Вера Давидова
„Радвай се, Витанийо!“ (арабско народно песнопение за Лазарова събота на английски език) е химн (тук), който се изпълнява в арабско-езичната църква на Лазарова събота и на Вход Господен в Йерусалим. Не е познат в нашата църква и не е част от официалните песнопения за празника Възкресяването на Лазар, които се намират в Постния Триод. Той е характерен за народното църковно творчество и е написан (на арабски) през 19-ти век.
Този химн е по-скоро част от народното творчество, което съпровожда официалните църковни песнопения. Такива съществуват на много места – в арабския свят, сред гръкоезичните и славяно-езичните християни (тук трябва да направим изключение за България, където празничните народни песни са с много силен езически мотив), и в християнския запад (само един пример са коледните кароли в Англия). Това християнско народно творчество е едно духовно съкровище, защото освен че пази различни народни музикални традиции, следва много близо богословския смисъл на християнските празници.
Началото на химна Радвай се, Витанийо! е типичен похват. Можем да видим тропара за предпразненство на Рождество Христово (Готви се, Витлееме), или едно от най-радостните църковни песнопения – деветата песен от Пасхалния канон, където се пее Ликувай сега и се весели, Сионе. За музикално изкушените, ладът на песента е хиджаз, а на този линк който иска, може да следи и музикалния текст (става с лекота):
Няколко думи за съботата:
Христос неслучайно възкресява Лазар в събота. В Библията съботният ден има специален смисъл. Тя е седмият ден от Сътворението, тя е денят, в който Бог си е починал от всичките Си дела (Битие 2:2-3), но съботата е и денят, в който Христос от Евангелието извършва много чудесни изцерения и ни припомня, че небесният Му Отец „и досега работи“ (за спасението на човека) (Йоан 5:17).
Съботата е денят, в който Този, Който никога не спи, „заспива“ в гроб, но и слиза в ада. Съботата е денят, в който поменаваме нашите починали, които ще бъдат възкресени. На Велика събота най-ясно си спомняме за този символичен библейски седми ден, когато след цяла седмица подготовка, проследяване на Христовите страдания и смърт, след поклонението пред Христовата смърт и Погребението Му, Църквата отслужва специална вечерня с Василиевата литургия, по време на която, след като внезапно сме прекъснали вечерната служба и неусетно сме преминали към празничната литургия, докато хорът или певците пеят стиховете от 81-ви псалом Дигни се, Боже, и съди земята…, свещениците обличат бели ангелски одеяния и разпръскват цветя, и целият храм светва.
С възкресяването на Лазар в събота Бог ни разказва и показва нагледно (в Йоановото евангелие неслучайните «съвпадения» са много) своята любов към човека. Евангелист Йоан неслучайно нарича Лазар «приятел на Бога». Понякога църковният епитет за Христос «човеколюбец» можем да срещнем на английски преведен като Friend of man (приятел на човека). В Лазар може да се огледа и види всеки един от нас, и особено онези, които търсят и се надяват на Бога.
