Маргарита Генчева
Вече цял месец се разпространява петиция в подкрепа на въвеждането като редовен предмет „Религия-Християнство-Православие“ в училище. Петицията са подкрепили деканът на Православния богословски факултет към Великотърновския университет и други преподаватели в академичната сфера. В следващите редове ще аргументирам защо текстът на подписката е проблематичен. Ще разгледам и обосновката на част от подписалите петицията, тъй като коментарите им заслужават отделно внимание.
„Вярваме, че това е необходима стъпка за възстановяване на духовните и нравствени ценности, които са в основата на българската идентичност и на многовековната история на нашия народ“.
Българският народ безспорно е многовековен и има своята идентичност, която е прекрасно да ценим, да обичаме, да развиваме и да пазим. Авторите на петицията смятат, че въвеждането на редовен предмет „Религия“ в българската образователна система е „необходима стъпка“ за възстановяване на ценности, които според тях са в основата на идентичността ни. В целия текст обаче така и не биват конкретизирани тези „духовни и нравствени ценности“.
Това е проблем, защото в последните години всякакви движения и партии спекулират с „ценностите“. Популистите изпразват от съдържание думи като „ценност“, „духовност“ и „традиция“. Единствената „ценност“, заради която използват тези думички е няколко процента по-висок рейтинг в предизборната си кампания. Затова позволете ми, скъпи автори на петицията, да бъда скептична по отношение на „ценностите“, които са в основата на българската идентичност!
По-надолу са изброени основните аргументи в текста защо е необходимо Министерството на образованието да въведе като „редовен“ предмет „Религия-Християнство-Православие“.
Запазване на българската идентичност.
България е страна с хилядолетна християнска традиция, а православната вяра е основополагаща част от нашето културно наследство. Въведеното редовно религиозно образование ще помогне на младите хора да осъзнаят и уважават историческите си корени и да се запознаят с духовните ценности, които са формирали нашата нация през вековете.
Отново тази „българска идентичност“! Няма ли да уточните най-сетне какво представлява за вас тя? Защото за някои „българска идентичност“ е „леденото хоро“ в Калофер, огромният пилон на Рожен, курбанът в църквата и кебапчета, които политиците раздават преди избори. Аз такава „идентичност“ не разбирам и не мога да приема като своя! Още повече, че тя няма общо с християнството, на което искате да научите децата в училище.
Идентичността на един народ е в неговото милосърдие, в способността му да състрадава, в човечността, в непоносимостта към лъжата и в обичта към истината. А всичко това със съдействието на свободната човешка воля Христос дава като дар на човека.
Проблематичен е първият аргумент, с който се мотивира изучаването на християнската религия. Христос дойде, за да спаси целия свят! Апостол Павел радостно възкликва, че „няма вече ни юдеин, ни елин“, а всички християни са „едно в Христа“ (Гал. 3:28). Християнството с благата си вест, че Христос стана човек, за да стане човекът – бог (по св. Атанасий Велики) и вестта, че Христос възкръсна от мъртвите и победи смъртта, покорява цялата „вселена“! Ако изучаваме „православната вяра“ (тоест автентичното християнство) с цел да запазим идентичността си като българи, това виждам като принизяване на самата наднационална християнска мисия! Тоест християнството да е средството, с което се постига дадена цел – в случая запазването на идентичността.
Родолюбието води към по-висшата любов, която е любовта към Бога и към всеки човек, а не обратното. Ако такива са мотивите на мнозинството от хората, които ще преподават християнство в училище, има опасност този предмет, който ще изучават българските деца, да е „християнство без Христос“ или час по „православизъм“. В такива моменти се сещам за „Кратка повест за антихриста“ и думите на кроткия старец Йоан: „Най-ценното в християнството за нас е Самият Христос“.
Духовно-нравственото възпитание на децата.
В условията на съвременното общество, когато много от традиционните ценности са подложени на изпитания, е важно да осигурим на младото поколение възможност да се възпитава в уважение към моралните и етични принципи на християнството. Религия-Християнство-Православие не само предоставя знания, но също така формира характер и отговорност към обществото и Бога.
