Въз основа на резултатите от дискусията, която се проведе на 25 април 2024 г. в Киевската православна богословска академия, участниците в кръглата маса „Богословски аспекти на доктрината/идеологията на „руския свят“ формулираха следните изводи и практически препоръки:
1. Сегашната руско-украинска война, която продължава вече повече от 10 години, има за своя светогледна основа идеологията на „руския свят“ („русский мир“), която се корени в началото на XVI век и представлява модернизирана версия на доктрината „Москва – трети Рим“.
2. За обосноваване претенциите на Руската федерация за глобално господство беше конструирана квази-религиозна доктрина, която позиционира Русия като защитница на православната духовност от „западните ценности“. Във формирането на съвременната версия на хибридната идеология на „руския свят“ активно участие взе Руската православна църква още в края на ХХ век. През 1993 г. тя организира и до ден днешен определя дневния ред на Всесветовния руски народен събор, чийто глава е Московският патриарх. От началото на ХХІ век, когато за Московски патриарх беше избран учредителят на Всесветовния руски народен събор Кирил Гундяев, Руската православна църква фактически застана начело на този процес.
3. Идеологията на „руския свят“ получи оформен и артикулиран вид в приетия през март 2024 г. „указ“ – Постановление на XXV Всесветовен руски народен събор „Настояще и бъдеще на руския свят“. Въз основа на този документ „руският свят“ може да бъде определен като светогледен нацизъм. Според логиката на „указа“ Украйна не може да бъде независима държава, украинци и беларуси не съществуват (те са част от руския народ), а Русия представлява „духовна цивилизация“, която води борба със „световното зло на Запада“. Въпреки силния акцент, поставен върху вкореняването на Русия в традициите на православието, текстът на „указа“ не съдържа никакво споменаване на Бог и Христос, Божията майка, Църквата, светиите и т.н. Вместо тези основни за християнската вяра категории документът се позовава на абстрактните „духовно-морална гледна точка“, „традиционни ценности“ и такива светски идеологеми като „руска цивилизационна идентичност“, „колективен Запад“, „единно руско пространство“, „триединство на руския народ“, „борба с глобализма и колективния Запад“ и др.
Притежавайки открито антихристиянски характер, пропагандиращ ксенофобия и насилие в името на поредния социален експеримент, документът същевременно декларира особената месианска роля на руската държава, руския народ и „руския свят“ като „удържащи сили“ („катехон“) и формиращи „специална цивилизация“ и „руска цивилизационна идентичност“ в противовес на „изпадналия в сатанизъм Запад“. Днес „руският свят“ представлява евразийска политическа идеология на неоимперската агресия и войната, използваща определени елементи от християнското социално учение.
4. Идеологията „руски свят“ има отчетливо еретичен характер. Излизането на московското православие от границите на християнското учение се проявява ясно в проповядването на култа към насилието и оправдаването („опрощаване на греховете“) на насилниците, използването на Църквата от светското ръководство на Русия като инструмент за постигане на неговите политически цели (локална – завземане на Украйна, глобална – унищожаване на „колективния враг“, тоест на Западната цивилизация), нагнетяване на апокалиптични настроения сред вярващите, готовност за унищожаване на света (ядрен шантаж) заради достигане на въображаема победа и т. н. По такъв начин се извършва подмяна на истините на християнската вяра и учението на Църквата с исторически и политически митове с цел политическа сакрализация на държавната власт на кремълския режим и неговата неоимперска геополитика.
Участниците в кръглата маса констатират още, че сегашната версия на идеологията „руски свят“ вече е преминала дори границите на етнофилетична ерес и бързо се отдалечава от християнското вероучение. По своето съдържание тази система гравитира към дуалистичните религии – зороастризъм, манихейство или парахристиянските гностически течения, където водеща роля играе същото това „единно начало на злото“ в неговата вечна борба с доброто.
5. Създаването от Московската патриаршия на ново „богословие на войната“ („свещена война“) все повече започва да прилича на създаване на нова „гражданска религия“ с култ към „Московската/Руската държава“ и „светата (триединна) Рус“, в която християнските ценности умишлено се изтласкват на заден план в името на постигането на агресивните цели на политическото ръководство на Руската федерация.
