Христос разпъна Се сега
за всички хора по света.
Иска Той да ни спаси
и мигом да ни изцери.
Боли ме днес да слушам:
хора бедни са на мушка.
Презрението тези дни
за жалост пак ни победи.
„Онези другите“ били,
„като бесове“ дори.
А ние чисти и добри,
нима не сме с „греди“?
Грешни, паднали са те,
объркани от цветове,
на мода днес желана,
да живеят без забрана.
Светът покри се с грях,
и умираме от страх.
А за митаря със страст
съдници сме ние с вас.
Човек като е жив,
колкото и да е див,
да се покае с плач
може в своя здрач.
Маргарита Генчева