Християнство.бг
За поредна година в Сливен се проведе Националната изложба за изобразително изкуство. В нея участваха около 60 автори от цялата страна и всеки със своето творческо амплоа пресътвори отношението си към света и човека. Експозицията е представителна извадка на съвременното българско изобразително изкуство, защото в нея присъстват всички негови видове, жанрове и форми, като разбира се живопистта по традиция е „най-голямата любов“ на творци и публика. Поради ремонт на зала „Сирак Скитник“ изложбата е ситуирана на две места: в красивото и архитектурно интересно пространаство, подходящо за презентиране на изкуство – фоайето на два етажа на Драматичен театър „Стефан Киров“ са подредени живопис, скулптура, приложно изкуство и нековенционални форми. Графиката е отделена в изложбена зала „Май“ в сградата на общината – едно интимно за експониране и възприемане на гравюрите пространство.
В голяма част от произведенията съсредоточие на художническите търсения е природата – едно съвършено Божие творение, на което ние само можем да се възхищаваме и тя да ни вдъхновява да ѝ подражаваме и да я пресъздаваме в нашите катрини. Такъв пример е платното на Антон Мавродиев „Пътека в планината“, водеща ни из красотите, сътворени от Създателя в светлени и сенки, топли и студени багри, отразени в едрите форми на скалистите склонове и растящите по тях дървета. В друга негова картина, нарисуваният театър е толкова слят с природата, че сякаш сградата е част от нея, както трябва да бъде: да живеем в хармония със заобикалящия ни свят. Магдалена Калиева в акварела „Между небето и земята“ изобразява грамотевична буря, водеща към размисъл за същността на хората и зависимостта им от прородата, както по „традиция“ казваме, но не изниква ли всъщност проблема за могъществото и милостта на Бога към нас, човеците… Петър Кайраков потъва в подобна символика в платнто си „В очкване“, резултат на метафорично съпоставяне на природните и човешки състояния. Живко Стойнов превръща „Пролетен дъжд“ в хармония от цветови емоции. Зоран Мише в графичната си творба „Игла в купа сено“ като изхожда от биологичния наратив, отвежда към мисълта: какво търси днес човека и намерил ли е истинските стойности в своето замно същестуване. И това са само малка част от творците, вдъхновени от прородата…
Предметният свят, създаден от човека, става средоточие на творческия поглед на Добра Камбурова. Подобна тематика намираме, например, в картината на младата графичка Ивон Кючукова „Заключени перспективи“, в която погледът през решетката на асансьора към малкото прозорче на надеждата, се превръща в център на философски размисли за смисъла на човешкия живот и истинските стойности в него. Една житейска алтернатива ни предлага едроформатното платно на Гергана Иванова, наименовано „Пътят на вярата“. Тя е приятна изненада за вярващия човек, и тук е важен не огромният формат на работата на младата авторка, а голямата тема, която тя поставя. На фона на идейно промислен и почти сюрреалистичен пейзаж с гол хълм на преден план, по който вървят гърбом участнищите, най-напред и най-високо в изобразителното поле са свещеник, с развят от мистичен вятър като мантия фелон, следван от фигура на мъж, носеш свещник. Техните действия правят асоциация със светата Литургия, извършвана в храма, при която иподяконът носи свещника пред свещеника по време на малкия и Великия вход в празничното богослужение. След тях вървят две жени – народът, също с ралюлени от силен полъх дрехи и коси. Те крачат с трудни стъпки по полето на житейските изпитания към вярата в Бога, символизирана от голям украсен кръст в далечината на светската перспектива, огрян в топла светлина, преливаща се в духовните измерения на синевата на небето.
Картината е по пътя на посетителите на изложбата – нагоре по витата стълба на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“, където се възкачваме към втория етаж на експозицията. Там намираме получилият наградата „Сирак Скитник“ с „Бурни небеса“ майстор на акварела Андрей Янев, аспириран от красотата и неповторимостта на природата. Художникът работи финно и деликатно, с избраната от него трудна техника, пейзажи, църкви и манастири от различни православни страни – има цяла серия, рисувана на живо в Атон.
Младият график Светослав Нинов създава черно-бялото провокативно произведение „Роден за това“. В него ясно разчитаме светлото (в бяло), красиво и чисто лице на емблематичната фигура на Дева Мария в западната традиция. До него е в сянка (в черно) силуетът на Иисус Христос, роден за да бъде разпнат и да възкръсне. Подобна тематика вълнува и своя автор Петър Пецин в графиката „Носене на кръста“. В нея акцентът е поставен върху болката в акта на разпятието. Творецът изобразява на преден план група свещенослужители, които носят разпятието с деформиран образ на Иисус Христос, което подтиква към разнообразни размисли възприемащите произведението. На втори, но не по-маловажен план, е отново Второто лице на Бога – как носи кръста Си към Голгота, като този път кръстът и фигурата са в светли тонове. Около Него в компактна група са другите библейски лица. Интересен е погледът на младия творец към този толкова интерпретиран сюжет и отново навежда към спасителната жертва на Иисус Христос. Слизането Му сред хората и земният Му живот извисяват човешкото естество.