Вторият аргумент в подкрепа на въвеждането на такъв час е да бъде осигурена възможност на младото поколение за възпитание в „уважение към моралните и етични принципи на християнството“.
В центъра на християнството е вярата във Възкресението на Спасителя Христос. „Моралните и етични принципи“, произлизащи от християнския живот, са следствие, а не първопричина и не са основа на християнството. С такъв тип аргументация авторите на петицията правят от християнството етичен кодекс и система от нравствени правила, които трябва да се следват. Християнството не е система, а живот в Христос.
Примери от други държави.
В повечето европейски държави обучението по Религия е задължително. Тези държави разбират, че духовното възпитание на младите хора е важно за тяхното интегриране в обществото и за запазване на културната им идентичност. Същото може да се постигне и в България чрез въвеждането на Религия-Християнство-Православие като редовен предмет. Във всяка европейска държава има възможност за избор на няколко основни направления в предмета Религия, тъй че родителите не са лишени от свобода на избора си, така би трябвало да бъде и в България.
Третият аргумент влиза в противоречие с останалите. В тази част от текста се казва, че е хубаво родителите да имат избор в какво направление ще запишат децата им да учат религия. Защо това не се уточнява още в началото на петицията? Важи ли тогава аргументацията за българската идентичност, ако родителите хипотетично изберат отрочето им да учи ислям или католицизъм, или протестанство? Част ли е от нашата идентичност като българи ислямът, или пък римокатолицизмът?
Всъщност текстът на тази подписка казва – да, ще ви дадем избор, но най-добре е да изберете православието. Това е чиста проба политическа агитация, която няма общо с християнската проповед, а с пропагандата!
Църквата и народът в защита на бъдещето на България.
Българският народ е християнски и е възможно да се запази само чрез вярата в Бога. Тази вяра е опазила народа през вековете и е важно да я предадем на следващите поколения. Без това духовно и морално възпитание българската нация рискува да изгуби своята идентичност и своето бъдеще.
Какво стана с избора, който уж щели да имат родителите? Присъстват отново думи като „нация“ и „идентичност“, но този път в съчетание с тезата, че християнската вяра е опазила народа ни през вековете. В последното сигурно авторите са прави, но то не може да бъде аргумент „за“ редовен предмет „Религия-Християнство-Православие“.
Ако обосноваваме избора си да бъдем християни с тезата, че тази вяра ни „е опазила през вековете“, поставяме в центъра факта на просъществуването на нацията ни, а не благата вест на Христово възкресение. Християнството е наднационално, то е вселенско по същността си, защото учението на Христос е насочено към всяко място, на което има население и към всеки един човек, независимо от неговия род.
Христовото Евангелие изпълва националното, а не обратното – националното самоосъзнаване да ограничава християнството до своите национални граници.
„Българският народ е християнски“?
Струва ми се, че сме се закотвили във Възраждането и за нас няма друго бъдеще или минало освен Иларион Макариополски, екзарх Антим, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Дали обаче тези безспорно велики личности щяха да бъдат в „полза роду“, ако вместо живите българи, застанали пред тях с жаден за просвета поглед, будителите на българския народ виждаха хората от 13-ти или 9-ти век?
А социологическите проучвания?
Социологическите проучвания отчитат висок процент на доверие в Църквата. Но броят на миряните, посещаващи редовно богослужение, е по-точен показател до каква степен всъщност българският народ е християнски.
„19,7% у нас заявяват, че често посещават богослужения. Нарочно изследване следва да покаже какви са пропорциите в отделните религиозни групи“, показват резултатите от изследване на Галъп Интернешънъл в периода 1-9 август 2024 г, проведено сред 802 души.
По повод предмета религия и интереса към него Дневник в своя статия от 8 март пише:
През настоящата учебна 2024/2025 г. училищата, в които той се изучава като избираем и/или факултативен, са 147. Изучават го 12 187 ученици от 1-ви до 12-и клас, сочи справката на Министерството на образованието и науката (МОН) в отговор на въпроси от “Дневник”. В същото време, през настоящата учебна година учениците са общо над 720 хил., т.е. учещите религия са под 2%.
