Християнство.бг
Трябваше да посрещна дъщеря си на летище Лутън, което е на 4.5-5 часа от града, в който живея. По телефона си говорех с нея и спонтанно се роди идеята да посетим някакви интересни места на път от летището до вкъщи. А малко преди това ми попадна статия за краля мъченик Едуард. Отворих картата да видя тези места, осветени от него, и разбирам, че те са ни горе-долу по пътя, само че в обратен ред. Първата ни спирка трябваше да бъде манастира, в който сега се покоят мощите му; втората спирка „манастира“ в който са престояли 1000 г, и накрая мястото, където е убит.
Посрещнах дъщерята си Ирина на летище Лутън край Лондон сутринта на 19 август. Идвайки от Лутън към графство Девън (където живея и работя), след като се качиш на магистрала 3, след 9 км е отклонението за градчето Лайтуотър (Lightwater). От магистралата до „Братство свети Едуард“, посветен на краля, е само 13 минути с кола. Направо ме хвана яд, че 13 години живея на Острова, 3-4 пъти в годината пътувам до района на Лондон, а дори не знам колко близо минавам покрай светиня.
Гробищният парк на Брукууд е огромен, използва се от лондончани. В центъра се вижда църква с форма на кръст, но леко нестандартна форма отвътре. Някакви коли пристигаха и хора бързаха към църквата, а жените с дългите поли веднага слагаха забрадките; помислих си: „Они русские“. Влязохме с Ирина без да се „легитимирам“, т.е. без расо. Не исках да привличам внимание върху себе си. Прочетох, че братството е към „Църквата на истинските православни християни“ под ръководството на разколническия архиепископ Калиник на Атина. Един доста възрастен дякон щъкаше напред-назад. Отпред в ляво един свещеник, по-възрастен от мене, изповядваше. Показаха ми къде е ковчежето с мощите на светия крал. Трябваше да мина покрай свещеника, за да се поклоня, и чух, че говори английски без акцент.
Докато се молех пред ра̀ката, зад гърба ми имало „екшън“, по-скоро недоразумение. Когато Ирина застанала на опашка, за да изчака аз да свърша, реално била до изповядващия свещеник. Друго момиче ѝ направило забележка да се дръпне оттам, за да не слуша изповедта. Ирина не разбрала какво ѝ казва, та момичето попитало щерка ми от каква националност е. „А, ами и аз съм българка. Казвам се Марина“. Та тази Марина казала на Ирина, че един от свещениците е българин.
Един четец (вероятно и певец) започна да чете часовете на английски отново без акцент.
Успях да разгледам повече от мястото. От източната страна на олтара имаше една отделна сграда, която като че ли беше кухня, и други сервизни помещения. На същата линия на изток беше монашеската сграда. В църквата започнаха да четат 6-ти час. Учудих се, че в „средата на нищото“ дойдоха много хора и почти напълниха църквата. Обаче в нашия план предстоеше още много пътуване и редица места, които да посетим, затова и тръгнахме. В този момент ми „просветна“, че в този ден, 19 август, е Преображение по стар стил. Тогава разбрах защо свещениците и дяконът бяха с бели одежди. Те се слагат на Преображение, като одеждите символизират нетварната светлина, която е излизала от Христос тогава.
Запътихме се към „абатство“ Шафтсбъри, графство Дорсет, където мощите на светия крал са престояли 1000 години. Написах го в кавички, защото очаквах манастир, а видях някакви неясни градини с разкопки. На входа обаче, един дядо доброволец екскурзовод ни „тупна в земята“ с много хубави обяснения. Той си беше „научил урока“, но и аз дойдох попрочел, та стана прекрасна дискусия. Добре, че ни насочи в музея, за да видим оловното ковчеже, където първоначално са били поставени мощите, и да проследим на екрана презентацията на някакъв студент, който беше направил 3D възстановка на манастира. Всичко това, което мислех за градина, се оказа основата на огромна църква, може би с размерите на храм „Св. Александър Невски“ в София. След времето на крал Хенри VIII манастирът е бил разрушен и забравен. Семейството, което е притежавало земята, през 1931 г. случайно разкопало и намерило крипта, която е от североизточната страна на храма, вероятно под олтара. Започват различни разкопки и намират доста гробове. И сега в големите катедрали има гробове. В катедралата на Уинчестър съм виждал гроба на писателката Джейн Остин.
По-късно, в една от нишите на криптата е намерен оловен малък сандък с кости в него. Изследователите правят пълен анализ и заключават, че това са мощите на краля мъченик. В Брукууд мощехранителницата беше затворена и не можахме да ги видим, но на снимката в музея в Шафтсбъри ясно личи жълтеникавият им цвят, което е показателно за светостта на притежателя им. През 70-те, когато се доказва, че това са мощите на краля, са направили специално светилище, нещо като малък параклис, с „долап“ за мощите. Той си е там и сега. Екскурзоводът разказа, че откривателят на мощите Уилсън-Кларидж заминал да живее в Малта и оставил на съхранение мощите на светеца в трезор на местната банка в Шафтсбъри. Там се запознава с представители на Руската Православна Задгранична Църква (РПЗЦ). Свещеникът на РПЗЦ от Гилфорд (голям град близо до Лондон, а село Брукууд е на 9 км от този град) научил за мощите, депозирани в банковия трезор и потърсил г-н Уилсън-Кларидж, за да ги поиска. „Собственикът“ на мощите имал две условия: 1) РПЗЦ да признае краля за светец, и 2) да бъдат поставени в специално светилище. Така се стига до изграждането на църквата в гробището на Брукууд, а по-късно и манастира, който не знам защо наричат „братство“.
Остана ни да видим къде е бил убит младият крал. От Шафтсбъри до замъка Корф е около 55 км. Замъкът е изграден по-късно на един хълм недалеч от морето. А кралят е убит в подножието на хълма. От замъка са останали само руини, но си личи, че е бил огромен. Някои стени са се разцепили поради тежест и от времето. Като ги знам тук колко са претенциозни за безопасността, се чудя как са допуснали хора до руините.
Така „на живо“ успяхме да се докоснем до някогашната святост по тези земи.
Свети крал Едуард, моли Бога за нас!
Презентация на монитор в музея.
