Християнство.бг
Прот. Серафим (Огнян) Рангачев
Един от най-красивите кръстовъздвиженски богослужебни текстове е поместен при литийните стихири за празника. Използва се и в службите за следпразничните дни. Той гласи:
Тричастни Христов Кръсте, ти си мой покров могъщ: освети ме с твоята сила, та с любов и с вяра да се покланям и да те славя!
Тази стихира в руските минеи (не зная как е в първоизточните гръцки) е надписана така: Творение Льва Владьiки.
Какво е това странно надписване, нямащо аналог с нито едно друго посочване на авторство в богослужебните книги (освен още на едно място)? По-точният въпрос е: защо точно такова надписване е избрано и влиза в употреба?
Лъв, авторът на този прекрасен текст, всъщност носи титлата Император. И е един от най-усърдните владетели иконоборци. На тези, които искат уточнение за кого от всички императори и свирепи еретици, носещи същото име, ще подскажа, че същият е написал и най-красивата стихира за празника Петдесетница Елате народи…
На какви размисли навежда този факт? Първият е, че Църквата съвсем спокойно помества в своите служби, при това в служби за велики празници текстове на явни еретици и дори нейни свирепи гонители, без въобще да се страхува, че това би съблазнило четящите и изпълняващите ги да паднат в ереста на автора, и без никакво притеснение, че това би нарушило чистотата на нейната проповед и учение. Защо?
Защото думите на тези песнопения са в съгласие с Божественото Откровение, съдържащо се в православната вяра, пазена в Църквата. Следователно, те са догматически и катехизически издържани, независимо от това, какъв е техният автор и какви ги е вършил.
А вторият размисъл ни навежда на това, че даден текст или каквато и да е друга съставна част от християнското изкуство, не бива да се оценяват и осъждат прибързано и най-вече, въз основа на това какви са хората, които са ги създали. Но както при всичко останало в Църквата, и тук ще трябва да се подхожда с мисъл, пропита от духовно трезвение, което се дава на всички ни чрез благодатта на Светия Дух – просто трябва да го ползваме, игнорирайки страстните чувства и мисли, характерни за уви, здраво настанилото се в Църквата повърхностно, формално благочестие. Но всичко това трябва да се проучи, прегледа, изпита всестранно и чак тогава да се каже дали е православно или представлява заплаха за отклонение от православието и да се действа в съответствие с изводите.
Ще завърша с обръщение към зилотите – разколните и криптозилотите и към всички подобни „ревнители“ за „чистотата на вярата“ и „борци срещу апостасията“. Нима цялата Църква пребивава в отстъпление, след като от столетия печата в богослужебните си книги и употребява песнопения, писани от явен еретик? Ще поискат ли те всички тези книги, а някои от тях са с вековна възраст – припомням го, защото за тези хора древността е идол –да бъдат иззети и унищожени, както искат това да стане с други творби, създадени в днешните дни?
Това е ставало вече: да си припомним аутодафето на книгите, писани от о. Александър Шмеман и други подобни на него прояви на простащина, тесногръдие, фанатизъм, пуританизъм, но не и на православие. И припомням на тези самонадеяни ревнители и пуритани в „православен“ камуфлаж, че всички ереси възникват точно защото техните създатели си мислят, че чрез тях „защитават чистотата на вярата“ и „се борят срещу повсеместно настаналото отстъпление“.
