Пътят на мощите на св. Параскева-Петка от Търново до Видин

Свещ. Траян Горанов

Бяла Слатина – Алтимир – Михайлово – Вълчедръм – Якимово – Дългоделци – Долно Церовене – Медковец – Брусарци

Отворете картата и проследете тези населени места. Това е древен римски път. Аз служих в Брусарци. От местен историк знам, че ж.п. линията от Брусарци към Медковец е построена върху древния римски път. Не са били глупави римляните, избрали най-полегатия склон на стръмния Аспарухов хълм (по-съвременното му име), както и склона при Вълчедръм към Септемврийци. Все пак римската армия с колесници е трябвало да се придвижва бързо. 

Е, българите не са открили „топлата вода“, а са ползвали каквото вече е построено. Сега тези пътища са или второстепенни, или селски, но аз не за инфраструктура започнах да пиша, а за голямата любов на българите към своята закрилница, света преподобна Параскева (Петка). 

Турците започват да опустошават Балканите. През 1393 г. столицата Търново е завладяна и народът решава да пренесе мощите в свободния Бдин (Видин), за да не бъдат поругани. И тук житието на светицата не казва как са били пренесени. С въображението си представям как хоругвоносци вървят най-отпред, след тях дякони кадят, след тях владици и свещеници, а после ра̀ката с мощите се носи на заряда от плачещи мъже; след раката – дълга процесия от вярващи, всички оплакващи бедата, която е сполетяла българското царство и молеща светицата да помогне срещу завоевателя, който освен това е и друговерец и няма уважение към светините. Представям си как вестта за приближаващата процесия се носи от село на село и народът се струпва да посрещне мощите на св. Петка. Във всяко село те престояват в местния храм, извършва се вечерня, на другия ден утринна и св. Литургия, и след това следващата група селяни подема мощите и продължава пътя на запад. 

Това, което обединява населените места, които изброих отначало е, че във всички тях местната църква е посветена на преподобна Петка. Почитта на хората към нея е била неописуема. Аз предполагам, че това е била причината да посветят своите църкви на светицата, защото нейните мощи са били там. Да, не е било записано (пък и по време на турско гонение на кого ли му е било до писане), кога и защо е наречен съответния храм на преподобната, но със сигурност се е предавал от поколение на поколение споменът за такова паметно събитие в историята на селото.

Бидейки далеч от Родината, се запознах с хора от съседните страни. По отношение на света Петка всички имат претенции. Гърците за това, че Епиват (днес Селимпаша) е във Византия. Сръбската версия е най-смешна. Първият им признат цар Стефан Душан е женен за Елена, сестра на цар Иван Александър, т.е. техният син Стефан Урош бил управлявал до Черно море. И след като България била подчинена на Сърбия, значи населението е сръбско. Значи и светицата е сръбкиня и затова мощите ѝ са пренесени в Белград. Нямам си македонец да го питам той какво мисли. А пък румънците пишат, че светицата е родена някъде между Дуросторум (Силистра) и Константинопол. Това си е България, но те имат Дуросторум за свой град и затова го натъртват. И понеже мощите от 1641 г. са в Яш (тогава Молдовско воеводство, сега Румъния), румънците на практика ѝ отдават най-голяма почит от всички народи.

Света Петка, моли Бога за нас грешните!

————

Източник: Блог на свещ. Траян Горанов/Жития и исторически бележки