Атанас Димитров – АтаДим
Проф. д.п.н. Александра Куманова
В края на 2023 г. излезе от печат „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия“ (изд. „За буквите – О писменехь“, УниБИТ). Това е последното незавършено енциклопедично изследване на историка, библиографа, историографа, архивиста и текстолога проф. Милен Куманов (1942–2021).
Към Енциклопедията професорът върви през целия си живот. Неговите предходни издания служат за филигранното изграждане на станалия последен негов опус. Такъв е случаят с „Македония. Кратък исторически справочник“ (С., 1993), който той цитира тук 61 пъти и винаги посочва различни конкретни страници. Енциклопедията е създавана 20 години и е подготвяна от учения за печат в края на 2021 г.
Поради внезапната кончина на проф. Куманов тя е завършена от неговата съпруга – проф. д.п.н. Александра Куманова с екип през 2023 г. Специалисти и широк кръг от читатели ще разтворят уникално издание от 1800 стр., за да проследят факти от традиционната религия на българите (чл. 13 (3) от Конституцията на Република България) – източноправославното християнство.
Милен Куманов е не само автор и научен редактор на труда. Той е създател на издателската анотация, предговора и служебната информация. Книгата е венец на енциклопедичната дейност на М. Куманов, който е автор на 220 справочни издания (212 прижизнени и 8 посмъртни) и съдържа впечатляващ справочен апарат, като се явява 9-о посмъртно справочно негово издание.
Внезапната смърт на М. Куманов прекъсва мащабния, първи, единствен и изключително трудоемък (opus arduus) по своята проблематика и широкомащабен подход проект, роден от върховния замисъл – България да има енциклопедично издание по своя духовен ипостас. С мисълта – да се съхрани ръкописът в печатна форма, а не само в оригинал – в Държавния архив, а и да му се даде гласност, предоставяйки го на библиотеките, архивите, музеите, – е инициативата на образувалия се интелектуален кръг от филолози, библиографи, историци и историографи около М. и А. Куманови – библиографските редактори на труда. Тази работа естествено въвлича екипа в сърцевината на Енциклопедизма, чиито плодовете са в приложения в изданието учебник по енциклопедиите, дело на А. Куманова.
В гещалтплана на труда са заложени множество препратки към бъдещи статии (ангелология, екзегеза, исагогика, херменевтика…), които – поради неразработеността на тези статии от своя автор – са редуцирани от издателския образ на труда, но е от изключително значение присъствието им в оригинала на ръкописа като препратки.
Сама по себе си тази особеност на ръкописа на Енциклопедията свидетелства за патрологичната линия на знанието като посока – курс, който следва да бъде държан според автора ѝ от страна на бъдещите творци на справочно-информационната Енциклопедика.
Патрологичната линия като посока на развитие на Енциклопедията „Православието в България” се наблюдава и в това, че авторът ѝ фиксира в опуса си каталожната традиция на подредба на имената, възприета в българската библиотечно-библиографска практика – имената на духовните лица – като тези на светските – да се поднасят по тяхната фамилия, но в хода на своята работа – особено на завършителния ѝ стадий – той предприема курса на световната Енциклопедика за ориентация на масива към личните и духовни имена на представителите на клира.
Тази важна методологична стъпка на М. Куманов е причината всички справочно-енциклопедични допълнения, разработени от страна на библиографските редактори, да бъдат ориентирани именно към патрологичната световна линия на знанието.
Какви са онтологичните особености на труда?
Първо, познавайки енциклопедичния жанр, М. Куманов пристъпва към изследването с мисълта да е в услуга на обществото, съоръжавайки го с компактно знание; второ, бидейки христолюбив по природа и християнин, той осъзнава, че патрологичната линия най-добре може да бъде въплътена от богословите, и се заема с историко-културния контекст; трето, явявайки се всестранно хуманитарно самообразоваща се личност, ученият включва не само предметно посветената на Православието проблематика, но и тази, свързаната с целия свод от религиозния нравствено-етичен планетарен план на съществуващите философски картини на човечеството.
В разгърналото се под началото на Милен Куманов истинско национално енциклопедично движение по белите полета на системното и кумулативно справочно-информационно когнитивно осигуряване на библиотеките, архивите и музеите – по методологичния възел: биографика, библиография, архивистика, история, историография – движение, което той инициира, въплъщава и обозначава чрез себе си, – взимат участие библиотекари, архивисти, музейни работници, историци, учители, журналисти… – все млади и ентусиазирани колеги, но и представители на всички поколения изследователи, вдъхновени от неговия самоотвержен апостолат на историческата справочно-енциклопедична нива…
В „Православието в България”, подобно на целия разработен от Милен Куманов енциклопедичен свод от предходни 220 негови справочни издания, – той еднолично е авторът на гещалтплана на справочника, на кадастралната му структура – словника на статиите и тяхното съдържание и на светая светих – показалците в хипертекста на създадената от него информационна ризома – Приложенията.
Само библиографският списък на цитираната литература в „Православието в България“ представлява свод от посочвани от автора 6 275 названия на печатни и ръкописни документи, периодични и продължаващи, монографични, традиционни и виртуални издания на 18 езика.
Ставайки първата и единствената въплътена в информационната реалност справочна – хипертекстова – енциклопедична биографска и библиографска информационно-търсеща система по широкия спектър на свързаните на Православието с процесите и явленията на обществения и духовния живот – като феномен и на енциклопедизма, и на булгарика едновременно, „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия” на Милен Куманов е еманация на въжделенията на няколко поколения библиографи – ерудити.
Представеното лапидарно изложение на концептуално-интелектуалните особености на „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия” на Милен Куманов ни дава основание да обозначим две знаниеви стъпки, посочващи апостолата на Енциклопедията:
Първо този труд е посветен на знаменателните през 2023 г. 1990-годишнина от разпятието и Възкресението на Иисус Христос, 1710-годишнината от Медиоланския (Миланския) едикт от 313 г. на римския император Константин І Велики, с който християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии: Константин е почитан като светец и равноапостол от Православната църква и 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. И второ – чрез Енциклопедията „Православието в България” се залагат основите на е-библиотека „Православие”.
Енциклопедист – ерудит от най-висока класа, М. Куманов – ученик на последния български енциклопедист на ХХ в. – проф. Тодор Боров (1901–1993), а чрез него – пряк продължител на библиографската енциклопедика по булгарика на акад. Никола Михов (1877–1962), – става последовател и приемник на енциклопедичното дело на тези библиографи – ерудити и филантропи.
––––––
Източник: Вяра и Дело, брой 1 (45), година X, февруари 2024 г.
