Ренета Трифонова
Докато пандемията от коронавирус продължава да взема своите жертви, някои уж “верни и ревностни православни” издигат глас, като омаловажават разрушителната й сила и по същество ни призовават към бездействие пред лицето на този огън, докато всички не изгорим напълно в него.
Те разпространяват лъжи за пандемията и ваксините, като много от нашите събратя им се доверяват, разболяват се и умират. Сред лъжеучителите има и такива, които носят расо и се възползват от уважението, което традиционно внушава тази одежда. Те пречат хората да бъдат ваксинирани, вменяват им чувство за вина, засилват вече съществуващите им фобии и ги призовават към „цялостна съпротива“, защото, видите ли, “така иска Бог”.
Често тези, които проповядват против ваксинацията и се представят за православни свещеници или монаси, облечени в черни раса:
– или въобще не принадлежат към Източноправославната църква, а членуват в други религиозни общности (напр. „Църквата на ИПX“);
– или са напълно независими от когото и да било;
– или са в процес на самоволно отпадане от Църквата, наричайки себе си „оградени“;
– или принадлежат към Православната църква, но са изпратени на покой или са аргосани, но въпреки това продължават да служат и да проповядват.
Във всеки случай, преди да се даде ухо на техните думи или да се вадят заключения, трябва да се установи какви всъщност са те (независимо какво те самите говорят за себе си) и към коя точно организация принадлежат.
Дори ако някои проповедници против ваксинацията са действително духовници от Православната църква, то техните позиции са в рязък контраст както с неотдавнашните призиви за ваксинация във всяка поместна църква, така и с утвърдените във времето позиции на Свещените Синоди. Все пак Църквата се изразява съборно, а не индивидуално, иначе не би била Църква, а несвързана група от независими свещеници!
От тези, които разпространяват страхове сред хората, някои говорят за “края на света” или “сатанински ваксини”, други за “пълен контрол”, трети за “промяна на ДНК”, четвърти за “нарушени политически права”, пети за ” импланти”, а други работят по-умело, и за да избегнат евентуалните санкции, не се изказват категорично, а сеят семената на съмнението, като молят “православни учени” да удостоверят ваксините; някои казват, че “вярват” на ваксините само от определени страни-производители, които чакат да пристигнат кой знае кога; има и такива, които твърдят, че се държат на “равно разстояние от двете крайности”. Някои се представят за ”светогорци”, опитвайки се да придадат авторитет на думите си, като се опират на миналия си престой на Атон и криейки, че или са били изгонени оттам поради проблеми, които са създали, или са го напуснали без благословение.
Тези, които разпространяват небивалици за пандемията, търсят власт и слава, печелят публика и покорни последователи. Те не възпитават у хората добродетели, не ги призовават към истинско покаяние, а действат като „съюзници с дявола“, за да контролират хората, възползвайки се от техните страхове и страсти. Постепенно започват да вярват на лъжите, които те самите измислят или разпространяват, като попадат в собствения си капан. Те се разболяват и накрая умират от болестта, която подценяват! Казват: „Ако станеш жертва на болестта, това е Божия воля“!
Сред тези, които разпространяват фобии и лъжи за ваксините, расоносците са малцинство, но те са тези, които причиняват най-много вреди на общественото здраве и психическото състояние на хората. Резултатът обаче е стигматизирането на Православната църква в очите на обществеността, като някаква уж тъмна, ненаучна и античовешка организация.
Същите расоносци от години създават проблеми в обществото и в Църквата, като предизвикват бунтове, разколи и неподчинения, всяват недоверие, разпространяват фалшиви новини и нечувани псевдобогословски теории. За съжаление обаче към днешна дата няма необходимата ангажираност от страна на компетентните органи и медиите, като по този начин те остават извън контрол, със свободно поле на действие.
Едва сега, когато ситуацията достигна предела, след който няма връщане назад, когато “замириса на смърт” в цяла Гърция и общественото здраве е пряко застрашено от неблагоуханната уж “духовна” реч на тези хора, започна да представлява интерес за обществото като цяло и за медиите това, което се случва на Атон и в Църквата; едва сега, благодарение на пандемията, стана ясно колко тясно взаимозависими сме ние хората и че общото благо е свързано с духовното състояние на всеки един от нас, без изключения. Едва сега започнаха опитите да се води разговор с тези, които бяха пренебрегвани или подценявани.
И тъй, напоследък медиите много се заинтересуваха кои са тези хора, които разпространяват подобни пагубни позиции и какво е реалното становище на Църквата.
За съжаление антинаксърските проповеди се водят от хора, които фалшиво се представят пред обществото като монаси от Есфигмен или от Света гора, както и от страници в социалните мрежи, които невярно се титулуват като принадлежащи на манастира Есфигмен или на негови приятели, а всъщност го ненавиждат и го безчестят.
