Меню Затваряне

Пътуване към Безкрайния

Митрополит Калистос (Уеър)

Митрополит Калистос (Уеър)

Това царство на възкресението, в което по Божията милост ще пребъдваме с отново съединените си душа и тяло, на трето място, е царство, което „не ще има край“. Неговата вечност и безкрайност надхвърлят пределите на падналото ни въображение, но за две неща поне можем да бъдем сигурни. Първо, съвършенството не е еднообразно, а многолико. Второ, съвършенството не е статично, а динамично.

Първо, вечността означава неизчерпаемо многообразие. Ако е вярно за опита ни в този живот, че светостта не е еднообразна, а винаги различна, не трябва ли това да се отнася, и то в несравнимо по-голяма степен, също и за бъдещия живот? Бог ни обещава: „На оногова, който побеждава, ще дам […] бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава“ (Откр. 2:17). Дори и в бъдещия век вътрешният смисъл на моята неповторима персоналност ще продължи да бъде вечно една тайна между Бога и мен. В Божието царство всеки е едно с всички други, и все пак по един отличителен начин всеки е самият себе си, имащ същите черти, които е имал в този живот, но тези свойствени черти ще са изцелени, обновени и прославени. По думите на преп. Авва Исаия:

„Нашият Господ е милосърден, за да упокои всеки от нас по делата му – големия по големите му деля, а малкия по малките, както е казал: „В дома на Отца Ми има много жилища“ (Иоан. 14:2). Защото, макар царството да е едно, но всеки придобива свое място и свое си дело“.[1]

Второ, вечността означава неспирно развитие, непрестанен напредък. Както казва Дж. Р. Р. Толкин, „Напред ни повеждат пътеките вечно“[2]. Това се отнася за духовния път не само в настоящия живот, но и в бъдещия век. Ние непрекъснато се придвижваме. И вървим напред, а не назад. Бъдещият век не е просто завръщане към началото, възстановяване на първоначалното състояние на съвършенство в рая, а е ново начало. Ще има ново небе и нова земя; и последните неща ще са по-велики от първите.

„Тук долу – казва Нюман – да живееш, означава да се променяш, а да си съвършен, означава често да си се променял“. Но дали е така само тук долу? Св. Григорий Нисийски вярва, че дори на небесата съвършенството означава развитие. Използвайки един сполучлив парадокс, той казва, че същността на съвършенството се състои именно в това никога да не ставаш съвършен, а винаги да се пресягаш към някакво по-високо съвършенство, което е отвъд теб. Тъй като Бог е безкраен, това непрестанно „пресягане“, или επέκτασις, както го наричат източните отци, се оказва безпределно. Душата има Бога и въпреки това Го търси; нейната радост е пълна и въпреки това става все по-силна. Бог се приближава все повече към нас, но въпреки това остава Другият; ние Го гледаме лице в лице, но въпреки това продължаваме да напредваме все повече към божествената тайна. Макар да не сме вече странници, не преставаме да бъдем поклонници. Възхождаме „от слава в слава“ (2 Кор. 3:18) и след това в слава, която е още по-голяма. Никога, в цялата вечност, няма да достигнем момент, в който ще сме свършили всичко, което има да се прави, или ще сме открили всичко, което има да се узнае. „Не само в сегашния ек, но и в бъдещия – казва св. Ириней Лионски – Бог винаги ще има на какво още да научи човека и човек винаги ще има какво още да научи от Бога.“[3]

———

Превод: Божидар Питев

Източник: Митрополит Калистос Уеър „Православният път“, Омофор, 2014


[1] Преподобни авва Исаия, Слово 21, гл. 10: St Isaias of Sketis, Ascetical Homilies xxi, 10, ed. Monk Avgoustinos, p. 131; вж. Добротолюбие, Т. 1, с. 378.

[2] Вж. Толкин, Дж. Р. Р. Хобит. Билбо Бегинс или дотам и обратно. С., Бард, 1999, с. 296. (Бел. прев.)

[3] Св. Ириней Лионски, Против ересите II, 28,3.

Posted in Богословие, Съвременно православно богословие

Вижте още:

error: Content is protected !!