Eлисавета Георгиева
Изборът на папа Лъв XIV – първия американец начело на Римокатолическата църква – извади на преден план дълбоко разделение сред вярващите в САЩ. Най-острият фронт минава през т.нар. „MAGA Catholics“ – политици и обществени личности, които от години използват религията за легитимация на националистическа програма и отхвърлят социалното учение на последните двама папи. Именно тази линия очертава и статията на Politico, която подчертава, че кардиналите са виждали в новия понтифекс морален контрапункт на администрацията на Доналд Тръмп и на радикалните гласове във вътрешното католическо пространство.
Папа Лъв XIV – роден Робърт Превост в Чикаго, с дългогодишна мисия в Перу – обяви още в първото си обръщение, че милосърдието към мигрантите и бедните е „неотменима част от Евангелието“, сигнал към милионите латиноамерикански вярващи и пряко предизвикателство към изолационизма на Вашингтон.
Сред най-шумните критици е Стив Банън. В интервюта и публични лекции той заклейми както Франциск, така и Лъв XIV като фигури на „глобалистки проект“, който чрез отворени граници подкопава суверенитета на нациите. Банън организира и симпозиуми под лозунга „Make the Vatican Great Again“, където призовава католиците да отхвърлят ватиканската линия за миграцията.
Кардинал Реймънд Бърк, емблематичен лидер на традиционалистите, от години предупреждава, че „неконтролираната“ миграция застрашава християнската идентичност на Запада. Той беше сред петимата автори на прочутите dubia до Франциск през 2023 г., а срещата му с Лъв XIV непосредствено след конклава бе прочетена като опит на папата да охлади напрежението.
Сенатор Джош Хоули издига „християнския национализъм“ като централен мотив в речите си и настоява, че първата задача на държавата е защита на границите, а не „утопични глобални проекти“. Макар да не споменава изрично енцикликата Fratelli tutti, той редовно противопоставя „католическия глобализъм“ на интересите на работническа Америка.
Сенатор Джей Ди Ванс, сам конвертирал към католицизма, отхвърли климатичната платформа на Рим като заплаха за индустриалния Среден Запад и определи папските екологични призиви като „повече идеология, отколкото Евангелие“. Ванс подкрепя твърдите депортации, защото сигурността на гражданите била „първа милосърдна отговорност“.
Губернаторът на Флорида Рон ДеСантис не напада директно папата, но организираните от него полети с мигранти до други щати предизвикаха остро осъждане от католически епископи, които ги нарекоха „морално неприемливи“.
Сенатор Марко Рубио заема по-умерена позиция. След спорa между Тръмп и папа Франциск през 2016 г. той заяви, че Ватиканът има право да контролира кой влиза, както и Съединените щати, подчертавайки уважението си към папския авторитет, но и необходимостта от стриктен граничен режим.
Извън институционалната политика активистката Лора Лумър нарече новия понтифекс „anti-Trump“ и „WOKE MARXIST POPE“, показвайки как културната война се пренася дори в среди извън Католическата църква.
Лъв XIV остава непоколебим: грижа за мигранта, бедния и сътворението не е партийна опция, а сърцевината на Евангелието.
Съпротивата на MAGA Catholics изправя американската църква пред избор – дали политическата идентичност ще надделее над общото кръщение или вярващите ще приемат папския призив да върнат милосърдието в центъра на свидетелството си.