Знаем, че човекът е създаден по образ и подобие Божие, затова е обект на творческо търсене и образно-душевно проучване в редица интересни портрети на: Татяна Ангелова, Илиян Ангелов и др. А самите човешки взаимоотошения, бит и култура са не по-малко сложни теми за размисъл. Те са в центъра на платното на Радослава Манова в „След представлението“ като в него емоцията от културното събитие прелива тонално и формаобразуващо в архутектурно-природната среда, с която хората живеят в хармония. Вечната тема за любовта между мъжа и жената интерпретира с своята пластика Филип Филипов. Кристина Вътова с крещяща хиперреалност засяга един съвременен аспект на отношението към жената като сексуален обект, имащ дълбоки корени назад във вековете, и желанието за нейната автономност.
Ще нареди ли „пъзела на живота“ наградената с приза за сливенски автор Елена Янкова с „GAMES 2“, която е представила в графичната си творба с огромни размери, изпълнена с разбъркани дребни части от домино, безизходицата на нашето често безпътно ежедневие, когато сме направили достатъчно много неправилни избори? Друга страна на живота представя в творбата си „Заедно“ Виолета Апостолова и получава първа награда за графика. Виждаме 20 човешки фигури, без натрапвана идентичност, да действат като един по пътя напред в преодоляването на препятствията. Разбира се нито тази, нито останалите творби имат еднослойни и прости послания. Цялата изложба е натоварена с идеини смисли и многопластови послания.
Като част от човешките взаимоотошения са и екологичните теми, защото човекът е господар на света, който се отнася към своя дом безотговорно и самоунищожително, което е видно с пълна сила в голямата гравюра на Христо Георгиев „Изгрев и залез“. Но екологичният въпрос има и друга по лицеприятна страна. Бог след като създава света и животните, поръчва на нас – хората, да се грижим за тези Негови творения. Затова съвсем естествена е нашата обич към тези, които сме избрали да бъдат наш другар и спътник в живота под ласкавото име „домашни любимци“. „Фрагменти“ на Валентин Панайотов грабва наградата за млад автор от журито на изложбата. Тя е не само създавена от изрезки с гравирани детайли на любимото животно, тя представлява и събрани на едно място фрагменти от човешката любов към верния приятел в живота.
Изкуството като висш продукт на човешката мисъл и духовност рядко дава лесни и готови отговори във възприятието на реалността. В редица произведения светът е превърнат в знаково-цветова символна система, в която еднозначното четене не е задължително. Такива се творбите на Зоран Мише, Николай Тодоров и много други. Националната изложба за изобразително изкуство в Сливен и през 2024 година изненадва приятно с висотата на постиженията на родното изкуство и предствя достойно различни поколения и направления на творческата дейност.
Д-р Николинка Климукова е изкуствовед, галерист с богословско образование, със защитена докторска дисертация по християнско изкуство в Богословсикя факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „Новата митрополия (църквата „Св. Стефан”) в Несебър. Иконографска програма и литургични особености на стенописите от ХVI век“. Преподавател и учител по рисуване и религия в НПГПФ – София. Съвместява преподавателската, творческата с галерийната и социалната дейност. Повече от 30 години преподава рисуване, живопис и приложни изкуства, води арт ателие в Социален и младежки цантър към фодация „Конкордия“ и АРДЕ (Асоциация на родители на деца с епилепсия). Вече 20 години е арт директор на ателие-галария „Арт Муза“ в столицата, представяща изложби на големи художници и ученическото творчество. Организира конкурсите: „На лов за изчезващи гледки от стара София“ (за фотография); Национален конкурс за рисунка „Рождество Христово“ (под егидата на Богословския факултет на Софийски университет и столичните храмове „Св. София“ и „Св. ап. Андрей Първозваний“), както и Пленер – Несебър „Градът на Пресвета Богородица“. Рисува предимно живопис и има множество самостоятелни изложби и участия в общи изложби и конкурси. Има голям брой публикации в сферата на изобразително изкуство, християнско изкусто и педагогиката. Автор е на книгите „Храмът „Св. Успение Богородично“ и чудотворната икона на Св. Богородица в Несебър“ и „Практическо помагало по рисуване“.
