Християнство.бг
На 18 май – 5 Неделя след Пасха (на самарянката), град Несебър отбеляза 100 години от принудителното изселване на гърците от Месемврия. На този ден по покана на Сливенския митрополит Арсений, митрополитът на Марония и Комотини Пантелеймон от Гръцката православна църква възглави архиерейска св. литургия в митрополитската базилика „Св. София“ в стария град в Несебър. Това е първата отслужена литургия след 600 години.
Преди началото на литургията архиереите, духовенството, певците и множество гърци, дошли от Неа Месемврия, се отправиха в литийно шествие от храм „Успение Богородично“ в Несебър до базиликата „Св. София“, водени от чудотворната икона на пресвета Богородица „Мегариотиса“.
В съслужение с митрополит Пантелеймон бяха: Сливенският митрополит Арсений, Пловдивският митрополит Николай и Старозагорският Киприан, както и епископите Велички Сионий, Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион – викарии на Пловдивския митрополит, архимандрит Михаил и протопрезвитер Теодорос от Неа Месемврия, архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия и архиерейски наместник на Бургаска духовна околия, архимандрит Максим и прот. Ангел Ангелов – духовни надзорници на Пловдивска митрополия, ст. ик. Петър Косев – председател на Несебърския храм „Успение Богородично“, ст. ик Севастиян Йорданов и ик. Атанасий Чулаков – епархийски духовни надзорници, прот. Арсений Станков, свещеници от околията, пловдивският митрополитски протодякон Илиян Александров, йеродякон Теоклитос и митрополитският дякон Владимир Рогачев.
Литургичните песнопения изпълниха хор „Яков Протопсалт“ с диригент протопсалт Марин Пинтея от Букурещ, и пловдивският митрополитски хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.
Стотици гърци и българи се събраха на открито в храма, за да съучастват в историческата съборна литургия. Всички с едно сърце и с едни уста изповядаха „Символа на вярата“ на гръцки език, и Господнята молитва „Отче наш“ на гръцки и български език. Всички православни християни пееха на светата литургия заедно с псалтите, а някои се причастиха със светите Тяло и Кръв Христови. Гърците са изселени от Несебър (тогава Месемврия) през 1925 г. в резултат на Ньойския договор (1919 г.) и последвалата спогодба за размяна на население между България и Гърция, подписана в 1924 г. в Женева. По силата на тази спогодба православното гръцко население на българска територия е изселено в Гърция, а българите от Егейска Македония и Източна Тракия, останали на гръцка територия, са изселени в България. Изселените гърци от Несебър основават ново селище в Северна Гърция – Неа Месемврия.
По време на причастния канон митрополит Арсений се обърна със слово, посветено на 100-годишнината от изселването на гърците от Месемврия, в което каза: „Днешната архиерейска света литургия ние решихме да отслужим сред руините на този величествен храм – базиликата на „Светата Божия мъдрост” – „Св. София”, включително и за да си спомним за онези събития от преди 100 години и, за да кажем, че никога повече не бихме искали да се случват подобни неща, за да кажем, че обичаме и почитаме паметта на всички хора, живели в този град, и да засвидетелстваме нашата почит и уважение към техните наследници точно, както те са дошли, за да засвидетелстват уважение и почит към нас. Светската политика може понякога да разделя, но светата Православна църква всякога обединява. Така е било в началото, така е и сега, и така ще бъде до края на времената. В обятията на светата Православна църква всички месемврийци, православни християни, били те българи, гърци, а напоследък и украинци, руснаци и други хора, бягащи от войни и страдания, могат да се чувстват приласкани като нейни синове и дъщери, приютени и защитени в този най-сигурен пристан на бурното житейско море“.
Духовното тържество завърши с лития до площад „Месемврия“ където бе отслужен молебен за благоденствието на жителите на града.
Църквата „Света София“, т. нар. „Стара митрополия“, е разположена на предполагаемия стар център на града. Тя е трикорабна базилика с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс и атрий (вътрешен двор). Дължината ѝ е 25,5 метра. Построена е непосредствено след Халкедонския събор през 451 година, когато Тракийския диоцез преминава под юрисдикцията на Константинополския патриарх. Сградата е разрушена от аварите през VI век и възстановена в началото на VII век. Сегашния си вид тя придобива след преустройство в началото на IX век. През Средновековието църквата е катедрален храм на Месемврийска епархия.
През 1257 г. венецианският флот на Джакомо Доро ограбва църквата, отнасяйки в църквата „Сан Салваторе“ във Венеция редица реликви – мощите на свети Теодор Стратилат, ръка и челюсти на апостол Андрей Първозвани, череп на свети Сист и ръка на апостол Вартоломей.
По материали от Сливенска митрополия
