Атанас Димитров – АтаДим
Това възклицателно слово отправяме към Божията Майка, като я приканваме да се радва!… Защо трябва да се радва? – Защото е прославена повече от херувимите и серафимите; защото чрез нея бе обезсилена тъмнината и мрачните демони победени; защото стана стълбата, по която Бог слезе на земята за спасение на човешкия род; защото тя е мостът, по който избраните преминават в Царството небесно; защото тя е помощница на всички човеци; защото чрез родения от нея се обновихме и станахме нови човеци, чада на светлината; защото чрез нея се отключи Царството небесно; защото чрез нея се облякохме в слава; защото е веселие на целия свят; защото е златоплодното дърво, от което се хранят всички верни; защото чрез нея бе отворен раят, затворен поради греха на нашите прародители; защото тя е непоклатимият стълб на Църквата…
Като приканваме Божията Майка да се радва, поради великата чест и слава с които е удостоена от Бога, да приканваме и себе си, и ние да се радваме!… Да се радваме, защото в нейно лице имаме застъпник пред Бога; защото с раждането на Христос Спасителя тя потвърждава, че ние действително сме Негови по-малки братя (Мат. 25:40), че ние сме чада Божии (1 Йоан. 3:1) и че отвъд ни очаква неизразима слава, дето ще блестим като слънца в царството на Отца си (Мат. 13:43)…
Да се радваме, че тя като Майка бди над нас, чува всяка наша въздишка и се отзовава с майчинската Си любов в помощ… Да се радваме, че когато ще преминем в радостта, тя ще бъде олицетворението на радостта ни и Нейният благ поглед ще бъде изворът на нашето блаженство…. И като се радваме да потвърдим радостта си с дела, като се вдъхновяваме от нейните добродетели в мислите и делата си…
Да насочваме мислите си молитвено към нея с думите на църковната песен: „премного са моите прегрешения, Богородице, и към тебе прибягвам, чиста, молейки се за помощ. Посети моята боледуваща душа и моли, едничка благословена, Твоят Син и наш Бог да ми прости тежките грехове, които извърших…“.
Да, знаем – Божията Майка слуша всякога славословията и молитвите към нея, гледа и делата ни и съобразно тях проявява Майчиното си милосърдие към нас. Знаем, как се отплати тя на св. Йоан Кукузел за усърдието му в молитвите и пеенето пред Нейния свят образ – изцелила загноялите му поради прекомерно правостоене крака…
Слава, вечна слава на тебе, Майко Божия!…
Източник: Петканов, Д. „Венец на СЛАВАТА“, София, изд. „Нов човек“, 2017, с. 32-33
Вяра и Дело, брой 4 (24), година VI, август 2020 г.
