Меню Затваряне

Разговор с отец Z през 2169 година

Протодякон Андрей Кураев

Протодякон Андрей Кураев

Текстът е от блога на автора и е писан през 2019 г., когато никой не подозираше, че през 2022 г. ще има война в Украйна. Още тогава о. Андрей е използвал знаменитата буква “Z”, която днес е символ на насилие. Тогава написаното е звучало хумористично и с доза сарказъм, но днес, 3 години по-късно, на фона на жертвите в Украйна и изолацията на Русия от останалия свят, включително и православен свят, звучи като жестоко предупреждение. Скоро припомнихме публикувани интервюта и изказвания на руски духовници през последните години, които са виждали и предупреждавали за опасността от война, но никой не ги е чул. Ето и текстът на о. Андрей Кураев.

Току-що премина всенощното бдение и огромната, разнебитена от времето каменна катедрала опустя. Само една самотна черна птица стоеше на самия връх на кръста върху купола и печално грачеше в пространството.

Селото около църквата беше като умряло, в нито една землянка не блещукаше ни най-малка светлинка – православните християни вече спяха, защото рано сутринта, щом просветлееше зората, църковните камбани отново ще приканят всички на служба и горко му на този, който не дойде!

Упълномощеният по духовността, заедно с казаците-пазители на благочестието, ще домъкнат бедния човечец на площада, до паметника на Твърдото отстояване на каноничността. Там, под звуците на покайни стихири, ще го накажат безпощадно заради това, че оскърбява чувствата на вярващите. На пода в притвора на старата катедрала седяха много възрастен полусляп старец с голям дървен кръст на гърдите и слабичко момченце, послушник на стареца. И двамата бяха облечени в смрадливи овчи кожуси. Огнени отблясъци огряваха в тъмнината лицето на момчето – измъчено, с огромни сини очи. То с напрежение преглъщаше някаква плесенясала просфора и я прокарваше с вода от крив, нащърбен черпак. Старецът изглеждаше заспал, но възлестите му и криви пръсти, отдавна немити и с траурни лентички под ноктите, местеха грубите зърна, направени от връзки за обувки – много дефицитна стока. Огънят не ги спасяваше от студа, а гладът пречеше да беседват на отвлечени теми.

– Батюшка, благословете да попитам! – внезапно се оживи момчето, справяйки се с горния печат на просфората.

– Кажи, какво има, Правокалендарий? Наяде ли се? Хайде сега спи, че утре ни чака служба да служим! – недоволно отвърна отец Z.

– Аз се наядох, батюшка. А може ли трохите да отнеса на мама? Тя от празника за Присъединяването на Крим хляб не е виждала.

– За хляб, а също и за просфора се дава благословение само на свещено- и църковнослужители. На миряните – само на дванадесетте държавни празника. Не си ли спомняш указа на Министерството на православието, който беше прочетен от пратеника на владиката-митрополит пред монумента на Светейшия Патриарх?

– Помня, батюшка – помръкна послушникът.

– Тъй де! Ти си иподякон и как така свещен хляб на някаква мирянка ще даваш? Епитимия от пълномощниците по духовността ли ти се прииска?

Въпросът увисна във въздуха. Правокалендарий внимателно, така че, не дай Боже да го забележи Бог, наблюдаващ притвора от огромна хартиена икона, окачена на колоната, сложи парченце просфора в джоба на кожуха. Мушна го и изплашено се огледа – дали Бог не е видял нещо? Няма ли да го накаже? Бог от иконата, изглеждащ като невисок, плешив мъж в сако, гледаше безучастно. Отляво и отдясно на главата на Господ се четяха буквите Владимиръ Вседержитель.

– Батюшка, благословете да попитам! Едва сега монах Кримнаший разказа, че тази седмица през Великата стена на Благочестието някакъв човек с крила долетял. Бръснат, казват, бил, и облечен не в подрасник, ботуши и кожух, както се полага за истинно-православните, а в някакви непознати дрехи. Казват, господин полицаят веднага със сабята го обезглавил, а трупът бил хвърлен на кучетата на охраната. След това пълномощникът по духовността дошъл с бричката и закарал крилата, с които оня прелетял през стената, в Управлението по вътрешната духовност. Вярно ли е това, батюшка?

– Това, Правокалендарий, е бил гейропеец! Страшни хора са това, да не дава Бог! – погледна отец Z към иконата на Бог и се преzвеzди.

– И още казват, Библия имало в него, с греховни руски букви написана!

– Много дрънкаш ти, таралеж такъв! Няма да ти благословя да спиш днес! Цялата свята Рус вече век и половина на светия църковнославянски език раzговаря! Запомни, който се моли на руски, той е предател, даже раzколник! – раzгорещи се отец Z.

Момчето въздъхна тежко, стана и олюлявайки се от глад, тръгна да търси опрощение и вразумление от Бога. Беше 2169, 150-годишнина от пълната самоиzолация на Русия от целия останал свят…

———

Превод: монахиня Павла (Борисова)

Текстът е взаимстван от блога на преводача и е публикуван с незначителни корекции.

Posted in Разкази, писма и пътеписи, Съвременност

Вижте още:

error: Content is protected !!