Eдин от предлозите, с които Русия обосновава своята инвазия в Украйна, е идеологически. Русия се основава на един „православeн християнски“ аргумент и използва християнството и Църквата като инструмент, за да оправдае действията си в Украйна.
Православните богослови във Великобритания и САЩ се опитват да изяснят и обяснят какво точно представлява идеята за „руския свят“. Около седмица след началото на войната на Русия в Украйна, бившият архиепископ на Кентърбъри лорд Роуан Уилямс излезе с обръщение към руския патриарх Кирил, публикувано във в-к „Таймс“. Горе-долу по същото време, на 1 март 2022, Медийният център по религии проведе виртуален брифинг с богослови на тема „Религията и войната в Украйна.“ Водеща на срещата беше Рут Пийкок, а като представители на Църквата и богослови участваха о. Стивън Плат от Руската православна църква в Оксфорд, проф. Аристотел Папаниколау от Фардъмския университет за православни изследвания в Ню Йорк, архиепископът на Украинската католическа църква в Лондон Кенет Новаковски, авторката и историк Кейти Келаидис и лорд Роуан Уилямс, чието интервю е представено долу по-подробно.
Публикуваме превод на обръщението на лорд Уилямс, както и резюме на брифинга с останалите участници, и в подробности – интервюто с лорд Уилямс, направено от религиозния и етически изследовател Пол Валели.
Обръщение на лорд Роуан Уилямс към патриарх Кирил по повод войната в Украйна от началото на март 2022
“Сър, миналата неделя православните християни в много страни празнуваха Неделята на Прошката, деня преди началото на Великия пост. Мнозина са се надявали да чуят от православната църква на Русия някакво признаване на ужасяващата, да не кажа богохулна абсурдност на обвързването на православното християнство, още повече именно на този ден, в този момент, в неделята на Прошката и в началото на Великия пост, с безразборното избиване на невинни, с безумно безразсъдните нападения над ядрени съоръжения (което застрашава не само собствената им родина, но и цялата околна среда), с безсрамното нарушаване на споразуменията за прекратяване на огъня, както и с нападението на един от най-значимите мемориални центрове на Холокоста в Европа (Бабин Яр).
Все още не е твърде късно ръководството на православната църква в Русия да изиска най-малкото едно напълно съответстващо, предвид времето на настъпващия Великия пост, прекратяване на огъня. Тези от нас, които дължат толкова много на християнска Русия през вековете, не могат да повярват, че всички морални норми на военното дело, така усърдно изучавани от християните от най-ранните векове на християнството досега и на изток, и на запад, са изведнъж забравени.”
Негово Преосвещенство лорд Уилямс ъв Ойстърмаут, архиепископ на Кентърбъри от 2002 до 2012
Резюме на срещата между богословите в зуум:
Срещата беше водена от Рут Пийкок и на нея главно се обсъждаше религиозното основание на Русия да извърши нападение над Украйна. Във връзка с това беше обсъдено какво представлява идеята за „Свята и велика Русия.“
Проф. Папаниколау направи кратък обзор за западните слушатели на историята на руското православие. Той каза, че Русия разглежда като изключително важен момент факта, че „руското православие тръгва от Киев“ (или Кийв, както вече неофициално на много места е прието да се изписва името на украинската столица според украинското произношение и правопис след инвазията на Русия в Украйна). Това така наречено „начало на руското православие“ някои наричат поетично „общ кръщелен купел“.
Папаниколау: „Идеята за Велика и свята Русия включва и постановката, че Украйна не е отделен и независим народ, а принадлежи и е част от руския народ1В подкрепа на тези думи може да се приведе само един от многото цитати, които можем да срещнем във фейсбук – този е от 18 март: „Нет отдельно Украины и России, а есть единая Святая Русь. А разделить нас решили враги, чтобы уничтожить Православие на Малой Руси (забележете, „малката Русия“). Но Господь того не допустит!“ Схиархимандрит Иона (Игнатенко). Руската православна църква в продължение на десетилетия с всички сили се опитва да обвърже руската идентичност с православието, и в крайна сметка успя. Тази „кампания“ беше толкова успешна, че нейният наратив е бил поет от Путин и сега се използва като важно оправдание за инвазията. Ръководството на църквата в Русия от много време има правомощия, равностойни на правомощията на едно министерство, и действията му са в пълен синхрон с действията на външното руско министерство“.
О. Стивън Плат от Руската православна църква във Великобритания и Ирландия каза, че Руската православна църква е много голяма и разнообразна. Тя не съвпада с руската държава. Той припомни, че в Украйна православната църква се разделя, когато през 2019 г. Православната църква на Украйна (ПЦУ) получава независимост2Независимост, гарантирана от Вселенската патриаршия (бел. прев.). О. Плат каза, че останалата все още вярна на руската традиция украинска православна църква е направила самостоятелно изявление по повод „конфликта“ и е изразила мнение, различно от ръководството в Москва, като е осъдила действията на Русия в Украйна.
