Ренета Трифонова
На свое заседание на 29 декември, Синодът на РПЦ реши да приеме 102 духовници на Александрийската патриаршия от осем африкански държави под юрисдикцията на РПЦ като по този начин създаде „Патриаршеска екзархия на Африка“, състояща се от Северноафриканска и Южноафриканска епархии.
Руската църква, обвинявайки всички около себе си в „разцепление“ сама извършва разцепление в други поместни църкви. Така мотивът за създаване на схизматична структура на територията на Александрийската патриаршия за руските синодали бе споменаването на името на Киевския митрополит Епифаний от Александрийския патриарх Теодор II по време на Божествената литургия на 8 ноември 2019 г. и съслужението им на 13 август т.г., коментира Doxologia infonews в публикация по темата.
Поводът за приемането на този акт на Руската православна църква според патриарх Кирил е, че до момента най-малко сто енории на Александрийската патриаршия доброволно са се присъединили към РПЦ, като още през 2019 г. са се обърнали към патриарх Кирил с молба да бъдат приети в РПЦ след признаването на ПЦУ от Александрийския патриарх Теодор.
По този начин обаче Московската патриаршия задълбочава още повече създаденото разцепление, след самоволното спиране на евхаристийното общение с Константинополската патриаршия, като сформира нова разколническа структура. Интересен момент в тази нейна авантюра е, че в мотивационното писмо на тези 102 клирици до Синода на РПЦ става въпрос за енории, но в юрисдикцията са допуснати само те, т.е. техните предстоятели.
Ето какво коментира по този повод Андрей Шишков, научен сътрудник и преподавател, член на секретариата на Библейско-богословската комисия към РПЦ (тук):
„Решението на Синода за създаване на Африкански екзархат към РПЦ е по същество еклесиологична катастрофа. Откриването на паралелни юрисдикции винаги довършва окончателното формиране на разкола.
Прекратяването на евхаристийното общение между РПЦ и гръцките църкви бе инициирано от Москва, гърците до момента не са спрели да поменават руския патриарх и да съслужат с клирици на РПЦ.
С това свое решение РПЦ фактически подкопава доверието към себе си в православния свят. В това число и сред тези църкви, което се считат за наши съюзници. Наталия Василиевич правилно отбелязва:
„За последен път паралелни структури в Африка създават руските емигрантски йерарси след революцията от 1917 г. Именно със създаването на тази неканонични структури, е свързано недоверието на православния свят към Задграничния Синод. Точно с това на Синаксиса във Ватопед през 1930 г. представителите на поместните църкви обосноваха решението си да не признаят митр. Антоний в качеството му на представител на Руската църква. Както добре помним, в резултат на това РПЦЗ осемдесет години нямаше общение с останалия православен свят и се потопи в теории на конспирацията, антисемитизъм, мракобесие и фундаментализъм“ (тук).
Основното е, че приемането на африканското духовенство в РПЦ е чиста прищявка. Не е много ясно, защо ѝ е необходимо това, освен за отмъщение срещу Александрийския патриарх, задето призна ПЦУ. Да се направи крачка назад след създаването на Екзархата ще бъде трудно. Да остане – означава да продължи разкола, да се закрие – ще се изтълкува като признак на слабост. На фона на вътрешния разкол в самата РПЦ, когато една нейна автономната част като РПЦЗ прекъсна евхаристийното общение с друга нейна автономната част – Парижката архиепископия, това решение изглежда още по-безумно. Болестта на разкола пуска своите метастази в църковния организъм“.
Използвани материали: Doxologia Infonews и „Християнство, евхаристия и съвременност“
