Християнство.бг
Архим. д-р Атинагорас Супурдзис
Архим. д-р Атинагорас Супурдзис, преподавател по църковно и канонично право във Волинската православна богословска академия в Украйна и доцент по църковно и канонично право във Висшата църковна академия в Атина, Гърция излезе с канонично-правен коментар за отстраняването от на Пафоския митрополит Тихик от Синода на Кипърската архиепископия.
Обвиненията срещу митр. Тихик са следните: 1) Ръкополагане за свещеник на член на разколническа група в Солун и изпращането му обратно в същата общност, която действа като парасинагога, където той продължава да служи, при съзнателно прикриване от страна на митрополита; 2) Системен отказ да извършва смесени бракове в ръководената от него митрополия, непризнаване на тайнството Миропомазание и на православни удостоверения, издадени от канонични православни църкви; 3) Освещаване на параклис на името на клирик, който не е канонизиран за светец, нито дори предложен за това, което според синода представлява грубо нарушение на църковната традиция (виж още в Двери бг).
Решението на Светия Синод на Църквата на Кипър от 22 май 2025 г. представлява акт с особено значение в областта на каноничното право, отнасящ се до административната и пастирска отговорност на един йерарх, а именно — митрополитът на Пафос Тихик. Решението се основава на разпоредбите на Устава на Църквата на Кипър и разглежда важни въпроси, свързани с каноничността и църковното единство, които засягат не само вътрешния административен ред на Кипърската църква, но и отношенията ѝ с другите Православни Църкви.
1. Канонична и уставна рамка на решението
Съгласно член 79Д2 от Устава на Кипърската църква, Светият Синод има правомощие да се събира като църковен съд и да разглежда дисциплинарни дела срещу архиереи. Процедурата, която е следвана – извънредно заседание под председателството на Архиепископа и с присъствието на обвиняемия за защита – е в съответствие с предвидения каноничен процес и показва уважение към основните принципи на изслушване и съборност.
Окончателното решение за отстраняване на митрополита на Пафос от активното управление на епархията, без да бъде лишен от сана и синодалния си статус, но под условие за писмено Изповядване на Вярата с ясно осъждане на разкола, представлява действие на умерена канонична санкция. Тази мярка се основава на каноничния принцип на икономѝя (снизходителност) — т.е. пастирски подход за запазване на мира и единството на Църквата.
2. Обвиненията и тяхната канонична тежест
А. Ръкоположение на член от разколническа група
Обвинението се отнася до активна подкрепа на отцепнически среди чрез ръкоположение на лице с изразена неканонична дейност. Според светите канони (вж. Апостолски канон 31, Канон 15 от Втория вселенски събор), самоволното създаване на парасинагоги и подкрепата за неканонични тенденции представляват сериозно църковно провинение. Предполагаемото поведение на митрополита може да накърни каноничното общение и да подкопае единството на Църквата.
Б. Отказ от извършване на канонични тайнства
Отказът да се признават смесени бракове или тайнства, които са извършени канонично от други православни църкви — без обективни канонични основания — противоречи на принципа на взаимно канонично признаване между поместните православни църкви. Такова поведение може да създаде канонични разделения и да застраши общото съгласие на Църквите.
В. Освещаване на параклис на името на неканонизиран
Освещаването на храм в името на лице, което не е канонизирано като светец — особено когато дори не е повдигнат официално въпрос за канонизация — повдига сериозни догматични и канонични въпроси.
Тази практика противоречи на каноничното право, според което почитането на личности в богослужението изисква синодално признание на светостта им (вж. църковната практика и наредбите за канонизация).
3. Канонични и църковно-политически последици
Решението представлява ключов акт за възстановяване на каноничния ред и защита на църковното единство.
Широкият отзвук на случая – с включени протести от Вселенската патриаршия, Еладската църква и държавните власти показва, че не става дума за обикновен административен въпрос, а за действие с църковно-политическа значимост.
Изискването за подаване на Изповядване на Вярата – исторически установена практика в свещените канони и традицията – гарантира догматичната чистота и отхвърлянето на разколнически движения.
Заключение
Решението на Светия Синод се вписва в рамките на каноничната законност и принципите на Устава на Кипърската църква. Става дума за акт на канонична икономѝя, насочен към разрешаване на управленска криза без да се прибягва до по-тежко наказание спрямо епископа, като по този начин се съхранява единството на Църквата.
То представлява пример на канонично решение, което балансира справедливостта с милосърдието и строгостта със снизхождението, съгласно светоотеческата църковна традиция.
–––––––––––––––––––