Междувременно, на 12 март синдикат „Образование“ излезе с резултати от проучване, които сочат, че 80% от анкетираните одобряват въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религия“. Анкетата е проведена сред 6358 участници.
62% са категорично против въвеждането на задължителен предмет „Религия и православие“ разбираме от изследване на Асоциация „Родители“, в което са участвали 3042 родители.
Ролята на училището в духовното възпитание на децата.
Училището е не само място за обучение по математика, история или литература, но и за формиране на гражданската и духовната идентичност на учениците. Религия-Християнство-Православие като редовен предмет ще допълни образованието и ще предостави важни уроци по морал, честност, състрадание и отговорност към другите и към себе си.
Съгласна съм, че училището формира гражданската идентичност на учениците. Съмнявам се обаче във „важните уроци по морал“, които ще предостави един такъв предмет. В целия текст се натрапва усещането, че авторите му разбират християнството като система от морални норми. Вече обясних защо това е проблематично. Честността, състраданието, отговорността наистина са важни качества, но обучението по религия не е „вълшебна пръчица“. Припомнете си за сравнително скорошните трагедии в сръбските училища и масовите убийства извършени от 13- и 20-годишни момчета.
Част от коментарите на подписалите петицията, също заслужават отделно внимание. Ще извадя три от тях, които ми направиха по-голямо впечатление.
„Чрез изучаването на религия ще се запази българското и хората ще са по-добри“, отбелязва една жена.
Това изречение всъщност обобщава цялата петиция. Тук отново се вижда „национализиране“ на християнството. Тезата, че религията прави хората по-добри звучи по абсолютно същия начин като марксисткото определение, че „религията е опиум за народите“. Абстрактното разсъждение е добра основа за политическа и идеологическа пропаганда. „Религията прави хората по-добри“ е пропагандна теза. Едни от най-кървавите войни и в миналото, и в съвременността са религиозните войни. Кръстоносните походи и Вартоломеевата нощ добре илюстрират това. Притеснително е, когато съображенията, които ни движат да подкрепяме една или друга кауза, са по начало пропагандни. Пропагандата не само е забранена със закон в училище, но и няма общо с християнската мисия. Християнството разглежда човешката личност в дълбочина, докато идеологията и популистките твърдения работят с емоционални и лесно смилаеми, но повърхностни послания. Още повече, че пропагандата настъпва свободата на човешката личност, а свободата е най-големият Божи дар за човека.
„Вярвам в силата на православието“, пише някакъв професор.
Такъв тип разсъждения представляват идеологизация на православието и на християнството! Православие без Христос, православие с някаква абстрактна „сила“, в която да вярваш. Ако подобни внушения ще се правят в обучението по редовен предмет „Религия-Християнство-Православие“ в училище, аз съм твърдо против въвеждането на този предмет!
„Да живее Източното Православие и Славянството! Да живее България! Слава Росии!“, възклицава възторжен последовател на панславизма и на „руския свят“.
Идеологията „Руски свят“ е кървава и човеконенавистна. Няма разлика дали ще кажем „жизнено пространство“ – терминът, с който Хитлер облича голия нагон за агресия, или „руски свят“ – понятието, с което идеологът Александър Дугин и кремълският диктатор оправдават завоевателните си войни.
Подкрепилите подписката призовават за въвеждането на редовен предмет „Религия-Християнство-Православие“. Този въпрос трябва да стане достояние на задълбочена обществена дискусия.
Тоталитарните режими не осигуряват бъдеще, а унищожават настоящето. Важно е за гражданското ни общество да не се въведе предмет, който ще насажда омраза и нацизъм заради „запазване на националната идентичност“. И е важно църквата ни да проведе собствено проучване за нагласите по темата за религиозното образование след обществена дискусия и без цензура в църковните среди по темата.