Авторката Кейти Келаидис каза, че вижда да се очертават промени: от „ляво“ по-прогресивните православни започват сближаване с традиционните протестантски вероизповедания по отношение на проблемите за човешките права, докато сред консервативната православна „десница“ се забелязва засилване на връзките с американските евангелисти, които вече са започнали да дават финансова помощ и ресурси.
Проф. Папаниколау говори за двете роли, които религията играе в този конфликт. От една страна, тя играе ролята на национална идентификация. Религията се използва, за да създаде разделение между онова, което съставлява по-голямата част от Русия, и останалия свят3Да създаде външен враг (бел. прев.).Другата роля на религията е да създаде разделение по отношение на моралните ценности, като противопоставя едно традиционалистко православно учение на западния либерализъм, който започва да се разглежда като заплаха. Участниците споменаха речта, която Путин е изнесъл наскоро и в която сам заявява, че евро-атлантическите страни са се отказали от корените на своите християнски ценности (споменавайки движението за еднополови бракове). В същата реч той казва, че вярата в Бога е заменена от вяра в сатаната.
Най-многобройното вероизповедание в Украйна е православното, като 67% декларират своята принадлежност. 10% са католици и те са разделени на различни направления. Украинската католическа църква има представителство в Лондон. Нейният владика Кенет Новаковски също се присъедини към брифинга. „Това, което виждаме в Украйна, е немислимо“ – каза той. Църква на владика Новаковски е винаги отворена за молитва, а неговото ужасено от случващото се паство поддържа връзка със своите семействата, които се намират в страната си. Той каза, че е наш дълг да разказваме за случващите се там неща и така да помагаме на медиите да отразяват истината.
Лорд Роуан Уилямс призова православните лидери извън Русия да застанат до световните религиозни водачи: папата, патриарсите и владиците – и да настояват за незабавно прекратяване на войната в Украйна и за връщане към дипломатическото решаване на проблемите. Ако можеше да се срещне с руския православен лидер – патриарх Кирил, лорд Уилямс би му казал: „Ти убиваш собствения си народ! Това не са чужденци, не са непознати, това е твоят народ! Как изобщо можеш да обясниш това? Трябва да направим нещо!“ Искам той да направи изказване за прекратяване на войната – незабавно!“
Тук е изложено интервюто с лорд Роуан Уилямс:
Пол Валели: Каква е религиозната обосновка, която стои зад войната на Русия в Украйна? Преди седмици Владимир Путин заяви, че Украйна е „неделима част“ от руската „история, култура и духовно пространство“. Това не е нещо, което той просто е измислил, руският президент говори за това в продължение на години; от години той твърди, че Украйна е превърната от „неруска“ в „антируска“, с което ясно показва своето отношение към Украйна и каква тя трябва да бъде – с една дума, „руска.“ Ако се върнем към кръщението на Владимир Велики, което се е случило в Крим, трябва да си спомним, че когато Путин анексира Крим, той взе камък от мястото на Владимировото кръщение и го вгради в огромната статуя на (княз) Владимир, която беше издигната пред Кремъл. Става очевидно, разглеждайки историята на руската мисъл, че тази идея не е нова, но се питаме дали това е един религиозен момент, който Путин използва, за да придаде религиозно измерение на инвазията си, или е част от един начин на мислене (този за Велика Русия), който ние на запад не разбираме.
Лорд Роуан Уилямс: Да, трудно е за западните хора да разберат тази идея за Велика Русия („Святая Русь“). Но тук не става дума само за този образ на Русия като една месианска страна. Интересното е, че Русия вижда себе си като „страдащ раб“, руският народ вижда себе си като винаги маргинализиран, нападан, поразяван, потискан. Ние може да не виждаме това, но именно по този начин се разказва историята в Русия. Монголското господство през Средновековието, полските нашествия през XVI– XVII век, нападението на Наполеон и, разбира се, Великата Отечествена война срещу Хитлер и нацистите. Всичко това се вписва в наратива, че Русия е жертва – една колосална християнска жертва – на сили, които са външни за нея. За тях това може да са западните католици, секуларният свят – каквото и да е!
За да разберем някои от емоциите, които се вихрят в Кремъл и които постоянно изплуват на повърхността, трябва да познаваме този наратив. Това не е нещо, което Путин просто е измислил опортюнистки, но е нещо, което съществува и което той използва. И в това се състои парадоксът – ние на запад виждаме в Русия едно огромно застрашаващо присъствие. Но Русия вижда себе си като жертва. Но жертва именно заради това, че „свидетелства и че е вярна на православното християнство“4Кавичките -мои (бел. прев.)., и вижда себе си като един „христоподобен“ народ.
