Проф. Карл-Вилхелм Нибур: „Да четем Библията заедно“

На Международната богословска конференция „Богословие – Църква – Общество в диалог“, която се проведе в периода 22-25 ноември в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по повод 100-годишнината от основаването на факултета, взе участие проф. д-р Карл-Вилхелм Нибур, преподавател в университета на Йена „Фридрих Шилер“. През 2018 г. професорът по теология беше удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За предизвикателствата пред диалога между християнските вероизповедания с проф. Нибур разговаря Маргарита Генчева.

***

– Проф. Нибур, първият въпрос, който бих искала да ви задам, е за диалога между православната, римокатолическата и протестантската църква. Възможен ли е днес такъв диалог особено тук в Източна Европа, където православните християни са твърде скептични относно него? Те си мислят, че ние трябва да се съгласим с неща, с които не сме съгласни.

– Мога да говоря само като библеист. Аз не съм църковен служител. Мога да кажа от собствения си опит от повече от 30 години, че четенето на Библията е много полезно за протестанти, православни и римокатолици, ако го правят заедно. И така, това, което трябва да търсите, е трета гледна точка, която не е само конфликт между двете страни. А ако потърсите друга поглед върху нещата – за мен това е Библията – тогава ще се разберете много по-добре, отколкото само с разговори помежду ви. В моя опит като библейски учен мисля, че трябва да стигнем до Библията и да я четем заедно, за да се разбираме.

– Мислите ли, че трябва да има нещо като трета страна, например този историко-критически подход, за който споменаха и който не е нито православен, нито католически и друг подобен?

– Не съм сигурен, че историческо-критическият подход би бил достатъчен за по-добро разбиране на изповеданията, а трябва да да се търси външен поглед, който не е нито православен, нито протестантски…, но ако не е историко-критически метод, нека е внимателно четене на текстовете на Библията. Това също би бил външен поглед върху тези неща, защото Библията не ни принадлежи, ние не сме нейни собственици, никое вероизповедание не е собственик на Библията. Така че в този смисъл Библията е нещо външно за нас. И това е полезно, ако отидем заедно до Библията и я прочетем заедно.

– Тоест трябва да я изучаваме заедно?

– Да се учим, да четем и да търсим духовна помощ.

– В този контекст съгласен ли сте с думите и мнението на Клайв Стейпълс Луис, най-известният богослов на 20-ти век и също автор на „Хрониките на Нарния“ и „Обикновено християнство“, че трябва да сме просто християни? Той не е обичал да говори за разликите между различните християнски вероизповедания, но да говори за християнството като цяло. Не е обичал да говори за православните, протестантите или католиците, но  да говори за Христос и християнството.

– Наистина има много истина в това, защото ако се огледате, повечето хора може да имат представа за християнството, за Христос, за Библията, но не са много добре информирани за разликите между вероизповеданията. И хората в моето обкръжение, в Германия, голямо мнозинство от тях, предимно от по-младите поколения, нямат представа за каквито и да е вероезповедни различия. Но те имат някаква идея за религия, за Бог и за Христос. И за тях това е много по-важно, отколкото църквите да казват „вижте, вие сте прави в мисленето си за религията, погледнете Библията, там ще намерите повече информация“. И ние нямаме задачата да ги учим на разликите между вероизповеданията, а много по-важно е да ги научим какво пише в Библията за Иисус Христос.

– Във вашата презентация споменахте за апостол Петър като камък на Църквата. Но тези думи на Христос не се ли отнасят за това, което Петър казва (че Христос е Син Божий), не за самия него като главен апостол?

– Е, разбира се, основата на църквата не е апостолът, а Иисус Христос. Но апостолите свидетелстват за Иисус Христос, така че те са важни, защото имаме нужда от тяхното свидетелство, за да достигнем до Христос. Така Петър е камъкът, скалата, върху която е изградена Църквата, като свидетелство за Иисус Христос.

– Има конфликт в разбирането между католици и православни за ролята на апостол Петър. Римокатолиците казват, че Петър е камъкът, а православните казват, че думите, които е изрекъл, са камъкът.

– Но може би трябва да попитате римокатолик за това, защото за мен като протестант първенството на Петър не е най-важният въпрос. Ние смятаме, че много по-важно е общението между апостолите и, разбира се, Петър има водеща роля сред тях, но той не е  единственият камък за Църквата.

– Да, има още 11 други апостоли.

– Мисля, че по този въпрос сме съгласни с православното разбиране за Петър, но познавам римокатолици, които няма да са несъгласни с това тълкуване на неговата роля. В римокатолическата теология има много различни възгледи за  Петър. Разбира се, църковната традиция на римокатолическата църква се съсредоточава върху големината и ролята на апостол Петър като камък и неговия авторитет да съди за доктрината. Но това е римокатолическата гледна точка. Всички римокатолици биха се съгласили с това.

– В контекста на диалога между църквите какво мислите за известните думи (прокламации) на Мартин Лутер и  който на практика основава протестантската църква?

– Лутер не се е смятал за основател на протестантските църкви. Той винаги е искал да бъде учител по Библията и винаги е искал да постави Иисус Христос в центъра на Църквата като основен камък.

– А не папата?

– Не папата, но не и себе си като Мартин Лутер. Той е бил критичен към себе си и основният му метод е бил да погледне към Писанието, за да намери Христос в него, а не църквата и не традицията. Така че това е било основното му влияние и основния му път. Разбира се, това е било критика не само срещу тогавашния папа в Рим, но и срещу всяка друга църковна йерархия, която би се поставила над Писанието.

– В този контекст трудовете на Клайв Стейпълс Луис сигурно са ви близки, защото той пише за християнството и Христос, а не например за папата или за Рим, или за някой друг човек?

– Да, К. С. Луис е бил много заинтересован от живия християнски начин на живот и църква, която се ръководи от Светия Дух, а не от някакви църковни власти. Така че това за мен звучи доста протестантско, въпреки, че бил англиканин. Той не е нито православен, нито римокатолик…

– Той е просто християнин.

– Да, такъв е.

– Той е бил част от англиканската църква, но завършил живота си с причастие от римокатолическата църква.

– Не знаех това. Преминал е към римокатолическата църква?

– Не мисля, но съм чела това, което ви споменах.

– Чел съм някои от книгите му.

– Благодаря Ви за това интервю.

– Благодаря! Беше удоволствие за мен.