Ние, като представители на Светата обител Есфигмен, трябва да защитим името, историята и статута на нашия манастир от съществуващите неверни твърдения, като същевременно се грижим и за общественото здраве. Ние носим юридическа отговорност за това, което се разпространява от името на нашия манастир, поради което след подадени жалби от полицията ни се обадиха с настояване да опровергаем това, което се разпространява от наше име от трети лица, нямащи нищо общо с нас!
Като игумен на манастира имам задължението да отхвърлям всяко незаконно, неразрешено използване на името на манастира от трети лица. Още от лятото ние опровергаваме с нашите статии и аргументи изкривените проповеди, идващи уж от името на нашия манастир, докато медиите се чудеха кои са расоносците, предвождащи тогавашните антиваксинационни митинги. Много пъти сме се обръщали към властите с оплакване срещу съществуването на страници в интернет и социалните мрежи, които фалшиво носят името на манастира Есфигмен и разпространяват пропаганда, носеща смърт. За съжаление към днешна дата тези уебсайтове с фалшиви имена си стоят непокътнати.
Като духовник постоянно се сблъсквам с въпроси и съмнения, които се пораждат в моите духовни чеда от публичните антиваксърски проповеди, които идват от различни расоносци.
Задължение на духовниците е да разпространяват и тълкуват на вярващите словото на Евангелието, на св.отци и на Църквата. Тъй като някои се представят за духовници и поставят псевдо-богословски бариери пред ваксинацията и запазването на здравето, истинският духовник трябва още по-старателно да разпространява и обяснява позицията на православната вяра относно лекарствата и грижите за тялото, което Бог ни е дал.
Задължение на местните църковни власти (напр. Светия Синод на Църквата на Гърция, Светите епархии, Светата община на Света Гора и др.) е да предприемат действия срещу онези духовници, които се противопоставят на техните решения и проповядват антиваксърство в пределите на тяхната юрисдикция.
Задължение на държавните органи е да подпомагат Църквата в тази работа, но също така и да контролират фалшивите новини по интернет и демонстрациите срещу ваксинацията и да прилагат закона такъв, какъвто е.
Задължение на журналистите също така е да осъществяват граждански контрол над компетентните органи и, ако те не функционират по най-добрия начин, сами да разследват задълбочено и да представят на обществеността своите изводи. Те трябва да научат как работи Църквата, а не както много пъти, повърхностно да представят думите на някой расоносец като „погледът на Църквата”.
Проповедниците на антиваксърството са добре известни. Чрез търсачките в интернет всеки може да намери самозвани „старци“ и „отци“ и тяхната съответна негативна позиция относно ваксините.
За съжаление, у мнозина липсва смелост да изповядат какво учи православната вяра за благочестивите блага на здравето и науката, поради страх от реакциите на буйни фанатици и на част от общественото мнение, или от притеснение, че вярата на хората ще бъде уж засегната. Нашият отговор на тези страхове е да изповядаме ясно каква е истинската православна вяра, напук на възникващите псевдо-богословски доктрини. Това е наш дълг и ако не го изпълним, ще отговаряме пред Бога и пред хората.
За съжаление сред хората се шири идолизиране на расото. Това, което казва някой, който е в расо, често се приема като догма или като “позиция на Църквата”, без да се отчита самоличността на лицето, което носи това расо, без да се съпостави това, което той твърди, със Свещ. Писание, творенията на св. отци на Църквата или Синодалните решения. Ето защо някои псевдобогослови пропагандират необразоваността уж като добродетел. Те не искат вярващите да изучават Евангелието, светиите на Църквата, науките или просто да знаят как работи светът, а се стремят да ги накарат да се подчиняват на думите им безкритично. Те представят откъси от творенията на светци или от синодални решения, като изрязват и добавят от писанията по свой произвол – една добре позната тактика на еретиците в историята.
Всеки такъв расоносен “старец” представлява всезнаещ “гуру”, стоящ по-високо от Синода на Църквата, дори над думите на Самия Христос. Хората, които не могат да понесат тежестта на личната отговорност, свободата и любовта, подчиняват съвестта си на т. нар. „старец“, правейки му сляпо послушание. Така всички решения в живота им се вземат от “старците” и те смятат, че са освободени от отговорност и не грешат. Но тези „слепи вярващи“ са извършили най-големия грях: избягали са от личната си отговорност и разумната преценка, която Бог им е дал. Любов-свобода-отговорност са взаимосвързани понятия и не могат да съществуват едно без друго. Тези хора вече се намират в състояние на духовна смърт. Отричането на мерките срещу пандемията доведе мнозина и до физическа смърт, запечатвайки духовната – нещо изключително тъжно!
Расото трябва да бъде уважавано, но то не бива да се превръща в “алиби” срещу закона. Защото, ако се даде право на всеки, който носи расо, да всява страх и да говори, че вярата ще бъде уж накърнена, или че вярващите ще бъдат онеправдани (от мерките), тогава наистина на вярата ще се навреди. Хората ще обърнат гръб на Църквата, ако позволим на тъмнината и смъртта да надделеят духовно и физически.
+Архим. Вартоломей
Игумен на светата обител Есфигмен
Превод: архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител
Източник: Лична страница на архим. Никанор