Те виждат в себе си образа на страдащия Христос. Това е дълбоко вкоренено в руското въображение още от XIX-ти век. На нас може да ни се вижда странно и дори абсурдно, особено сега, изправени пред настоящата ситуация. Ставайки свидетели на един чист акт на агресия и необуздано и безразборно клане на цивилни, е трудно да си представим нещо по-противоположно на уподобяване с Христос. Но все пак този наратив е налице и не трябва да се забравя.
Искам да отбележа и още нещо, което някои коментатори отбелязаха: фактът, че украинският президент има еврейско потекло, изобщо не трябва да се омаловажава в случая. Неслучайно е бомбардирането на Мемориалния център на Холокоста в Бабин Яр. Има такива, които твърдят, че Зеленски е олицетворение на западния, антихристиянски свят, който се стреми да унищожи православието“5Тук в подкрепа на думите на Роуан Уилямс може да се прочетат думите от едно интервю с оцелелия от Холокоста Тод Хазак-Лоуи: «Нацизмът никога не си е тръгвал. Както се вижда, „крайният национализъм“ се насърчава от определени типове нелиберални, авторитарни лидери, защото хората твърде често (или винаги при определени обстоятелства) могат да бъдат обединени от ксенофобията и от усещането, че са експлоатирани или наранени от друга група хора». Ето още няколко думи от него: „Американският историк от руски произход Юрий Фелщински още през 2014 г. предупреждава, че „Крим е само началото“ от похода на Путин към реставрация на „имперското величие на Русия». (https://atrakcia.bg/article/4-interaktsiya/2464?fbclid=IwAR3T7Ak32sJEDf7JDm_mZvB4NP5rBP8UMpCaCA51M7ZQQVVHl5QY_ZLdwg4)..
– Наскоро направихте невероятна програма по радиото, озаглавена „Достоевски и руската душа“. Там вие зададохте въпроса: Вижда ли Русия себе си като героиня със специално призвание в семейството на човечеството? И също – ако има някаква истина в това, което Русия мисли за себе си, то какво е онова уникално нещо, което Русия може да предложи на света от гледна точка на християнството?
– Това е много добър въпрос. Ако се върнем още към руските автори от XIX-ти век, там можем да срещнем именно тази идея: да, Русия със сигурност има свое призвание в човешкото семейство – не само в християнското такова, но в семейството на цялото човечество. Най-интересните и чувствителни автори смятат, че това призвание е свързано с критиката на абсолютизма, с критиката спрямо властта и господството. То до голяма степен е свързано с мисълта за ценността на бедните и забравените. То е свързано със силната руска любов, която откриваме и в историята, и във фолклора, към юродивия 6На английски „юродив“ се превежда с красноречивото „глупак заради/в името на Христа“, църковно-славянското „юродивий Христа ради„. – онзи изцяло раним и беззащитен човек, който обаче се изправя пред голата сила: юродивият от Псков, който застава срещу Иван Грозни в момент, в който царят е готов да унищожи града.
Но използването на тази изключително богата и сложна идея за маргиналост и уязвимост, за това къде и с кого е Бог, за да се оправдае един акт на отмъщение на тези „потиснати и маргинализирани“, е изключително токсично. Тук вече не става дума за християнско свидетелство, а за отмъщение заради векове на ранимост, уязвимост и потиснатост.
– Тази идеология е така дълбоко залегнала в умовете и сърцата на тази нация, че питаме: Дори Путин да бъде премахнат, няма ли голяма вероятност някой със същата визия да заеме мястото му?
– Да, именно това имам предвид, когато говоря за този този „триумфалистки тон,“ за тази смесица между идеята, че си много заплашен и същевременно много агресивен, което откриваме в този апокалиптичен език за упадъка на Запада, за упадъка на ценности, както и обсесията със сексуалната етика и половата идентичност като знак на апокалиптичен упадък. Тези идеи се приемат много успешно в други ултраконсервативни християнски движения на запад и в САЩ.
Не мисля, че изобщо говорим за ситуация, в която един силен отделен политик налага идеология, която по-голямата част от населението би се радвала да отхвърли. Не, тук става дума за нещо, което е дълбоко вкоренено в някои аспекти на руската култура, и някои елементи от Руската църква с голяма охота възпроизвеждат, възраждат и преувеличават тази идея – че ето, вижте, ние имаме едно общество, което се отбранява срещу разрухата на всички дадени от Бога ценности, и именно заради това то е маргинализирано и застрашено.
