Сред първите зографи са известните възрожденски майстори Петьо Ганин и Георги Данчо- Зографина, и двамата съратници на Левски.
В манастира любовта към Бога се засвидетелства с труд и молитва, а камбаната отброява часовете на всеки нов ден. Сестрите през всичките години на съществуването на обителта живеят скромно, като Иисус, и не разчитат само на дарения от миряни. Спомените разказват, че отначало те шият шаяци и ръкавици, които продават, постепенно се сдобиват със земя и започват да се издържат от селскостопански труд. Имат земя, рала, крави, овце, кози, произвеждат зърно за добитъка, отглеждат плодове и зеленчуци.
През следващите години в манастира се реализират различни църковни социални проекти. Скромно училище отваря врати за учебната 1872/3 година. По време на Руско-турската война (1877-1878) Казанлък преживява ужасите на войната, а в манастира е разкрит лазарет. През 1936 г. се открива тъкачница за свещенически одежди, килими и кувертюри. Първи директор е сестра Аполинария, последната игуменка през изследвания период, споменът за която дължим на ставрофорен иконом д-р Йордан Карагеоргиев, консултат на монографията, който съвестно и навременно записва спомените ѝ.
Проф. Николчев е установил имената на всички игуменки, но липсата на достатъчно съхранени до днес документи е причината авторът да публикува имената на 32 монахини и четири послушнички, за които свидетелства Недьо Александров. И да добави нови имена, които открива в изследваните от него документи. Всички те са загърбили изкушенията на светския живот, за да спасят душите си. Но както изтъква проф. Николчев, монахините стават известни след години с делата си, които са много по-видими от документите. В монографията са проследени и разгледани дейностите на всяка една игуменка. Проф. Делян Николчев обособява имената им в отделен параграф, за да очертае живота, проблемите и конкретните обстоятелства, свързани с периода на управление им на светата обител.
Другата по-голяма картина, в която светата обител става значима, е отпечатъкът ѝ в живота на Казанлък – на християните, на умението да ги направят съпричастни към народополезното дело в годините преди Освобождението на България.
Оформянето на документалното повествование – от една страна стъпва изключително внимателно на задълбочено проучване на огромен документален масив, а от друга – обрисува историческата картина.
Документалното изследване се основава на много сериозна научна библиография и наред с прецизно предприетите изследователски подходи постига много високо равнище на професионализъм – първо, на откриването и подреждането на богатата фактология, и второ – на нейното научно осмисляне и обобщаване. По този начин книгата очертава последователното израстване на духовната дейност в монашеското общежитие и превръщането му във фактор в духовния живота на Казанлък. Установените и публикувани кореспонденции, контакти с местни общественици и духовници очертава един правдив, подробен и ярък биографичен портрет на монашеското общежитие.
Днес държим в ръцете си първата, пълна и изключително изчерпателна монография, посветена на Девическия манастир в Казанлък, на личностите и делото на сестри, които „се разглеждат в контекста на изграждането на църковния живот у нас през XIX и началото на XX век. В този смисъл това е книга, която съхранява историческата памет, но същевременно обогатява и преосмисля цялостната картина в един особено динамичен период от църковната история на България“.
Монографията на проф. Дилян Николчев е със сериозен принос за православната ни история, памет и култура. Тя обаче, убедена съм, ще представлява интерес за всеки един читател, заинтригуван от общата история на страната ни във времето на нейното последно прераждане на картата на света и за сложните процеси и обстоятелства, които са я изграждали и формирали. Нека признаем, че ние самите днес сме длъжници на онези черноризци – „строители на съвременна България“, заради чиято вяра и себеотдаденост можем днес да говорим за явлението „българска православна история “ и „българска православна култура”.
Това е книга, тихо огласена от песента на монахините, които се изнизват пред очите ни, една след друга. Когато разлиствате страниците може би ще чуете техния глас.
