Eлисавета Георгиева
Възприятията за света са различни. Ще откроим само две – приобщаващи и изключващи.
Първите са тези, които са способни да приемат другостта на другия като нормално обстоятелство. В техния мироглед има място за други модели на светоглед като равни (или поне допустими).
Вторите възприемат света като монополярен, монохромен. От гледна точна на първите, те се появяват понякога като светци, понякога като тесногръди. Начело на техните предпочитания стои техния собствен вкус/интерес, но поради собствената си монохромност, те не осъзнават това. Те не са способни да разграничат своите предпочитания от религията и миростроителството като цяло. В резултат на това „добро“ и „благо“ е това, което им харесва, а „зло“ е това, което не им харесва.
Когато тези две дадености се сблъскат в църковната среда, едното се изтласква от другото по следния сценарий.
В началото представителите на голямото християнско сърце милостиво ги приема като „немощни във вярата“, а после по тях се приспособяват по претекст „да не съблазня брата“. После те стават управляващи църковните общини, благочинни и т.н. , като по естествен път налагат своето разбиране за вярата като единствено възможно. Тяхната „немощ във вярата“ се проявява в тази едностранчивост и непримиримост.
По такъв начин многопластовото съзнание приема „немощните“ и „съблазняващите се“ наравно с духовните, но приемайки в църковната среда хората с еднопластово съзнание, те ги изгонват от него. В крайна сметка монотипнното съзнание искрено не може да споделя вярата с някой друг. Св. апостол Павел е един от първите, който разпознал тази несправедливост на християнското самодоволство:
„Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено. Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.“ (2Кор. 6:11-12).
И никой не е виновен.
–––––––––––––––––
Източник: В Контакте
Прот. Вячеслав Рубски е свещеник и настоятел в храм „Св. мчца Алексанра“ към Одеския национален морски университет, доктор на науките, преподавател в ОНМУ.
