Християнство.бг
От житейския път на предците си знаем, че когато човек остарее твърде много, той не е в състояние да пренесе дори лек товар. Но днес сме свидетели на славно видение! Свещеник в дълбока старост се изкачва в храма със силата на Светия Дух и държи в ръцете си Онзи, Когото не е в състояние да задържи цялата вселена, както казва св. Теофилакт Охридски.
Според св. Отци, св. Симеон Богоприимец имал борба с помислите. Изглежда докато четял в Писанието как трябвало Синът Божий да стане човек и да призове израилтяните от заблуждение в пътя на истината, пророческите слова му се сторили странни, заради което му било предсказано, че „няма да види смърт, докато не види Христа Господен“ (Лук. 2:26). Симеон бил благочестив и праведен мъж, заради което върху него почивал Дух Свети. Той имал пророческа дарба и се подвизавал с голямо благочестие. Сам Дух Свети го взел и пренесъл в храма, за да срещне Бога, разказва в своето „Слово за Сретение Господне” св. Атанасий Велики. До онзи момент, всеки път, когато разсъждавал за Божието величие, го обземали страх и несигурност. Но сега, при срещата си с Бога, го напуснал всеки помисъл на съмнение и всяко безпокойство от дългото очакване. Виждаме Симеон да размишлява за смъртта без страх: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико“ (Лук. 2:29). Не се страхува вече от нея, понеже в ръцете си държи Този, Който разруши смъртта и „оногова, у когото е властта на смъртта“ (Евр. 2:14).
Но да отправим взор и към пророческите слова на праведния Симеон, който най-напред предсказва, че Иисус ще бъде светлина за просвета на езичниците и слава на Израил (Лук.2:36). В своето „Тълкувание на Лука” Евтимий Зигавин говори, че Христос е, Който просвети народите, които бяха ослепели поради заблудата на идолопоклонството. Просвети ги със светлината на богопознанието и добродетелта, а същевременно прослави юдеите, като стана техен родственик по плът.
Праведният Симеон допълва още, че Христос ще бъде предмет на противоречия (Лук. 2:34). И наистина, от деня на Своето раждане до днес Христос е предмет на противоречия. Назова се учител, Бог, имащ думи за вечен живот, спасител на Израил. От другата страна обаче го нарекоха самарянин, обладан от зъл дух, измамник, лаком и винопиец, приятел на митари и грешници. Св. ап. Павел казва за Кръста Христов, че е „безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (1 Кор. 1:18). За света Христовият Кръст е символ на слабост и мъка, а всъщност е всемогъщо Божие оръжие. Така както за своето време пророческите слова на Симеон останали неразбрани, въпреки убедеността на изричащия ги, така и днес проповедта на Църквата за Христос и св. Кръст са безсмислени за някои човеци.
Божият служител Симеон се сподобил с чест по-голяма дори от тази на Моисей. Защото, докато Моисей получил Божия закон, Симеон държал в ръце Самия Законодател. В един от тропарите на Вечернята на празника се казва: „Елате и ние с божествени песни Христа да срещнем“. Наистина, само лична среща с Христос, както Симеон срещна Бога, ще ни донесе душевен мир. Такава среща е възможна единствено посредством молитвата, подвига и светото Причастие, което превръща човека в богоприимец и богодържец, какъвто някога стана Симеон с ръцете си от земна пръст. Тогава Богомладенецът идва в нас и ни дарява мирен помисъл, какъвто и на Симеон дарува. Тази среща нека търсим и ние, така че да вкусим от опита на праведния Симеон! Амин!
––––
Източник: Русенска митрополия