И Украйна попада точно на огневата линия, точно в средата на мерника – защото тук (според Русия 7Бел. прев.) имаме не просто една традиционно православна страна, но и страната, от която тръгва голямата река на православието в Русия, преди да е имало (!!!) национални граници. Така че Украйна за мнозина руснаци е особено проблематична, защото „изглежда като нас, но не е като нас“. Разковничето е в името: Украйна означава „покрайнина„. Както са уелските покрайнини. Така че Украйна за Русия „изглежда като нас“, обаче има отделни, свои собствени традиции, включително исторически и в политически план, в голяма част от историята си е била част от неруски държави, така че тази „споделена история“ изобщо не е московската Русия, с която в момента политически руснаците се идентифицират.
– Вашата докторската дисертация е върху книгата на богослова Владимир Лоски „Мистичното богословие на Източната църква“. Често чуваме да се говори за мистицизма в източното (православното) християнство – има ли нещо в православието, което да убягва на западния християнин?
– В православната църква съществува една силна традиция на дълбока дисциплинирана практика на съзерцание и самопознание, от която западните християни биха могли да почерпят опит и да се обогатят – със сигурност аз съм се поучил от нея. Интересното е, че някои от най-важните текстове на тази традиция като Добротолюбието – тази сърцевина за православието – са създадени в Гърция и преведени пак не в центъра на днешната въображаема Велика Русия, а именно в „покрайнините“: в области като Украйна, Молдова, Румъния. Тази традиция представлява широката общност на православието, а не е присъща на един господстващ център, наречен Велика Русия и отъждествяващ се с московската политическа идея. Когато се случва това, второто, тази важна и богата традиция не само губи от силата и богатството си, но се превръща, както казах и по-рано, в нещо просто токсично (край на интервюто).
Редица църковни организации във Великобритания стартираха GoFundMe – страница за подпомагане на засегнатите от кризата, като за една седмица са събрали 1 милион британски лири за бягащите от войната.
Лорд Уилямс се съгласи, че най-важното в момента е реалната материална подкрепа, която можем да окажем, и да направим всичко възможно да проявим солидарност към тези, които са в опасност. И все пак и църковната йерархия също има възможност да говори и да се опита да повлияе на управляващите.
Рут Пийкок е ръководител на проекта „Център по религиозни медии“ и изпълнява надзор над дейността му. След като учи богословие и преподава религия, тя се квалифицира като журналист в местен вестник, работи на свободна практика в списания и в радиото, след това започва работа към Би Би Си, като работи в различни новинарски емисии, включително в главния новинарски екип. Участва в преместването на Би Би Си в новата W1 сграда и учи организационните промени.
Лорд Роуан Уилямс е архиепископ на Кентърбъри от 2002 до 2012 година. Той е известен с изключително широките си интереси и академични изследвания в сферата на светоотеческото наследство на Църквата, както и в много други духовни и етически сфери. Уилямс е известен с интереса си и познанията си на руската култура и духовна традиция. Докторската му дисертация е върху труда на богослова Владимир Лоски „Мистичното богословие на Източната църква“. Автор е на десетки издадени книги, сред които „Достоевски: език, вяра и проза“ и „Изгубени икони“.
–––
Превод и подготовка на текста: Вера Давидова
- 1В подкрепа на тези думи може да се приведе само един от многото цитати, които можем да срещнем във фейсбук – този е от 18 март: „Нет отдельно Украины и России, а есть единая Святая Русь. А разделить нас решили враги, чтобы уничтожить Православие на Малой Руси (забележете, „малката Русия“). Но Господь того не допустит!“ Схиархимандрит Иона (Игнатенко)
- 2Независимост, гарантирана от Вселенската патриаршия (бел. прев.).
- 3Да създаде външен враг (бел. прев.).
- 4Кавичките -мои (бел. прев.).
- 5Тук в подкрепа на думите на Роуан Уилямс може да се прочетат думите от едно интервю с оцелелия от Холокоста Тод Хазак-Лоуи: «Нацизмът никога не си е тръгвал. Както се вижда, „крайният национализъм“ се насърчава от определени типове нелиберални, авторитарни лидери, защото хората твърде често (или винаги при определени обстоятелства) могат да бъдат обединени от ксенофобията и от усещането, че са експлоатирани или наранени от друга група хора». Ето още няколко думи от него: „Американският историк от руски произход Юрий Фелщински още през 2014 г. предупреждава, че „Крим е само началото“ от похода на Путин към реставрация на „имперското величие на Русия». (https://atrakcia.bg/article/4-interaktsiya/2464?fbclid=IwAR3T7Ak32sJEDf7JDm_mZvB4NP5rBP8UMpCaCA51M7ZQQVVHl5QY_ZLdwg4).
- 6На английски „юродив“ се превежда с красноречивото „глупак заради/в името на Христа“, църковно-славянското „юродивий Христа ради„.
- 7Бел. прев.