Основополагащи идеи („догмати“) на тази нова религия са учението за хилядолетното съществуване („от Владимир до Владимир“); отъждествяване на термина „Рус“ с „руската държавност“ („Рус е Русия“); месианизъм и култ към „светата Рус“ като „удържаща сила“ („катехон“); култ към Победата и митът за фашистите (не реални или исторически, а фиктивни – за постигане на собствени цели) като въплъщение на глобалното зло; гностико-манихейска визия за историята като радикална бинарна конфронтация между доброто и злото, където Русия е „обкръжена крепост“; модел на историята, в който Русия е въплъщение на Абсолютния Дух и в който съществуват „истински народи“ („велики държави“) и „измислени (въобразени) народи“; митът за Московия/Русия като защитница на потиснатите народи (православни, славяни и др.) срещу потисниците (католици, неславяни, Запада и пр.). Освен това, единството на „светата Рус“ не е историческото единство и културна традиция на християнската европейска цивилизация Рус-Украйна, не представлява и продължение и приемственост с Московското царство и Руската империя, а е по-скоро историческо-митологична реалност и изкуствен идеологически конструкт на някакво митично „руско единство“, „цивилизационна идентичност“.
Тази нова гражданска (политическа) религия използва православния контекст като една от сферите на разпространение, прилагане и легитимиране на собственото си господство.
6. С оглед на това, „руският свят“ представлява заплаха не само за целия християнски свят, но и за цялото човечество. На това многократно са обръщали внимание известни богослови от цял свят (вж.: „Декларация за учението „Руски свят“ (Русский мир)“/A Declaration on the „Russian World“ (Russkii mir) Teaching“). На ереста на етнофилетизма, с която е заразена РПЦ, обърнаха внимание както Архиереският Събор на Православната Църква на Украйна (24 май 2022 г.), така и Архиерейският синод на Украинската Гръко-Католическа Църква (14 февруари 2024 г.). Заплахата на идеологията „Руски свят“ е нееднократно споменавана от Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации („Изявление на Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации за осъждане на документите на „Всесветовния руски народен събор“, съдържащи оправдание на руската агресия срещу Украйна, 29 март 2024 г.).
7. Задача на съвременните украински интелектуалци трябва да бъде да деконструират руския гранд наратив за „руския свят“ и да демонстрират неговата изкуственост в сравнение с украинския свят, който не може да се развива в противовес на руския наратив, тъй като украинският гранд наратив започва своето оформяне в условия, когато Московската държава все още не съществува. Ако Руската федерация престане да съществува в сегашния си вид, нищо кардинално няма да се измени в нашия позитивен гранд наратив (представа за себе си, планове за бъдещето, стратегия за развитие на страната и т.н.), в който Украйна ще продължи да бъде самодостатъчна, свободна страна, чието съществуване и цели не зависят от нейните врагове или конкуренти.
8. Обръщаме се към Архиерейския Събор на Православната църква на Украйна (ПЦУ) с молба да даде богословска оценка на идеологията на „руския свят“ („русский мир“) не само като етнофилетична ерес, но и като доктрина, която извежда не само ръководството, но и цялата Руска православна църква, която сега активно подкрепя тази идеология (или по-скоро „гражданска религия“), извън границите на православното християнство.
9. Обръщаме се към ръководствата на висшите богословски образователни институции на всички църкви и религиозни организации, както и към останалите образователни институции в Украйна, с предложение за въвеждане в обучителните курсове (дисциплини) на отделни компоненти, съдържащи анализ на идеологията „руски свят“ („русский мир“) и нейното разрушително въздействие върху развитието, както на религиозните организации и на страната като цяло, така и на всеки отделен човек в частност.
10. Обръщаме се към украинските парламентаристи с призив да дадат юридическа дефиниция на понятието идеология на „руския свят“ („русский мир“), което представлява заплаха за националната сигурност на Украйна и има вредно въздействие върху живота и здравето на нейните граждани, и да гарантира, че организациите и лицата, които популяризират тази идеология или нейните компоненти, ще бъдат подведени под отговорност в съответствие със законодателството на Украйна.
—————-
Превод: Нина Атанасова
Източник: Киевска православна богословска академия
Виж още: