Маргарита Генчева
Свещ. Йоан Бурдин
Фактът, че комунистите успешно създадоха гражданска религия на мястото на християнството, като цяло знаех и по-рано. Внушителният храм с мощи на Червения площад, петолъчната звезда вместо кръста, парадите с портретите на „светиите“ вместо кръстни ходове, „вечният огън“ като елемент от култа към предците, поклонението пред загиналите воини-герои с принасянето на символична жертва във вид на венци, култ към Родината-майка и т.н. Между другото днес, поглеждайки в речника, за да намеря етимологията на Името Господне „Йехова“, открих още едно поразително нещо.
Както е известно, думата „Йехова“ е акроним (съставена е от първите букви на три думи хайа-хове-ихе (хайа – „Той живял“, хове – „Той е жив“, ве-ихе – „(Той) ще живее“). Което се превежда като „Вечно съществуващ“ или „Този, Който живее“ (Изх. 3:7-8, 13-14).
Това обаче напомня на известния лозунг „Ленин живя, Ленин е жив, Ленин ще живее“ от стихотворението на Маяковски „Комсомол“, което през съветско време е било разпространено на хиляди банери и плакати.
Едва ли съм първият, който го е забелязал, но това стана за мен откровение – че комунистите пряко са се опитвали да отъждествят Ленин с Бога. Всъщност, в тази формула на Маяковски се поставя знак за равенство между „Ленин“ и „Йехова“. Не по-малко интересна е и следната строфа от това стихотворение: „Донесли в мавзолея / частица от Ленин – / тялото му. / Но тлението не го докосна – / ни земята, / ни пепелта“.
Това не е само указание за нетленност на мощи, на това, че тялото на човека Ленин е само частица от нещо по-голямо („Ленин е по-голям от всички най-големи“), но и кощунствено сравнение с евангелското „полагане в гроба“. Още повече, нататък четем: „Ленин“ и „Смъртта“ – думи-врагове. / „Ленин“ и „Живот“ – приятели“.
И ето пак – подмяна на Христос, Който говори за Себе си: „Аз Съм… пътят, и истината, и животът“ (Иоан 14:6). Както Христос живее във всеки християнин, така и Ленин – във всеки „ленински“: „Ленин е до нас / Ето / го. / Идва / да умре с нас. / И пак / във всеки роден да се роди“.
Тялото и кръвта на новия земен бог – това е „младата армия: / ленинци. / Ние сме / новата кръв / на градските жители, / тялото са нивите“.
Тялото – селото, селяните, кръвта – града, работниците. Символиката е достатъчно ясна.
Донякъде, стихотворението (не най-известното) на Маяковски можем да наречем кратък комунистически катехизис. Не мисля, че сега това вече няма никакво значение. Тялото на комунистическия „човекобог“, както и преди, лежи в центъра на Русия. Делото му живее. Както живее и създадената от неговите последователи гражданска религия – религията на подмяната.
Имената на земните богове нямат значение. Името им е „легион“. След Ленин лесно го е сменил Сталин. Това може да продължава безкрайно, докато хората са готови да се покланят на поредния земен кумир и да проливат в негова чест кръв (своя и чужда).
————
Превод: Маргарита Генчева
