Ренета Трифонова
Запитах веднъж правдата: „Чий е този гроб? Какъв е човекът, положен в него? Никой не ми обясни това“. Правдата ми даде следния отговор: „Тук е погребан славен цар; ела и виж неговото унижение; до него пък лежи бедняк – и те в нищо не се различават“. Пристъпих към вратата на гроба и първо видях бедния – прострян е той на земята и обезобразен е черепът му; тялото му е обвито в паяжина и почива в прах; зъбите му не са покрити с кожа; устата му е пълна с пръст; костите му оголени от плът; всичко е само прах и тление! Виждайки нищия в такова дълбоко унижение – помислих си и рекох: невъзможно е владетелят на народите да бъде така унижен!
Както на земята той е превъзнесен над бедняка – така и тялото му тук, в гроба, ще бъде по-славно, отколкото тялото на роба. Обаче, и него, вместо горделива слава, го покрива мерзост и забрава; и тялото му не стои на престола на величието – а в общия прах; от черепа му вместо благовоние излиза смрад и, в замяна на всички скъпоценни украси, в гробницата видях само гной! Тогава въздъхнах и казах: уви – колко ниско пада всяко величие; какво страшно унижение очаква всяка слава; колко жалък е краят на всяко богатство; как завършва всяка суета на земята? Цар ли е някой или роб; учен или прост; богат или беден – в гроба никой от тях не стои над другиго.
Затова, човече, не разчитай на богатство и власт, на мъдрост и слава – всичко тук ще остане; не се надявай на нищо свое – нищо не ще те последва в шеола! Видях аз как алчният шеол* се пълни – и всякога пак е празен; колкото по-голямо число мъртъвци в него влизат, толкова по-широка става неговата уста… Там лежат неизчислими хиляди богати и бедни люде; тихо почиват те в гробницата; няма у тях зрение, глас и чувства; нищо не е в сила да ги раздвижи. Силните не могат с нищо да се проявят; гордите не могат да се издигнат; за сластолюбците няма удоволствие; користолюбците пък не познават съкровища. В гроба царят и златото стоят един до друг – там е и богатството и съкровището му; нищо никому, обаче, не принася никаква полза. Лежи в гроба и грешникът – с него е надпреварата му, която е свидетелство за геената; в гроба почива и праведникът . при него са и страданията му, които го водят в рая; лежи там и беднякът с милостините си, и го очаква царство; на същото място е и безверникът – там е и неговият срам, който го кара на съд!
Внимателно се вгледах във всички кости, за да различа някои от тях с нещо от други – всички са еднакъв прах и общо тление: не открих хубостта на красивите; не видях славата на суетните; изпарено е могъществото на властолюбците; съкровищата на богатите са пепел; любителите на забавите почиват в гной; поклонниците на блясъка са унищожени; мъдростта на учените отсъства – всичко е кости и смрад, пепел и тление. Преминах гроба, надзърнах зад него и се приобщих с вечната тайна на вековете – човек е зърно, което гние в земята, за да се роди плод: да бъде в живота зърна пшеница, за да роди плод за вечна радост.
* Шеол – място на мъртвите в Стария завет. Б. пр.
Източник: Протодякон Георги Ибришимов „Духовни бисери“
