Ренета Трифонова
Сръбската диаспора по света – от Европа и Северна Америка, през Австралия, до Азия – организира на 1 ноември синхронизирани възпоменателни събирания в памет на 16-те жертви на срутването на покривната конструкция на Главната жп гара в Нови Сад. Сръбската общност в Германия също се включи в акцията, където в един от градовете се проведе 16-минутно мълчание в памет на загиналите. Сред присъстващите беше и Сръбският епископ в Дюселдорф и Германия Григорий (Дурич), който в посланието си изрази съчувствие и подкрепа към семействата на жертвите. Епископ Григорий вече публично е изразявал подкрепата си за студентите в Сърбия, подчертавайки, че тяхното достойнство е най-голямата им сила и че „полицейската бруталност към невинни граждани и студенти не е признак на сила“, пише Religia.mk.
Сръбската православна църква обаче е променила много публичния си образ и послание към сръбското общесво от началото на студентските протести и медиите все по-чувствително отбелязват това. Уебсайтът Directno намеква за края на режима на Вучич и промяна на политиката на Сръбската църква в лицето на нейните архиереи – още повече, че сред архиерейския синод има вече ярък случай на подкрепа на митрополит към протестиращите – Жичкия митрополит Юстин.
Медията отбелязва, че той е получил второ заплашително писмо от Сръбския патриарх Порфирий. Жичкият митрополит Юстин се оказа под ударите на Синода на Сръбската православна църква, който започна разследване срещу него с обяснението, че „начинът“, по който досега е ръководил Жичката епархия, е „спорен“. Идеята е митрополитът да бъде призован да се оттегли от ръководството на епархията, а истинската причина е неговата подкрепа за гражданите и студентите, както и публичните му критики срещу репресията, която властта прилага срещу тях.
След като епископ Давид нарече студентите „фашисти“ в едно от писмата си, митрополит Юстин, заедно с още шестима епископи – епископ Григорий Германски, митрополит Йоаникий Черногорски и Приморски, Димитрий Захумско-Херцеговински и Приморски, Максим Западноамерикански и епископ Ириней Източноамерикански, изпратиха отворено писмо до обществеността и призоваха за уважение към студентите и отговорно отразяване на събитията от страна на медиите.
В статия със заглавие Разклатиха ли студентите трона на Порфирий? екипът на Directno коментира обществените нагласи и изхода от политическата криза в Сърбия, която според тях ще засегне и сръбския патриарх:
„Сръбската православна църква постоянно твърдеше, че не заема ничия страна, но после видяхме, че нейният предстоятел все пак се определи за едната. От друга страна, има епископи и свещеници, които защитиха студентите. Тази пропаст става все по-очевидна и скоро ще бъде напълно ясно кой застана с народа, а кой – с режима, заради лични интереси.
Манастирът „Студеница“ отвори своите порти за студентите от Нови Пазар – почти още един исторически момент, записан от студентите в тяхната борба за справедливост. Там те намериха убежище съвсем случайно, тъй като уговореното им настаняване било отменено. А в никоя друга епархия не биха могли да пренощуват. Жичката епархия им оказа подкрепа още от началото на протестите. Студентите от Нови Пазар благодариха на митрополит Юстин, като казаха, че с това той е извършил преди всичко човешки акт – именно онова, за което говорят свещените книги на всички религии: да помогнеш на този, който има нужда от помощ.
Светият архиерейски синод на Сръбската православна църква взе решение да създаде специална комисия, която да извърши допълнителна проверка на материално-финансовата дейност на Жичката епархия. Решението беше прието веднага след като на студентите им бе позволено да пренощуват в манастира Студеница.
С изявлението на патриарх Порфирий при неговото неотдавнашно посещение в Москва – че студентските протести в Сърбия са „т.нар. цветна революция“ – Сръбската православна църква ясно показа, че има негативно отношение към студентското движение.
Вместо църквата да работи за възстановяване на доверието в себе си, тъй като патриархът с това изявление разклати авторитета на институцията (а е известно, че голяма част от народа е на страната на студентите), Синодът се нахвърли срещу митрополит Юстин. Ако гледаме върха на църквата – патриарха и Синода – тогава е ясно, че църквата не е на страната на студентите. Патриархът от самото начало не подкрепи протестите.
Имаше няколко епископи – макар и малцинство – които публично изразиха подкрепа за студентите и се разграничиха от изявлението на Крушевачкия владика Давид, който нарече студентите „сръбски усташи“. На протестите се появяваха и местни свещеници, а на някои места студентите бяха поздравявани с църковните камбани.
Известен е случаят от февруари, когато студентите маршируваха към Крагуевац за Сретение, а ги подкрепи свещеникът Никола Симич, който впоследствие беше подложен на натиск. В двора на катедралния храм в Крагуевац се проведе и събрание на граждани в негова подкрепа, при което присъстващите освиркаха Шумадийския владика Йован. Студентите, които сега вървят пеша от Вършац, получиха отказ да пренощуват в училището в Пландище, но им помогна местен свещеник, който им осигури подслон и храна.
Защо патриарх Порфирий, със своето осъждане на студентските протести, толкова директно застана на страната на Вучич, без да се съобрази с огромната подкрепа, която студентите имат сред гражданите? Мнозина, които познават сегашния патриарх казват, че това вече е съвсем друг човек. Казват, че нещо трябва да се е случило, за да настъпи такава промяна.
Затова не би било изненадващо, ако при евентуална смяна на властта патриархът, под някакъв претекст – здравословен или друг – бъде принуден да се оттегли. В църквата има случаи, когато патриархът може да се оттегли и приживе. Патриарх Павле беше избран, докато още беше жив патриарх Герман, макар че тази ситуация беше различна. Възможно е в даден момент Светият архиерейски събор да поиска от Порфирий да се оттегли от поста – за доброто на църквата.
Но докато Сръбската православна църква не се оформи като нещо повече от инструмент за обиди и не се превърне в истински морален или обществен фактор, народът няма да знае какво е нейното истинско „гориво“ – освен празната омраза и саможертва, без ясна цел и смисъл. Засега можем само да гадаем“.
