Меню Затваряне

Размисли за една криза

Маргарита Генчева

Маргарита Генчева

След 2020г. светът се промени. Повечето от нас бяхме разтърсени и събудени от летаргията, в която бяхме изпаднали. Новата реалност, пред която се оказахме изправени, беше „гранична ситуация“. Ситуация, в която целият предишен опит не ти стига, ти не знаеш поне в началото как да постъпиш.

Обикновено когато говорим за „гранични ситуации“, имаме предвид влюбването, смъртта, а 2020 г. беше началото на такава поредица от гранични ситуации. Бяхме поставени „на границата“ – какво да изберем, как да постъпим. Затова наистина трябва да благодарим на Бога за всеки един ден, всяка една година, в които сме останали живи и здрави. Защото животът е ценност, чиято стойност осъзнаваме само тогава, когато го изгубим – скоро лично се убедих в това по не особено приятен начин.

Преди 3 години сякаш някой ни поля с душ и каза: „Не може повече така да се живее. Събудете се!“. И ние щем, не щем, събудихме се. Оглеждахме се, вземахме решения, приспособявахме се към новия начин на живот.

Най-болезнени обаче станаха разделенията. Хора, които се чувстваха близки се разделиха от двете страни на голяма бездна. В началото тя не беше толкова значима и лесно се преодоляваше. Просто не си говорехме за ваксини и мерки и продължавахме напред. Но умираха хора. И то не малко.

Тук настъпи истинското и голямо разделение. Едната страна казваше: „Бог решава кога един човек да умре и дали да умре. Защо аз да си слагам маска?“. А другата страна отвръщаше: „Да, но каквото зависи от мен, ще го направя. Ако човекът умре заради мен от болестта, съвестта ми трудно ще го понесе“.

Това различно отношение към живота и различните убеждения се култивират в продължение на години в резултат на възпитанието, средата, приятелите, мненията, които са еталон за истинност. А всъщност като християни би трябвало да преценяваме всичките си действия според Евангелието.

Герои по време на пандемията бяха лекарите, които много приличаха на първите християни по жертвоготовност. В едно житие се описва как по време на чумна епидемия, когато всички езичници са бягали да спасяват собствената си кожа, християните са оставали да се грижат за болните с риск за живота си. После дойде войната, която всеки ден продължава да отнема човешки живот. И тук отново сред най-близките, сред братята и сестрите в Христа (поне в моята енория) настъпи раздяла. Пропагандата ли беше този път? Или убеждението, че Русия е „свята по презумпция“ и щом води тази война, значи има причини?

Войната стана поредната разделителна линия между хората. Поредната гранична ситуация. И все пак ми се ще да вярвам, че разделението все още не е толкова голямо, просто хората са повярвали на погрешните източници, а всъщност никой в сърцето си не одобрява убийствата и леенето на кръв. Но как да разбирам това твърдение, когато на въпроса ми „Къде Бог каза на Путин да нападне Украйна?“ получих отговор: „Войната е свещена, защото е освободителна“? Може би под „свещена“ война тези хора не разбират това, което аз разбирам…

И ето го разделението. По каквото и да е причина, аз не бих нарекла никоя война „свещена“, колкото и справедлива да изглежда тя. Дори под „свещена“ да разбирам просто „освободителна“. Защото такова понятие по принцип в християнството няма. Има го в исляма. Напоследък си мисля, че хората от двете страни на „границата“ просто не се чуват и не могат да започнат нормален диалог по тези теми. Твърде много се нагнети напрежението. В нашите разговори се лее омраза, а тя няма да помогне на никого.

А ето го и следващото разделение: ще останем ли човеци? Ще изядем ли брата си от злоба и ненавист? Или ще го прегърнем и утешим, ако му е трудно? Ще започнем ли да се чуваме? И да се виждаме… Защото колкото и да е странно, повечето от споровете на тези теми бяха в социалните мрежи, а не лице в лице. И със сигурност изгубихме много от това. Може би част от неразбирането идва от загубата на личния контакт с другия? Може би, ако се срещнем и се погледнем в очите, ще се окаже, че пропаст няма?

Кое кара едни хора (като мен) постоянно да мислят за последните времена и антихриста, а други да живеят в Христос радостно и благодатно? Кое кара някои да са крайни антиваксъри, а други, макар и пострадали от някои ваксини, да продължават да искат да ваксинират децата си? Кое кара определени хора да харесват и да гласуват за националистически партии и движения, а други само да се отвращават от тях?

Мисля, че отговорът се крие в свободата. Всеки човек има свободен избор, даден му от Бога. А да си свободен, както се оказа, е голяма отговорност. Но за да разберем докъде реално се простират разделенията, трябва да си поговорим на живо. Очи в очи. Човек по-лесно изпада в гняв и говори крайни неща, когато не вижда човека до себе си.

Затова, приятелю, ела да се срещнем. Да започнем отдалеч. От основни понятия и убеждения. Ако разделението го има и е голямо, то още там ще проличи. И тогава – светът е пъстър – ще си стиснем ръцете и всеки ще поеме по своя собствен път. Без да се изядем. А и както казва Клайв Стейпълс Луис, не можеш вечно да си останеш яйце: или трябва да се излюпиш, или да се развалиш.

Започнах и да пиша стихотворения на тези теми. Да изказвам по поетичен начин размисли по актуални въпроси, надявайки се отсрещната страна да ме чуе. Засега, слава Богу, се получава. Волдемор ще победи, ако ние не му се противопоставим с още по-силни връзки на приятелство, както казва един герой в една известна детска книжка. А ето го и стихотворението, което написах още когато започна тази война.

Вопъл на Възкресение

Спрете, хора, таз’ война!

И със чисти ний сърца,

да посрещнем радостта

на Великден във нощта.

Христос на смърт за нас отива,

а братът брат си днес убива,

и заповедите за любовта,

потъпкани са дръзко със крака.

Докога ще бъде все така?

Злоба тлее в нашите сърца,

светлината тиха да прогонва

и лъжа да всява в нас отровна?

Оправдаваме войната,

с кръв заливаща земята…

Къде е тука любовта,

която Бог ни завеща?

Христос на Кръст за нас умря,

с жертвата си победи смъртта.

На палачите си Той прости,

а на мъртвите живот дари.

Христос възкръсна славно днес

и озарени с тази вест,

нека братски се прегърнем

и към Бога се обърнем!

Posted in За вярата и съвремието

Вижте още: